Спомен за композитора и педагог Димитър Христов

На 2 октомври 1933 г. е роден видният български композитор и теоретик Димитър Христов. Той можеше да отбележи 85-годишнина, но си отиде от този свят преди година - на 26 февруари 2017 г.

Да си спомним за този изключително ерудиран музикант - интересен събеседник със завладяващ дар слово. Присъствала съм на негови беседи и мога да кажа, че рядко съм чувала толкова богат, колоритен език и артистичен темперамент. И като композитор проф. Димитър Христов беше интересен - съвремено мислещ творец, той имаше свой собствен стил на изказа. Автор е на две опери, играни на наша сцена:“Игра“ и „Златната рибка“, на камерна вокална музика - цикли песни по стихове на Пенчо Славейков, Яворов, Вапцаров, на клавирна музика, ансамбли, оркестрови пиеси, 24 етюда за арфа, много инструментални пиеси.

Дейността му като теоретик също беше плодотворна - той е автор на музикални трудове, учебници и множество монографии. Издател е на списанието „Музика. Вчера. Днес“, главен редактор на научното списание "Българско музикознание“. Доктор хонорис кауза на НМА “Проф. Панчо Владигеров” (2013) и ЮЗУ „Неофит Рилски” Благоевград (2009), почетен професор на НБУ от 2003 г.

И международните му ангажеминти са много престижни: от 1977 до 1981 г. проф. Христов е генерален секретар на Международния съвет за музика към ЮНЕСКО; от 1978 до 1986 г. е член на ръководството на изследователската комисия на музикалните психолози при ИСМЕ /Музикално общество за музикално образование/, и още: основател на Международното ателие на композиторите, член на фондацията "Франк Калауей" в Австралия, член на борда на Световния библиографски институт на САЩ, кореспондент на България на Световния репертоар за музикознание в САЩ, член на президиума на ВАИ и др.

В Златния фонд на БНР е запазен разговор на Димитър Христов от 7 октомври 2003 г., в който той разказва как е станал музикант. Чуйте в звуковия файл.

Прочети цялата публикация