Френско-либийските отношения при Саркози: от приятелство до война

От бедуинската палатка в градините на Френската република до грохота на бомбите в операцията "Арматан", от "приятел" до "диктатор", обзет от "варварска лудост". Президентът Никола Саркози постигна зрелищно затопляне с Либия на полковник Кадафи, преди да стане един от творците на нейния крах.   Преди избирането на Никола Саркози през 2007 г., френско-либийските отношения бяха белязани от множество търкания: френската операция "Манта" в подкрепа на Чад в чадско-либийската война, обвиненията срещу Триполи за експлозията в самолет ДС10 (DC10 )на френската компания ЮТА над Нигер.   Либия на Муамар Кадафи, който властва в страната си от 1969 г., заема едно от челните места сред държавите, с които има най-малко разбирателство на дипломатическата сцена.   Ситуацията се променя постепенно в края на 20 и началото на 21 век, дипломатическите отношения се затоплят с напредъка на преговорите за обезщетяване заради случая с ДС10 и с желанието на либийския лидер да се сближи със Запада.   След вдигането на ембаргото на ООН през 2003 г., тридесетина френски компании се установяват в Либия, между които Тотал, ЕАДС (EADS), Талес, Арева. Президентът Жак Ширак посещава Триполи през ноември 2004 г., Никола Саркози, тогава министър на вътрешните работи, се среща с Кадафи през 2005 г.   Остава едно голямо премеждие по пътя към нормализацията: българските медицински сестри, задържани в Либия заради обвинение в заразяване на либийски деца с вируса на СПИН. "Това беше последната пречка между Кадафи и Запада. Там Саркози се появи в играта и каза: Искам да бъда този, който ще върне сестрите", обяснява на Франс прес Антоан Виткин, режисьор на документалните филми "Кадафи, нашият най-добър враг" и "Президентът и диктаторът: Саркози-Кадафи".   Френският президент, току-що избран, става един от творците на развръзката на тази криза. Сестрите са освободени през юли 2007 г. и напускат Либия в самолет на френското президентство, придружени от Сесилия Саркози, тогавашната му съпруга.   "Началото на всичко"   Тогава "се завърза нещо" между "Водача на революцията" и Франция, казва на Франс прес тогавашният министър на външните работи Бернар Кушнер.   "Това бе началото на всичко" във френско-либийските отношения в мандата на Никола Саркози, смята Виткин. Тези отношения ще достигнат апотеоз няколко месеца по-късно, през декември 2007 г., в петте дни на посещението на Кадафи в Париж.   То ще се запомни. Либийският водач разпъна бедуинска палатка в градините на двореца Марини, до президентския Елисейски дворец, с което провокира сарказъм и критика. "Беше гротескно", спомня си Кушнер.   "Франция не е изтривалка, в която някой лидер може да дойде да изтрие от краката си кръвта на своите престъпления", заявява публично държавният секретар по правата на човека Рама Яд.   "Поемам отговорността! Франция го прие, Франция приема добре своите приятели, иначе няма да е Франция", възрази Саркози през януари 2008 г.   Отношенията се влошават обаче след това посещение.    Особено предвид, че "една от най-големите цели на Никола Саркози беше средиземноморски съюз" - съюз на страните от Средиземноморието, напомня Виткин. Кадафи обаче бойкотира срещата на върха за основаване на съюза в Париж през 2008 г.   Арабските пролети   След това започнаха Арабските пролети с народното въстание в Тунис в края на 2010 г., обхващат Египет, а после и Либия. Никола Саркози осъди през февруари 2010 г. "неприемливата употреба на сила" срещу либийските протестиращи и заяви: "Кадафи трябва да си ходи".   За Виткин "това е възможност за Никола Саркози. Народният бунт е реален", а Франция не беше предусетила събитията в Египет и в Тунис. В разгара на туниския бунт, министърката на външните работи Мишел Алио-Мари предизвика скандал, предлагайки френско "ноу-хау" на туниските сили на реда.   През март започна френската военна интервенция "Арматан" в рамките на НАТО, извършена заедно с Великобритания и САЩ, със зелена светлина от ООН.   Също през март един от синовете на Кадафи, Сейф ал Ислам, заяви, че "Саркози трябва да върне парите, които прие от Либия, за да финансира предизборната си кампания". Заради тези подозрения за либийско финансиране бившият френски президент беше арестуван във вторник.   Победен, Муамар Кадафи беше заловен и убит от бунтовници в Сирт през октомври 2011 г. Либийската държава не се съвзе от тази война. Страната оттогава затъна в хаос.     По БТА.

Прочети цялата публикация