Вече и цивилен може да е шеф на военното разузнаване

Парламентът очаквано преодоля ветото на президента Румен Радев върху промените в Закона за военното разузнаване, които разрешават службата да се оглавява и от цивилен. Депутатите от БСП бяха единствените, които подкрепиха аргументите на държавния глава, но той запазва лостовете си за влияние в службата, тъй като шефът й ще продължи да се назначава с президентски указ. "Сигурни ли сме, че това цивилно лице няма да обслужва и частни интереси, ако е парашутист?", заяви от парламентарната трибуна депутатът от БСП Николай Цонков. От партията смятат, че промяната се прокарва за определено лице, като още преди седмици обявиха, че това вероятно е сегашният заместник ръководител на службата Янко Златанов, който не е военен. Преди близо два месеца шефът на военното разузнаване Пламен Ангелов подаде рапорт за освобождаване от поста, след като бе обвинен заедно с предшественика му на поста Светослав Даскалов, че са издали над 500 достъпа до класифицирана информация на НАТО и ЕС в нарушение на закона. Новият шеф на службата трябва да бъде съгласуван между правителството и президентът Радев, който ясно показа, че държи той да е военен. Концентрация на контрол върху службите за сигурност "Тук задавам въпроса спазваме ли този принцип на политически неутралитет и как ние създаваме условия, че този човек ще бъде неутрален, равноотдалечен от всички и ще си върши съвестно в интерес на системата национална сигурност, своите задължения. Очевидно тук има една друга идея - на първо място тази система да бъде овладяна. Тя да бъде част от концентрацията на контрол върху службите за сигурност, защото тя е единствената, която се намира извън прекия обсег на Министерски съвет", коментира Цонков. От БСП отново припомниха, че само преди четири години ГЕРБ подкрепи промени в обратния смисъл. През 2015 година БСП с подкрепата на ГЕРБ прие ограничение постът да е само за военнослужещи. Така бе свален от поста бившият депутат от СДС Йордан Бакалов, което предизвика остра реакция от страна на Реформаторския блок и президентско вето на Росен Плевнелиев, което обаче бе преодоляно. "И най-яркото доказателство за това е конюнктурното поведение на партия ГЕРБ по този въпрос. Преди 4 години подкрепиха изискването за военнослужещ, за да махнат един директор. Днес го отменят, за да назначат друг директор. Това е голямата разлика. И в двата случая решението им е продукт на неизказани политически сметки и на сложни коалиционни взаимоотношения - с "Реформаторския блок" тогава, с "Обединени патриоти" днес. Очевидно е неудобството на министъра на отбраната Красимир Каракачанов, който през 2015-а е направил изрично предложение в закона не за какво да е, а директорът на Служба "Военна информация" да бъде с ранг заместник-началник на Генералния щаб. Нали разбирате, че това не може да е цивилно лице. И днес той се чувства неудобно, най-вероятно и затова отсъства по този дебат", посочи Крум Зарков. "И с военен може да се овладее службата" Депутатите от ГЕРБ не се съгласиха с аргументите на БСП. "Не можем да сложим аптекар, не можем да сложим хлебар за директор на Служба "Военна информация". Критериите остават същите, само че даваме възможност, отговаряйки на тези критерии, да бъде и цивилен. Ето това е! Разберете го и не се опъвайте замо заради това, че президентът за пореден път ще бъде наказан тук, от тази трибуна!", каза Владимир Тошев от ГЕРБ. Веселин Марешки от партия ВОЛЯ пък разясни, че "ако някой иска да овладее някаква служба мисля, че не е толкова трудно да намери кандидат с пагон". 

Прочети цялата публикация