Да кажем на французите какво е БЦЖ

Колко неистини (меко казано) може да изрече премиерът Бойко Борисов на един дъх? Ето въпрос, над който си струва да работят не журналистите, а математиците. Ако му направят графика, ще видят, че тя не стига нито до пик, а още по-малко до плато, защото е постоянно възходяща.

Социалните мрежи преливат от негови цитати, които смело се разминават с действителността. Как ли се чувстват европейските му колеги, когато в очите им говори небивалици, без ни най-малко да се смущава? Той обича да ги цитира, за да доказва правотата си. Да проверим думите му с един произволен факт. На 29 април посети Националния център по заразни и паразитни болести в София и разказа следната история: управителката на Европейската централна банка Кристин Лагард му споделила, че се чувства в безопасност, защото има българска БЦЖ ваксина. И не че специално се е интересувал, ами тя първа е повдигнала темата. Седмица по-рано, в изявление след видеоконферентния Европейски съвет на 23 април, той каза без да му трепне окото: "Осигуряваме конюшни, коне съответно, за да може да се джурка и да се прави ваксината след това, за много други болести, за тиф, дизентерия - все тежки, и България е била водеща, неслучайно и БЦЖ-то е българско".

Ако са го чули французи, сигурно са се забавлявали

Вярно е, че България е производител на БЦЖ, каквито са още двайсетина държави, но антитуберкулозната ваксина има френски произход. Съкращението БЦЖ не е като БДЖ, както вероятно звучи на Борисов, а е BCG - Bacillus Calmette–Guérin - и носи инициалите на двамата френски биолози Албер Калмет и Камий Герен, които са нейни създатели. Тя е изпробвана първо от Института "Пастьор" през 1921 г., а от 1950 г. е въведена със закон като задължителна във Франция. Всички кърмачета са били ваксинирани и родителите са знаели, че децата им не могат да постъпят в детска градина или училище без сертификат, че имат БЦЖ. Така е до 2007 г., когато пак със закон е отменена всеобщата ваксинация с БЦЖ поради почти пълното изчезване на болестта, като са запазени изискванията само за някои целеви групи - например, за децата на граждани от държави в Източна Европа, и в частност от България. И това е било по препоръка не на френските здравни власти, а на Световната здравна организация.

Да се върнем на твърдението на Борисов за казаното от Кристин Лагард, която е французойка, родена в Париж през 1956 г. Според преразказа му тя се ваксинирала с българска БЦЖ, защото като млада ѝ се налагало да пътува в Африка. Ако това е вярно, трябва да е била родена след 2007 г. и сега да е най-много на 13 години. Ако пък не е била ваксинирана като бебе, трябва да не е ходела сетне на училище, макар че е израсла в семейство на учители. Възможно е нейният френски да е бил разбран неточно от Борисов, въпреки че по думите му "всички сме парле ву франсе". Но нищо не е пречело на по-запознати, като съпровождалия го на 29 април министър на здравеопазването Кирил Ананиев, да му подкажат, че

твърдението му е силно неправдоподобно

Само че Борисов не търпи да бъде поправян, защото така излиза, че е разобличаван. Гневната му изява на 3 май, когато точно в Международния ден за свобода на медиите се нахвърли над журналистите, че му задават въпроси, бе породена точно от ироничните забележки в социалните мрежи колко е прозрачен въпреки твърденията си. "Някои тулупи спат до обед и после ми пишат постове и ми задават въпроси... Понеже има едни безделници, които няма кво да правят и само си пишат и ме провокират и аз съм им се връзвам."

Историята с Кристин Лагард е само щрих в изобилното му словесно творчество. Но дали звучи убедително за по-важни неща, когато казва "Никога не съм си позволил на чужд труд да си припиша заслуга" и почти веднага след това отсича "Реорганизацията на индустрията, си е моя заслуга"? Сякаш ни говори отпреди три десетилетия, когато всичкото производство бе държавно и някой отгоре се разпореждаше как да се реорганизира един или друг завод. Не му прави впечатление наличието на частен сектор, където и собствениците имат думата съгласно потребностите на пазара. Затова никак не е достоверна престорената му скромност ("Ако има успех ще бъдеме всичките щастливи, ако има загуба ще е само моя!"), която би трябвало да го възвиси до един исторически еталон.

Проблемът на Борисов е, че не е истински премиер, а е пропагандист,

който постоянно трябва да ни убеждава, че е премиер. Затова изразява враждебна нагласа към журналистите. Той има нужда да вижда около себе си не журналисти, а пропагандисти, които да му пригласят. Неслучайно трите му мандата бяха съпроводени с катастрофално пропадане на България в международната класация на "Репортери без граници" за свобода на словото. Пропагандата е най-грозната метаморфоза на журналистиката и няма как да не прави впечатление както в страната, така и в чужбина.

Обърнете внимание на речника на Борисов - не става дума за неговата примитивна и груба словесност, а за употребата на думи, които издават неискреност. Преди 45 години като студент по журналистика заедно с група колеги бях поканен от тогавашния ректор на Софийския универсиет "Св. Климент Охридски" Благовест Сендов (лека му пръст!) да разговаряме за състоянието на журналистическото образование. Математикът се заслуша и ни каза: "Прави ми впечатление, че употребявате думи като "никога" и "винаги" - те не предполагат доверие. Избягвайте ги!" При Борисов точно такива думи са в изобилие, защото има самочувствието, че изговаря истини от последна инстанция, които не подлежат на съмнение. Те са пределът, отвъд който не могат да се задават въпроси. Щом "никога" не си е приписвал чужди успехи, значи

"винаги" заслугата си е само негова

Изключенията, разбира се, са много редки: "Когато съм имал вина, съм си давал оставката - два пъти досега". Откровението му е изненадващо, защото още не сме чули какво точно го накара да подаде оставка през 2013 и 2016 г. Първия път твърдеше: "Не полагам асфалт, за да се лее кръв по него и мирни граждани да се избиват помежду си." Тогава имаше протести срещу ЧЕЗ заради високите цени на тока и никой не обвиняваше правителството. При малък инцидент на Орлов мост бе пукната веждата на един гражданин и това бе всичката пролята кръв. Но Борисов избяга спешно от властта. Втората му оставка дойде след провала на неговата фаворитка за президентския пост Цецка Цачева. И тогава остави загадка, защото сам се свали от власт, като издигна една непопулярна кандидатура. За какво му бе необходима - не казва.

Може би както заяви в разпаленото си изявление, "щото целия свят работи на проба-грешка". А обществото трябва да го слуша в захлас: ако мине лъжата - мине, ако не - друга ще дойде.

Прочети цялата публикация