Кризата в нова фаза: Трикът на Борисов да спаси статуквото чрез ВНС засили исканията за оставка

Кризата, предизвикана от продължаващите втори месец антикорупционни протести, навлезе в нова фаза с решението на премиера Бойко Борисов вместо да подаде оставка, да предложи свикване на Велико Народно събрание (ВНС) и приемане на нова конституция. При такава развръзка сегашното управление, срещу което се обявяват 60% от българите, ще съхрани властта си не само до редовните избори идната пролет, но и ще подготви проекта за новата конституция и ще се опита да си гарантира електорален бонус за следващите избори чрез ремонт на избирателната система. По думите на Борисов предложенията му са "не само за смяна на политическата система, а за рестарт на държавата". Заявката всъщност е за конституционни промени, свързани със съдебната власт, част от които не променят нищо, други са закъснели, но всички те могат да бъдат гласувани и от обикновено Народно събрание, стига да има политическа воля. Така целят патос за "рестарт на държавата" се свежда до другите две предложения - за намаляване броя на депутатите от 240 на 120 за НС и от 400 на 280 на ВНС. Лансираният от премиера изход от кризата по никакъв начин не успокои напрежението и то дори ескалира със закани за блокади в цялата страна. Решението за свикване на ВНС и гласуване на нова конституция трябва да бъде подкрепено от 160 депутати в сегашния парламент. Тъй като ГЕРБ и "Обединени патриоти" имат само 116 депутати, им е нужна подкрепа от други партии. Борисов не за пръв път пробва трика да обещае оставка при свикване на ВНС – за последно направи това през ноември 2016 г. Какво следва, ако цялото упражнение все пак се случи? Според конституцията предложението за свикване на Велико Народно събрание се разглежда от сегашния парламент не по-рано от два месеца и не по-късно от 5 месеца след внасянето му. Тоест, сегашният парламента има между 2 и 5 месеца да тупа топката. След като парламентът гласува свикване на ВНС, президентът трябва да насрочи изборите в тримесечен срок. Сегашното Народно събрание ще продължи да функционира до избирането на ВНС, като президентът не може да разпусне парламента и да назначи служебно правителство. Така Борисов ще избегне онова, от което много го е страх – служебен кабинет на Румен Радев да организира изборите. Премиерът обеща да подаде оставка веднага, след като парламентът гласува свикване на ВНС. Според юристи и експерти по конституционно право, при това положение президентът ще трябва да започне ролетката с мандатите за съставяне на ново правителство в сегашния парламент. То най-вероятно би било излъчено от мнозинството, което подкрепи свикването на ВНС. Великото народно събрание няма лимитиран мандат, то изпълнява функциите си, докато окончателно се произнесе по въпросите, за които е избрано и след това само се разпуска. По думите на специалиста по конституционно право проф. Пламен Киров, на теория ВНС може да излъчи нов кабинет, но това зависи от мнозинството, което ще се сформира. Ситуацията обаче дава възможност на Борисов да управлява още дори няколко години, посочи проф. Киров. Има и друг важен елемент - Великото Народно събрание може да гласува само тези промени в конституция, за които е свикано: "Този парламент, доминиран от ГЕРБ, ще реши каква да е новата конституция. Проектът за промените ще бъде изготвен от това Народно събрание и Великото Народно събрание може само да ги приеме или отхвърли, а не да ги измени по същество", изтъкна правозащитникът адв. Михаил Екимджиев.  Смяна на избирателната система "Ще настояваме от всичките 400 народни представители в него (бел. ред – Великото народно събрание), 200 да бъдат избрани пропорционално, а останалите 200 да бъдат избрани мажоритарно", каза Борисов.  За да стане това обаче, е необходима промяна на изборната система от пропорционална на смесена. Причината е, че конституцията обвързва начина, по който се избира ВНС, с този, по който се избира обикновен парламент. За последно подобна промяна на избирателната система имаше в края на мандата на тройната коалиция, когато управляващите очакваха, че с този ход ще спечелят повече гласове от основния си конкурент ГЕРБ. На изборите през 2009 г. обаче всички избрани мажоритарни кандидати бяха тези на ГЕРБ и ДПС. "ГЕРБ де факто искат да получат автоматичен електорален бонус. Ясно е, че мажоритарната система свръхпредставя двете най-големи партии и отнема от представителството и ощетява по-малки партии", каза политологът Даниел Смилов за сегашната ситуация. Парламентарни аритметики От изявлението на премиера се разбра, че предложението за ВНС и нова конституция е само на ГЕРБ (95 депутати) и предстои да търси подкрепа за мнозинство от 160 гласа. Коалиционните му партньори "Обединени патриоти" имат 21 депутати, но фактът, че и те незабавно предложиха свои конституционни промени, показва, че дори тяхната подкрепа не е сигурна. И ако предложенията на Борисов целят да адресират по някакъв начин исканията на извънпарламентарната дясна опозиция за съдебна реформа, както и на Слави Трифонов за двойно по-малко депутати в НС, то голяма част от идеите на "Патриотите" са спорни и неприемливи дори за избирателите на ГЕРБ (да не говорим за ДПС, партията е част от конституционното мнозинство). ВМРО поиска казармата и гласуването на избори да са задължителни по конституция, както и да се въведе образователен ценз и да се разширят правомощията на президента. НФСБ пък настояват в основния закон да се запише, че минималната пенсия да бъде не по-малка от 70 % от минималната работна заплата. Енигматична е позицията на ДПС – оттам представиха стара реч на почетния си председател Ахмед Доган, в която се говори за "политическата необходимост от рестартиране на политическия модел", което може да значи, че техните 25 депутати ще подкрепят Борисов. Лидерът на БСП Корнелия Нинова отказва подкрепа, но нейни вътрешни опоненти от групата на левицата може да решат да гласуват с управляващите. Лидерът на "Воля" Веселин Марешки каза, че според него няма нужна от ВНС, но както е известно, Марешки лесно сменя позиции в услуга на управляващите. Протестът непреклонен: Оставка! И в социалните мрежи, и според коментатори и анализатори, основната цел на Борисов не е да рестартира системата, а да се задържи на власт възможно най-дълго. Съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов коментира, че Борисов тъкми клопка, за да печели време - опитва да си гарантира възможността да организира следващите парламентарни избори, като едновременно с това промени правилата за тях. "Това е изключително опасно", заяви Иванов. Организаторите на протестите от т.нар. Отровно трио обявиха: "Проваленият и загубил доверие парламент с мнозинство, диктувано от олигархичната му власт, се готви сам да предложи проект на нова конституция...ОСТАВКА и нови избори, без диктата на Борисов! Продължаваме докрай!" Президентът Румен Радев излезе с обръщение към нацията, в което каза: "Разговор за конституцията и за бъдещето на България е възможен само след исканите от обществото оставки и провеждането на честни предсрочни избори".

Прочети цялата публикация