Забраната на игралните зали се прекрои в преразпределение на пазара

Първоначалната идея на управляващите за силно ограничаване на игралните зали тайно и полека се превърна в законодателен инструмент за преразпределение на хазартния пазар у нас. За това сигнализираха в понеделник и две браншови организации в сектора - Сдружението на организаторите на хазартни игри и дейности в България, както и Българската гейминг асоциация, позовавайки се на приетите на второ четене от бюджетната комисия миналата седмица промени в Закона за хазарта. Преобразяването на законопроекта между първо и второ четене е станало по "мафиотски начин" и целта на новия режим е приближен до властта играч да установи монопол на пазара, твърдят двете организации. В позицията им не се споменава в чия полза е готвеният монопол, нито дали става дума за действащ едър играч или за нов. В началото на юни лидерът на НФСБ Валери Симеонов внесе законопроект за почти пълна забрана на игралните зали и казина у нас. Предвиждаше се от 2026 г. такива обекти да съществуват само в 5-звездните хотели, на територията на 10 курорта у нас и в граничните зони. Целта бе да се намали огромният по размер хазартен пазар в страната, който е една от причините за тежката хазартна зависимост. От години експерти твърдят, че игралните зали в България са прекалено голям брой, с твърде висок дял на фона за средното за ЕС, като има населени места, в които има зала за залози, но не и аптека. Тъй като почти пълната забрана на игралните зали не срещна подкрепата на ГЕРБ, управляваща коалиция се спря на "по-мек" вариант, при който на пазара ще останат само едрите играчи, а дребните ще бъдат премахнати. Това ще стане с драстично завишаване на сумите за внесен капитал и направени инвестиции, посочени като условие за получаване и поддържане на лиценз за хазарт. Реално внесеният капитал за откриване на казино се вдига на 3 млн. лв., а на игрална зала – 1 млн. лв. Направените инвестиции за игрална зала се вдигат от 100 000 лв. на 500 000 лв. Според браншовите организации въпросните изисквания са "непосилни и икономически неоправдано високи". "Те на практика ликвидират бизнеса, като на пазара ще останат малък брой монополисти", твърдят Сдружението на организаторите на хазартни игри и дейности в България и на Българската гейминг асоциация. Те смятат, че законопроектът е лобистки и е предназначен да обслужи "определени, явно важни за гласувалите го фирми". "Единственият начин, по който може да се определи приемането на този законопроект, е "мафиотски" – наложен със сила, без дори да се изслушат тези, чийто интереси се засягат и чийто бизнес се унищожава. С този законопроект един добре работещ и справедлив регулаторен режим се заменя с монопол, който към момента е приближен до властта", пише още в позицията. В края на юни правителството успя да привлече един от най-богатите бизнесмени в хазартния сектор в Европа – чешкият милиардер Карел Комарек, да инвестира в Първа инвестиционна банка около 60 млн. лв., за да вдигне капитала й преди влизането на България в Банковия съюз и "чакалнята" на еврозоната. По този начин той направи огромна услуга на правителството, тъй като благодарение на закупения от него дял купуването на останалите 70% от увеличението на капитала на ПИБ от страна на държавната Българска банка за развитие (ББР) не би трябвало да се счита от Европейската комисия за държавна помощ. Комарек е имал интерес и към хазартния сектор у нас, но миналата година е пропаднало намерението му да придобие дела на Васил Божков в "Националната лотария" за 1 млрд. евро. Влизането на чешкия милиардер в българска банка може да е стъпка към влизането му и на българския хазартен пазар, коментира в началото на юли пред БНР Веселин Вачков, ръководител на чешкото издание "Лидове новини". "Именно в хазарта той през последните няколко години инвестира в Гърция, в Италия, в Кипър, една по-малка инвестиция в Хърватия, една много сериозна в Австрия. Можем в момента само да спекулираме, защото официална информация няма – че това негово влизане в българска банка може да бъде стъпка към влизане на българския хазартен пазар", посочи Вачков. Освен прекрояването на забраната за игрални зали, между първо и второ четене ГЕРБ и "Обединени патриоти" изцяло са сменили и философията за надзор върху хазарта. Първоначалната идея на финансовия министър Владислав Горанов за подсилване на Държавната комисия по хазарта и превръщането й в едноличен орган е заменена от закриването на комисията и прехвърлянето на надзора към Националната агенция за приходите. В миналото НАП събираше данъците върху хазарта, но никога не се е занимавала с огромната по обем дейност по контрол върху лицензите на хазартните фирми.

Прочети цялата публикация