Д-р Петър Кичашки: Не палете държавата, за да управлявате пепелта след това

Живеем в много странно време. Международни кризи, национални кризи, лични кризи. Кризата се превърна в норма, извънредността в тривиалност. Като съчетаем кризисното време с нови ситуации - на национално ниво това е приемането на еврото - картината допълнително се влошава. В такова време на конкретна, но и съчетана с абстрактна, промяна, е необходимо силно политическо лидерство. Политиците не са просто говорители от екрана. Не са „политически ТикТокъри“, на каквито често се вживяват напоследък. Въобще, между инфлуенсърския жанр и политическия жанр разликата би следвало да е голяма. Ако гледаме родната, българска политическа реалност, сякаш масово политиците не схващат отликите между тези две социални роли.

В момента вървят поколенчески политически протести. Преди да продължа нататък да кажа нещо важно - уважавам всяка форма на протест. Участвал съм активно и в политически протести (онези от 2013 година) и в редица протестни акции в сферата на хората с увреждания. Заключвал съм се с вериги пред Столична община, затварял съм се в клетка пред Народно събрание, участвал съм в протестно шествие от България до Страсбург, крещял съм за защита на хората с увреждания и пред българския, и пред европейския парламент. В този смисъл имам висока протестна култура и уважавам протестите. Сега да продължим нататък.

Слушах внимателно обръщението на президента Радев, в което той не каза нищо необичайно, но имаше един ракурс, който заслужава внимание. Той каза, че било подценително да се говори за този протест като такъв на поколението Зет. Разбирам защо го прави - опитва се да внуши, че става дума за някакъв общонационален, общонароден, общочовешки, общопланетарен, общогалактически протест. Този прочит обективно не е верен. Да, при протест на десетки хиляди хора, винаги има участници от всякакви възрасти. Но това не означава, че протестът не е масово поколенчески. Сега протестират 20 и няколко годишните - аз съм бил на тяхната възраст, когато протестирах преди 12-13 години. Масовият протестиращ днес е роден между 2000-та и 2005-та година и това обуславя поколенческият характер на протеста.

Грешка е - и от страна на ППДБ, които са организатори формално на събитието, и на Радев, който гледа със задоволство от прозорците на президентството, и на всички други, които си въобразяват, че това е „техен“ протест - да мислят, че от това събитие се променя коренно политическата реалност. Протестът е индикатор, че едно цяло поколение иска да заяви себе си. Това обаче нито суспендира демокрацията, нито индикира коренна промяна на политическата ситуация. Демокрацията не се измерва с броя хора на площада. Демокрацията се измерва с броя гласове в урните. Това в деня на изборите е онова, което определя съдбините на страната. Това е сакралният акт на овластяване на представители, които да защитават определените от избирателя социални страсти. Площадът е важен - той е част от диалога, част от свободата на изразяване. Но той не подменя акта на гласуването.

Знаете ли, ние у нас сме приели за норма, че голям протест на площада значи сваляне на властта. Това е така само в неразвити демокрации и в общества с недобре изградени демократични традиции. В Европа след протести правителства са падали само в България, Румъния, Словакия, Украйна и Армения. Всички други такива смени на властта след гражданско недоволство са само в държави от Третия свят. Правителство няма да падне след протести в Германия, Великобритания, Франция или САЩ. В държавите с установени демократични традиции е ясно, че това са различни жанрове - протестът изразява недоволство и е част от свободата на словото. Но само изборите решават съдбата на обществото в периода до следващите избори. Утре, ако русофилите съберат 20 000 души на площада, това означава ли, че трябва да напуснем ЕС и да се влеем в състава на Руската федерация? Не, нали? Защо? Защото протестът е начин да си изразиш мнението, гласуването е начин да покажеш действие.

Това казано, отново подчертавам, че уважавам тези поколенчески протести. Това, което не уважавам обаче, са опитите на политиците да яхнат това обществено настроение и да го радикализират. Президентът наскоро нарече депутатите „социопати“ и „биячи“. Лидери на опозицията причакват депутати, които не харесват, в парламента и стигат почти до физически сблъсъци. Реториката и действията на политическите играчи е на нивото на онова иначе симпатично предаване, което имитира съдебен сблъсък. Но едното е развлекателно уикенд предаване, другото определя житието и битието на нацията. Това са разнопорядкови неща, които не бива, не може и не трябва да се смесват. Ролята на политиците не е да търсят сеир. Не е да работят за ТикТок аудиторията си. Не е да създават крамоли и скандали. Не е да вдигат градуса на напрежението.

Работата на политическите лидери е да управляват процеси, да омиротворяват нацията, да търсят съгласие (не съглашателство, но съгласие!), да създават общ модус, по който да функционира социума. Политиците не са инфлуенсъри, които могат да говорят и правят каквото намерят за добре, за да си насъскат твърдите фенове. Политиците (трябва да) са лидери и да създават условия да живеем съвместно в обществото. Неотдавна чух хубава аналогия - народните представители са рицарите в лъскави доспехи, които се сблъскват словесно един с друг на парламентарната арена, за да не се налага ние, техните избиратели, да се сблъскваме физически един с друг на мегдана. Вие кой от народните представители смятате, че би се вписал в тази аналогия?

Истината е следната, драги приятели. Политиците днес не спорят, не дебатират. Те се бият и карат, държат се махленски и грозно, ругаят се и се попържат. Необходимо е това да спре. Аз разбирам, че опозицията мрази властта. Разбирам, че тия дето не са на власт искат да махнат властимащите и да седнат в креслата им. И ролите да са обърнати пак ще е така. Но не разбирам как участващите в процесите не си дават сметка какво вършат. В момента те палят държавата, за да имат съмнителната чест да управляват пепелищата след това. Така ли го разбирате живота? Да унищожиш нещо, само защото не го управляваш ти? Не може да се държите като бивш, който убива бившата си, защото щом той няма да я има, никой не трябва да я има. Никой не може да разсъждава така. Управленец най-малкото.

Смирете се. Успокоите страстите. Зад закрити врати си говорете и мислете каквото пожелаете. Но пред камерите и очите на обществото спазвайте благоприличие. Ако искате утре да продължим да имаме държава. Благодаря ви за вниманието по този въпрос.

Прочети цялата публикация