Да почакаме… Духовата музика? Смъртта?

Трима възрастни от малък провинциален френски град очакват с нетърпение едно от малкото забавления в живота си – шествието по случай националния празник. Докато чакат, си спомнят как е преминало то миналата година, какво се е случило тогава, но също така и какво е било преди в живота им – останало им е, изглежда, това единствено утешение, че има още какво да си спомнят. Излизат, разбира се, и предразсъдъците на дребния еснаф, на буржоазния ограничен гражданин, неспособен да види света не по-далеч от пъпа си; който не може да обеме нищо по-голямо и по-високо от собствения си нисък социален хоризонт.

Човек слуша пиесата на Ги Фоаси „Да почакаме духовата музика“ и навлиза постепенно в този малък свят, пуст до болка, чудейки се дали повече да се смее на дребните грижи на действащите лица, или да се ядосва на дребнотемието, което запълва всекидневието им. Авторът обаче накрая се е съжалил над героите си, чийто живот е преминал ей така, залудо – те самите нищо не свършили, но гордеещи се с това, което са свършили близките им. В последна сметка осъзнаваш, че те са в предверието на смъртта и това е нещото, от което може би се боят най-много, затова и думите им са така уж празни и уж някак безсмислено бърборене – да забравят, че пред тях стои пустотата на небитието. И че всъщност това, което чакат, е не толкова духовата музика, колкото именно смъртта…

Ги Фоаси е от водещите драматурзи във Франция в т.нар. жанр „кафе-театър“, когато публиката и актьорите са почти лице в лице, на една ръка разстояние, както гласи известната реклама. В случая слушателят ще е на едно ухо разстояние от великолепното изпълнение на трима колоси в българското театрално изкуство – Илка Зафирова, Татяна Лолова и Петър Пейков.

Една истинска празнична пиеса за празника на 1 май, която и забавлява, и замисля…

петък, 1 май, 18 часа

Прочети цялата публикация