Петър Крумов: „Виж Добруджанската равнина и ще разбереш, че си заслужава да работиш за недостижимия ѝ безкрай“

Живот, посветен на добруджанската традиционна музика – тези думи най-точно определят творческия принос на именития наш композитор и диригент Петър Крумов. Неговата отдаденост в служба на добруджанското наследство се изразява в авторството на стотици обработки, песни за камерни певчески състави, оркестрови пиеси, ансамблови творби за музикално-танцови постановки.

Много от тях са за репертоара на ансамбъл „Добруджа“ (гр. Добрич), ръководен от Петър Крумов в продължение на 25 години (1957 – 1982 г.). Под неговото диригентство са реализирани стотици записи в Радио Варна. А във фонотеката на Националното радио се съхраняват близо 500 негови композиции.

Творческото си амплоа той допълва с многобройни публикации в областта на музикалната критика и историография. Известни са авторските му книги: „Добруджански изпълнители пред микрофона“, Моята Добруджа“, „Насаме с…“, „Наследството“. А сборниците „Народни песни от Добрич, Добричко, Силистренско“, „Стаматка Кирилова -100 песни от Северна Добруджа“, „Мария Райкова – песни от Шуменско“ включват нотирани песни със справочник за ладовата и стилистичната им принадлежност, както и научни изследвания върху музикалния материал.

„Народната песен влезе в живота ми сравнително късно, но затова пък остана там завинаги“ – споделя Петър Крумов и продължава:

„До четвъртата година в Музикалната академия – София, със специалност хорово дирижиране при проф. Георги Димитров, бях ревностен поклонник на класиката, даже свирих в симфоничен оркестър в Добрич. Но ме изпратиха в НФА „Филип Кутев“ – задължителен стаж за всички студенти-диригенти. Бях първи от поредицата. Така започнах работа с нашия фолклор, за което не само не съжалявам, но и се гордея.

Точно 25 години стаж имам в Ансамбъл „Добруджа“, който от една самодейна инструментално-танцова трупа се превърна в професионален състав. В годините ансамбълът постигна много. Част от успехите му се дължат на БНР. Някои от нашите импресарии, слушали записите ни, са се насочвали към нас за концертни турнета в чужбина. Една от грижите ми беше репертоарът на състава – песенен и инструментален, да бъде от Добруджа. Музикантите в оркестъра ни бяха надарени момчета, но без никаква музикална подготовка, без дори да познават нотите. Благодарен съм, че бяха добри, свестни хора и успяхме да се справим заедно. Тези 25 години в ансамбъл „Добруджа“ бяха един непрекъснат ход напред и нагоре. Когато напуснах състава, се насочих към събиране на песни. Осъзнах, че съм пропуснал инструменталната музика и това е голямото ми желание - да запълня тази празнина. Това е музиката на добруджанските танци сборенка, опас, пандалаш, ръченик, характерни за нашия край. Бях инициатор на няколко събора с конкурсен характер за младите хора, които тепърва навлизат във фолклора. Един от тях носи името на големия певец Иван Георгиев. Организирах фестивала „Добруджански фолклорни дни“, който просъществува 5 години.

В последната ми книга „Моята Добруджа“ написах, че макар да съм роден в друг град, и до днес живея в Добрич. Когато дойдох тук, още не знаех, че ще посветя живота си на фолклора от този край. Потапяйки се в тази невероятна атмосфера, си казах: „Виж я равнината, виж необятността, която се простира пред теб, виж безкрая, който не може да се достигне, и ще разбереш, че си заслужава да работиш за недостижимия ѝ край.“

Прочети цялата публикация