Валентин Вацев: Остатъците от СДС и соросоидите се борят да се доберат до властта у нас

За ситуацията в държавата, за геополитическите настроения  и ходовете на премиера Борисов анализаторът Валентин Вацев  разговаря с Петър Волгин в интервю пред БНР .

- Днешната власт изглежда тотално неспособна на управлява повече, от друга страна има хора повече и по-малко крайно настроени срещу тази власт, които искат тя да се измете колкото се може час по-скоро. Кое преобладава обаче? Кой е по-силен?

- Преобладава негативизма. Хората които движат процесите по-ясно могат да обяснят и да кажат конкрето какво не искат, отколкото да кажат какво искат. Според мен, протестът е на път да се осуети, да се провали, поради едновременното наличие на три основни причини. Първо координационният субект на протеста се разцепи. Там се разделиха на леви и десни, макар че в началото там бяха най-различни хора. В началото имаше чисто морален гняв, който трябваше да даде възможност, нещата да тръгнат по-бързо. А в момента те са разделени на леви и десни. Очевидни са и ядрата, които спорят в координацията на процеса. Това е гаранция, че процесът няма да завърши успешно. Второ – те бяха много силни с искането „Оставка!“ , но конкретна програма зад това искане, аз не забелязах. Общо взето тези неща или успяват до 20 ден, или като го докарат до 43-тия ден, това значи, че просто е изпуснат импулса. Както казва един британски драматург „Ето как великите начинания губят своя импулс и се превръщат в своята противоположност“.

- Т.е. стават нещо като част от пейзажа.

- Разбира се, точно това стана, протестът, който в началото заинтересува всички в България, сега вече премина във фонов режим. Там се разгръщат свои закономерности, които обаче не говорят нищо определено за бъдещето.

Второ, да, вие сте абсолютно прав, днешната ръководна клика - хунта не бих я нарекъл, защото хунтата е нещо по-организирано и по-системно - днешното ръководство на българския политически процес в правителството на Бойко Борисов, е деморализирано, и наистина е на края на своя мандат, но това не значи, че те са напълно безпомощни.

Ето, например, забелязах с лека изненада как те успяха да отклонят общественото внимание от насъщните проблеми и да го насочат в невярна посока. Нова конституция, ВНС – и не защото тези неща не са важни, напротив те са изключително важни, но тяхното поставяне във фокуса на общественото внимание днес е измамно.

- Между другото тук има една интересна закономерност - когато започнаха протестите отвсякъде се чуваха възгласи за нова Конституция и за ВНС Това се възприемаше като нещо много генерално. И като кажеш „искам смяна на системата” - как може да се смени системата? Естествено със смяна на Конституцията и свикване на Велико народносъбрание. Имаше най-различни хора, които казваха това. В момента, в който го каза Бойко Борисов, обаче...

- Това искане стана неактуално. На този етап Борисов, предполагам, че временно успя, докато за няколко дена, може би за седмица, общественото внимание се отклони от същината на процеса.

В момента в България кръстосват шпаги конституционалисти, хора на историческата наука, хора с концепции за бъдещето, т.е живия процес – протеста - спрямо тази проблематика, остана някак си странчен – фонов процес. Т.е. за мен протестът не води до необходимите, до желаните резултати, което обаче това не означава обаче, че българското правителство няма да подаде оставка.

Работата е там, че когато едно правителство не пада в резултат на такива протести, каквито наблюдаваме, то може спокойно да промени състава си, ръководството си, дори мандатните си основания в резултат на преговори. Аз съм абсолютно сигурен, макар че не мога да го докажа, че в момента, зад завесата на общественото внимание се водят тънки, горещи и нервни преговори, затова кой все пак ще оглави процеса. Ще вземе ли българският соросианец властта, ще се добере ли до властните прерогативи, или неговите противници ще успеят да го удържат.

Това са остатъците от СДС, които навремето бяха соросоидни, макар и не напълно и не изцяло. В момента, остатъците на СДС в България, са просто хора на Отворено общество. Отворено общество - нека да напомним - и самия Сорос, не бива да бъдат бъркани с Америка. Официалното становище на САЩ днес се изразява от президента Тръмп, а не от Сорос, за когото, доколкото знам, дори е опасно да стъпва на американска територия.

Ще бъде ли човек на Сорос министър-председател на България или ще бъде Бойко Борисов. Това е ситуация на избор, в който аз не мога да кажа нищо определено. Един руски мустакат лидер беше казал в една подобна ситуация „Оба хуже“. Аз не мога да бъд накаран да избирам между Бойко Борисов и Николай Младенов.

Аз съм научен да не вярвам на социология, особено в дни на политически разбърквания. Социологията е достолепна наука, но на нея не бива да се обръща внимание единствено и точно в такива ситуации. Там принципа е, че който натисне по-силно, който плати по-добре – той е прав. Социологията е сериозно нещо, но в такива ситуации тя играе ролята на инструмент за обществено управление. Накрая третият проблем, който всъщност е главният проблем, който е въпроса ще успее ли това правителство да дострои докрай, да положи последната тръба , която някои наричат „Балкански поток“ други „Български поток“, според мене това е „Турски поток“ на българска територия. А пък според трети път това е „Руски поток. Ако Босиров остане до края на септември той ще успее да дострои тъбопровода и ще бъде победител, без да обръщаме на всички останали обстоятелства и подробности, които за мен са важни, но Борисов ще бъде геополитически победител, ако успее да дострои тръбата. За да не успее са впрегнати всички усилия, но не ясна ролята на американското посолство.

Нека да намекна – американското посолство не е официален говорител на Сорос. Ако Тръмп загуби властта, ако отиде в дълга политическа ваканция, първата работа на следващото правителство на Сорос, ще бъде да спре строежа на газовата конструкция и това ще бъде отново велика победа на „откритата демокрация“.

Всъщност се оказа, че в дъното на българската политическа действителност стоят обикновени геополитически съображения.

Ще успее ли Борисов да мине в тесния процеп между Путин и Сорос? Забележете аз не говоря за Тръмп, а за Сорос. Сорос е един от главните финансисти на американската демократическа партия.

Ако победи Байдън, Сорос ще бъде на власт безразделно в България. А дотогава ще можем да правим разлика между американско становище по въпроса за тръбата и за соросианско становище.

- По въпроса за тръбата не се ли припокрива мнението на Сорос с мнението на Тръмп, защото ние видяхме, че американската администрация каза, че ще има санкции за всички, които участват в „Северен поток“ и в другите руски проекти.

- Няма пълно препокриване. Големите задачи на Тръмп са далече извън спирането на руските строежи в Балканите и в Европа. Голямата задача на Тръмп е как да удържи процеса и да не изпусне състезанието със своите противници. Как да удържи натиска на BLM. Как да удържи следващата революционна вълна на антифа, която работеше във Сиатъл, в Минесота и на много други места. Тръмп има текущи предизборни проблеми, които не му дават възможност да се организира за геополитически настъпления или отстъпления в световен мащаб. Всъщност той е американски ръководител на когото остават не повече от два месеца до решителната точка. Сигурно има основание Тръмп да бъде обвиняван, че не желае конфронтация с Русия. Неговата концепция е, че истинската конфронтация е с Китай, а Русия може да бъде оставена на мира.

- За Русия сега чета в пресата, че тя била едва ли не в дъното на протестите срещу Бойко Борисов. Едва ли не тя е виновна за протестите. В настоящия момент звучи изключително глупаво.

- На мястото на руските служби и на ръководството на Газпром, аз бих впрегнал всички възможни руски ресурси в България, да го укрепвам и да го спасявам от лавината проблеми, които го налетяха. Русия има стратегически и геополитически интерес от завършването на „Южен поток“ през България - можем да го наречем „Балкански поток“ или „Борисов поток“, но името не променя същината. Така че ако приемем, че има руска намеса, тя би трябвало да бъде в съвсем противоположна посока. Но не съм изненадан, че на територията на нашата страна се кръстосват генерални геополитически трендове - България е геополитическа страна, българите не са научени да използвани думата геополитика, но те много добре си знаят какво е това - когато мечката заиграе в съседите, и накрая дойде и на наша територия. Това е нормално тъй като България е геополитическото сърце на Балканите. И от това какво става в България зависи какъв ще бъде общият геополитически климат на Балканите. Забележете не Гърция, не Сърбия и съвсем не Румъния са в сърцевината на Балканската геополитическа проблематика. Ние сме там и би било редно ние да си спомняме това по-често.

- Кого имате предвид?

- Имам предвид българският елит в минали години, в минали времена и исторически ситуации – елитите на страната, поставяйки се в антицарски или процарски позиции, например са разбирали много добре геополитическата роля на България. Тогавашните комунисти са разбирали това, и тогавашните царисти, и тогавашните демократи. Епохата на геополитиката завърши някъде в началото на българския социализъм или поне не се говореше за нея. Но аз не се съмнявам например, че Тодор Живков, по своему, по неук начин също усещаше геополитическия смисъл на българските събития.

- Бойко Борисов има ли такъв геополитически усет като верен ученик на другаря Тодор Живков?

- Не, първо, той не е верен ученик. Той е самоук. Той се е формирал в една друга епоха Да бъдеш в някакъв съдържателен, не формален, а съдържателен наследник на Живков означава все пак да бъдеш наследник на най-успешния български политик през 20 век. Казвам това без емоция, без симпатия, без антипатия. Чисто структурно, технологично Живков беше успешния политик на Балканите през 20 в. Разбира се при него нещата завършиха не много весело, но все пак сравнете неговата съдба със съдбата на Чеушеску. Нали веднага става ясно? И това трябва да имаме предвид. Да се пишеш съдържателен, макар неформален, наследник на Живков - това също допринася нещо в достойнството на човека, създава аура около един политик. Очаквам че ще се появят и нови наследници на Тодор Живков в предстоящото разбъркване, което ни очаква

- В това разбъркване, което ни очаква, дали Борисов ще излезе начело. Много пъти сме го отписвали през тези години – и политици, и журналисти – но той винаги успяваше да опровергае тези прогнози. Дали и сега ще успее да изиграе този номер?

- Той във всички сложни моменти досега намираше някакво творческо решение да се измъкне от проблематиката, да посегне към нещо ново, да постави нещо ново на общественото внимание и да канализира процеса в друга посока, изгодна за него. Този път, обаче, вероятно той ще сподели съдбата на ГЕРБ. ГЕРБ е деморализирана политическа общност. Това не е партия, това е държавата. Това е държавното чиновничество. С роднините и с хранените хора. Този път той ще трябва да сподели, съдбата на българското държавно чиновничество, което е в края на политическия си път. В България трябва да се очаква генерално разбъркване на политическите елити. Гледано отсега, нито една политическа сила не е в състояние да може да каже последната дума. Може би ако в БСП бяха приели, че протестите са тема номер 1 в техния дневен ред, нещата щяха да бъдат по-определени и по-ясни. Но за БСП темат номер 1 е едно друго събитие, което предстои да стане през септември. При това положение, забелязвам нещо крайно неприятно – че българският политически елит, такъв какъвто той е днес, не е в състояние да роди нищо ценно, смислено, стабилно, нищо което да стои стабилно на краката си и да гледа в бъдещето Ние сме в началото на период на генерално разбъркване и ако се опитваме, например, да си представим какъв би бил следващия парламент, след изборите, трябва да си призная, че не мога да си го представя - този бъдещ парламент. Там ще има политически сили много, но малки, които ще дават обаче безкрайно много възможности за комбинации, като кубчето на рубик, безкрайно много възможности за комбинации, и то всичките без принципи. Българският политически елит вече може да живее без идеология. Без европейска идеология, без натовска идеология. Те живеят с храносмилателните си грижи на днешния ден и до утре. Такива парламенти също не са много стабилни - там където няма управляваща идеология. Колкото за личните перспективи на Бойко Борисов, съм свикнал да виждам, че той се оправя в последния момент с някакъв страничен творчески ход. Би могъл да се опита да постигне мир между официалната американска администрация, и Кремъл - не със Сорос, със Сорос мир не може да има по никакъв начин. Но ако Борисов успее да постигне някакво мирно съгашение, макар и временно, между официалната американска администрация и Кремъл, не точно Путин, но кремълското колективно ръководство, Ако успее да договори някакво съгласие, дори за половин година, той ще излезе успее успешно от този водовъртеж.

- Невероятен висш пилотаж, ако успее да го направи.

- Да, безусловно. Но освен висш пилотаж аз бих могъл да нарека това и просто вроден късмет. Борисов е късметлия. Той умее да се измъква по бабешки в последния момент по най-простия начин - прост, но неочакван начин.

- Ще видим дали това ще му се случи и този път. Благодаря ви много за този анализ.

Прочети цялата публикация