Васил Божков учреди партията си дистанционно в столичен хотел

Подкрепата за основните политически сили продължава да остава по-ниска в сравнение с периода преди протестите и в момента е на практика еднаква при БСП и ГЕРБ, отчитат социолозите от "Галъп интернешънъл болкан" в изследване, проведено между 1 и 9 октомври. Двете големи партии - ГЕРБ и БСП се движат в последните три месеца на нива от около 13-15% от всички имащи право на глас. Преди началото на гражданското недоволство те са отчитали подкрепа между 18 и 22% с превес на ГЕРБ. В момента БСП има декларативна подкрепа от 13.5%, а ГЕРБ – от 13%. Растат отговорите от типа "няма да гласувам" или "не подкрепям никого" до общо 37.6 на сто през октомври. Това означава, че случващото се в страната засега по-скоро отдалечава хората от политиката въобще, коментират социолозите. Затова има и търсене за "трети вариант" - негласуване или извънпарламентарни и нови формации. На това се дължи и високият резултат, а може би дори и продължаващ ръст, на партията на шоумена Слави Трифонов - "Има такъв народ", която получава 8.6% от всички имащи право на глас през октомври. ДПС остава стабилно и дори показа белези на укрепване в хода на протеста, като през октомври подкрепа за партията на Ахмед Доган дават 6.9 на сто от всички имащи право на глас. "Демократична България" е взела още през лятото "стъпало" нагоре и от традиционните си 2-3% от всички имащи право на глас е скочила до близо 6%. Ръстът обаче не е продължил и сега подкрепата й показва белези на ерозия до 5% през октомври. Другата протестна формация - мрежата около Мая Манолова, също леко е "отскочила" в началото на протестите до ръба за влизане в Народното събрание и продължава да се движи по този ръб с 2.5% от всички имащи право на глас, което прави сектор от около 140 000 потенциални гласа. Важно обстоятелство при Манолова е, че пролетта и лятото на практика са съвпаднали със самото създаване на нейната мрежа. Успехът зависи от възможността за нейното разширяване, коментират от "Галъп". "Обединени патриоти" засега като че ли не са претърпели нова сериозна щета от протеста, считат социолозите. През октомври те имат 2.3%, или около 130 000 потенциални гласове - около бариерата на последните избори за Народно събрание. "Воля" също не се е повлияла особено и партията на Веселин Марешки се движи на константни нива, при които самостоятелното влизане в парламента би било трудна задача, ако изборите са днес. През октомври "Воля" е с 1.8% или потенциал от близо 100 000 гласа. Засега седем формации имат перспектива да влязат в следващия парламент, като две от тях са около ръба.   Covid-19 и икономиката   През последните години очакванията на хората икономическото положение да остане същото или да се влоши са движат на нива между 30 и 40%, а очакванията за подобрение - около 15%. След началото на пандемията от коронавирус обаче очакванията за влошаване са достигнали над 50% в началото на юли, очакванията да няма промяна са спаднали до под една четвърт, а очакванията за подобряване до под 10%. През октомври 53.7 на сто очакват влошаване в икономиката в близкото бъдеще, 24 на сто не очакват промяна, а 7.8 на сто смятат, че ще има подобряване. За последното десетилетие подобни негативни стойности са били отчетени през 2012 г. Като цяло очакванията за финансите на домакинствата засега не са толкова тревожни. Това вероятно се дължи и на не толкова резкия ръст на безработицата, ако се съди по декларативните данни от ежемесечните изследвания на "Галъп интернешънъл болкан". Те показват, че нивото на безработицата е 5.8 на сто, което е по-високо на фона на предходни месеци, но по-ниско спрямо близки предходни години. Тепърва обаче ще се отчитат развитията при новите нива на зараза.

Прочети цялата публикация