Случаят "Бенчев" - слабости на системата за сигурност или срастване на политика и сенчест бизнес

Операцията с ареста на Бенчо Бенчев, Митьо Очите и така нататък, показва  слабости на системата за сигурност за пореден път. Остава открит и въпросът по какъв начин контролира работата на службите. Митьо Очите е свързан с активния криминален контингент, което предполага че той е бил на някаква разработка и  всички засечени лица са попадали в тази разработка. Въпреки всичко обаче се оказва, че в навечерието на непосредствената реализация по разработката, която се наблюдава от специализираната прокуратура, той свободно преминава границата на България отива първо в една страна, след това е от друга страна.

Това каза за предаването „12+4“ по „Хоризонт“ експертът по сигурността и преподавател в НБУ Тихомир Стойчев според когото възниква и въпросът дали операцията „не е имала изцяло политически цели“:

„Имам предвид, че сегашното правителство започна да се чувства малко неуютно, бяха отправени много критики /…/ искането на вот на недоверие в парламента. /…/. Трябва да ни е ясно, че отдавна службите за сигурност се намират под  силен политически контрол и натиск. Те са дори инструменти за политиката. Между впрочем, това е нормално. Никъде не бива да се допуска службите за сигурност да бъдат напълно автономни от програмите на съответните правителства в отделните държави“.

От друга страна, БСП през годините се топи и има все по-малко представителство „сякаш постигнаха масовия ефект да бъдат игнорирани в съзнанието на хората“:

„Криминализацията на обществото днес е факт. Оттам идва вече и апатията на онези хора, които не са партийно обвързани. БСП и други партии въведоха гражданска квота. Тихомълком обаче беше въведен и един имуществен ценз. В политиката вече не можете да влезете без да почукате на вратата на една партия, без да ѝпредложите аргументи за размяна… Всички тези неща доведоха до това дълбоко състояние на криминализиране. Същевременно, реалната картина на престъпността в България отдавна е загубена от институциите,  които са противодействат на тази престъпност“.

Стойчев обвърза с олигархията и назначенията на ръководни позиции в МВР в последните години.

Политологът Димитър Димитров припомни богатата криминална биография на Димитър Желязков и коментира

„Случаят с Митьо Очите е нещо като микрокосмос, който прекрасно демонстрира как местното партийно представителство се е сраснало със сенчест бизнес, как прекрасно си сътрудничат и отвреме-навреме имат, по един или друг начин, полезни връзки с високата политическа класа - имам предвид това, че господин Узун,  който е част от сюжета, е бил два пъти народен представител. Няма как хора, които са свързани с най-базови представи за здрав смисъл да вярват в историята, в която някой е взел някого на стоп в Тесалоники, закарал го е от един на петзвезден хотел в друг петзвезден хотел, бил е мобилизиран господин Узун да наеме стаи в Истанбул, след което групата се регистрирала, но някак случайно не е регистрирала този, който е обявен за издирване“.

Проблемът в момента е какво ще направи прокуратурата, коментира Димитров.

„Този тип хатоично влизане от тема в тема, от една специализирана прокуратура в друга обща прокуратура  - в този случай специализираната е прекратила, нямала е с кокво да се занимава с г-н Узун или с Бенчев, но е прехвърлила на местната, бургаската да се занимава с евнтуално укривателство, което, разбира се, е очевидно. Няма как да пътувате  400 километра и да не разберете кой и защо отива,  да обяснявате, че го возите на лекар, след което въобще да не го регистрирате“.

Явлението „Бенчев“ засята всички партии, но случаите са различни, изтъкна Димитров.

„Няма значение как от една партия ще ни обяснят колко виновна е другата партя или пък обратното. В българската политика, съществуването започва да прилича на нещо като тежко земетръсна зона, в която вскички, които я обитаваме, преживяваме просто от земетресение до земетресение, от изригването на вулкан до изригването на вулкан, но просто не всички разбират,  защото ги няма физическите белези. Тези, които разбират, прекрасно знаеят, че е по-хубаво да имаш Ролс Ройс, Майбах или каквото и да е друго  и да съществуваш в един абсолютно паралелен свят, в който истините могат да бъдат само алтертнативни, тоест измислени“

Прочети цялата публикация