Притеснителен е тандемът "Цацаров-Гешев" начело на два репресивни органа

Тандемът Сотир Цацаров – антикорупционен шеф, и Иван Гешев – главен прокурор, които са начело на двата репресивни органа в държавата е притеснителен, смята  доц. Атанас Славов, преподавател по Конституционно право в Софийския университет и експерт в Антикорупционния фонд. Според него няма пречка сегашният главен прокурор да стане председател на Комисията по противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), защото има сговор на политическите партии и другата номинация на Симеон Найденов от "Воля" за поста е само, за да няма критики, че няма състезание като в процедурата за нов главен прокурор. "В конкретния случай виждаме г-н Цацаров като заслужил артист в оперетата "Ти си го избра" – второ действие. Отново имаме сценарий, при който имаме сговаряне на всички политически сили", коментира доц. Славов пред БНР в неделя. Относно оглавяването на прокуратурата и антикорупционната комисия съотевтно от Гешев и Цацаров, той посочи, че "предвид политическата констелация и предвид публично известния процес по номиниране на двамата, не се чувствам сигурен в упражняването на правомощията от двата репресивни органа". Според специалистът големият проблем в дейността на прокуратурата и на Антикорупционната комисия и липсата на стандарт и прозрачност в тяхната работа. "Важното е, когато се кандидатира едно лице за такава висша публична длъжност, да видим какво е свършил, когато е заемал другата конституционна длъжност. Според социологическите проучвания, които съпътстваха целия мандат на г-н Цацаров, общественото доверие към него беше около и под 10%. Това е по-ниско от доверието към съда, от доверието към парламента, от доверието към министър-председателя", коментира още доц. Славов. Според него е минус това, че нито едно дело за корупция по високите етажи на властта не е било завършено в рамките на мандата на Сотир Цацаров. "Това е голямата тема за властта и функциите на главния прокурор. Тази свръховластеност прави невъзможно търсенето от него на адекватна отговорност", смята още Славов. "Това, че няма искрен дебат в европейските институции за състоянието на демокрацията в България е крайно притеснително. И означава, че българското общество трябва да мобилизира собствените си сили, за да изведе страната на ново ниво на демокрация, на отчетност, на прозрачност", допълни той. Доц. Славов се спря и на очакваното решение на президента Румен Радев по преизбирането от Висшия съдебен съвет на Иван Гешев за главен прокурор, след като държавният глава отказа да подпише указа за назначаването му.. "Важно е да разгледаме аргументите на президента при отказа му да подпише първия указ за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор и аргументите, които ползва сега, за това време, което отделя за подписването на втория указ. През годините в рамките на един и същ конституционен текст са действали различни законови разпоредби, имаме различни практики, понякога противоречиви", посочи експертът. Според него президентът като висш конституционен орган с пряка демократична легитимност "не може да бъде превръщан в прост регистратор на решения на Висшия съдебен съвет". "Още повече, когато същият този Съвет е отказал да разгледа аргументите на президента за неподписването на първия указ... Срок за указа има, той не е стриктно установен, но президентът най-вероятно ще го подпише. Оттам нататък е важно да следим неговите стъпки, за да се ориентираме в ситуацията", посочи доц. Славов. Според него, ако има решение на Конституционния съд дали при отказ на президента да назначи главния прокурор трябва да се прави нова процедура, то няма да се приложи към тази за Гешев. КС не разполага с време за реакция до януари следващата година, когато новият главен прокурор трябва да встъпи в длъжност. Ако съдът беше сезиран по-рано, можеше да се вземе решение, което да влезе в сила относно настоящата ситуация, смята още той.

Прочети цялата публикация