Австралийският диригент Том Уудс е в София за първия си концерт с Радиооркестъра

Маестро Том Уудс гостува за първи път в София по покана на главния диригент на Симфоничния оркестър на Българското национално радио  Марк Кадин. В петък, 23 февруари, в зала "България" от 19.30 часа ще звучи френска музика – авторите са Камий Сен-Санс, Клод Дебюси и Морис Равел.

Веднага след първата си репетиция в Първо студио на БНР диригентът даде интервю за предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт", в което разказа за екзотичните натрупвания на различни култури в неговия живот, преминал през отдалечени точки на земното кълбо.

Всъщност аз съм роден в Източна Африка, в Танзания, защото родителите ми живееха там. Баща ми говореше суахили и шона. Въпреки че бях много малък, когато се върнахме в Австралия, в семейството ми винаги са се говорили много езици. После, когато бях на 19, заминах за Москва. Там учих, там срещнах съпругата си, която е рускиня. Когато се върнах в Австралия, работих повече от 20 години в Операта в Сидни, така че говорех руски вкъщи, а работния ми език беше английски. Като всеки оркестър, и там имаше много националности, включително и българи. В оркестъра на Крайстчърч в Нова Зеландия, където бях главен диригент в продължение на шест години, също имаше двама българи – валдхорнист и цигулар. Нормално е, музикантите работят навсякъде по света. А през последните четири години живея в Бавария, така че сега говоря най-вече немски, но в оркестъра на театъра в Регенсбург има българи, чехи, унгарци, руснаци, корейци, японци, американци, австралийци, няколко французи – всякакви националности. 

Веднъж един приятел, на когото разказвах, че е възможно да се преместя в Германия и че не съм съвсем сигурен дали това е добра идея, ми каза: "Когато си купуваш мляко всеки ден, ти отиваш в един и същи магазин – продавачът интересен ли ти е?" Казах му: "Не особено! След две години аз вече знам всичко за него". И моят приятел добави: "Е, като отидеш в Германия и тръгнеш да си купуваш мляко, ще ти говорят на немски и може би ще ти бъде интересно да научиш повече за човека, който ще ти го продаде". Стори ми се интересна тази му гледна точка.

А как избрахте тази френска програма за Симфоничния оркестър на БНР, която ще звучи в петък в зала "България"?

Когато главният диригент Марк Кадин ме покани да гостувам, той ми каза, че единственото сигурно произведение, което трябва да присъства  в концерта, е Вторият клавирен концерт на Камий Сен-Санс. Така че трябваше да направя подходяща програма около него. Моите първи предложения бяха по-модерни – Гийом Конесон, Анри Дютийо, нещо такова. Но той ми каза, че няма много време за репетиции и може би трябва да погледна поне 50 години назад в историята. За мен комбинацията от „Следобедът на един фавн“ и „Морето“ от Дебюси винаги ми се е струвала особено красива, но тъй като „Морето“ е малко кратка творба за самостоятелна половина от концерта, добавихме „Павана за една покойна инфанта“ (от Равел). И така се оформи програмата.

Според мен е интересно да имаме Сен-Санс и Дебюси в една вечер, защото те са били съвременници – лесно се забравя, че Сен-Санс всъщност е живял много дълго. Той е известен като едно от децата чудо в музикалната история, сравним с Моцарт, Бетовен, Росини. Бил е изключителна личност, изключителен талант, и все пак не е можел да разбере нито „Морето“, нито „Фавна“. Когато чул „Пролетно тайнство“, Сен-Санс казал: "Този Стравински трябва да е луд!" Нищо от чутото не му се струвало музика. Така че, ако мислим за Дебюси, Шьонберг и Стравински като за хора, направили пълна промяна в музиката преди Първата световна война – традициите са разбити на хиляди парчета и оттам тръгват три различни пътя, Дебюси е един от тях – един от най-оригиналните композитори, живели някога. Когато изпълняваме „Морето“, обикновено нямам усещането, че публиката обича тази творба. И след 100 години тя звучи много модерно и доста трудно за осъзнаване. Написана е гениално и не е лесна за изпълнение. Но точно в това е предизвикателството за нас с Радиоорксетъра.

Цялото интервю с диригента Том Уудс, в което той говори за работата си в Опера Австралия, за разликите между нея и театъра в Регенсбург, Германия, където работи сега, и за любовта си към най-новата музика, чуйте в звуковия файл.

Прочети цялата публикация