Посредничеството на Живков избягва горещ конфликт между Гърция и Турция през 1987 г.

Под въпрос е дали България има потенциал да бъде балансьор в отношенията между Турция и Гърция, но още по-голям въпрос стои дали ние ще спечелим от подобни действия или ще загубим, защото най-малките неточности дори не и грешки ще доведат до категорични загуби за България в отношенията с всяка една от тези страни. Това заяви в интервю за БГНЕС Стефан Стоянов, бивш посланик на България в Гърция в периода 2002-2006 г. България и отделни българи на няколко пъти са се намесвали съществено в отношенията между Гърция и Турция, заяви посланик Стоянов. Той припомни думите на големия британски дипломат лорд Стратфорд Канинг, дългогодишен посланик на Обединеното кралство при Високата порта, който след войната за независимостта на Гърция /1821-1829 г./ казва: Решаващата роля за независимостта на Гърция е изиграл Стефанаки паша. Стефанаки паша е родом от Котел и неговото истинско име е Стефан Богориди. Той е внук на Софроний Врачански. Близък приятел и съветник на султан Махмуд II. Падишахът изпраща в Санкт Петербург делегация, в която българинът има решаваща роля при договарянето на условията за бъдещето устройство на Гърция. В по ново време си струва да си припомним конфликта през 1987 г., когато турски кораб навлиза в гръцки води, за да прави проучвания за въглеводороди. Тогавашният премиер Андреас Папандреу нарежда корабът да бъде ликвидиран, ако навлезе в гръцки териториални води. Конфликтът става много горещ. На 27 март 1987 г. е кулминацията, тогава Папандреу прави изявление, в което казва: Днес армия и народ са едно цяло, всички сме готови да отбраняваме нашия интерес“. Това е единият му аргумента, а другият е: „Днес външният министър Каролос Папуляс е при моя добър личен приятел Тодор Живков със специално послание“ във връзка с кризата. Самата реч е озаглавена като „Така Папандреу спря турците“. „Ако слушаме внимателно речта, ще разберем, че той ги е спрял, защото армията и народът са едно цяло, а второто е, че външният министър е в България, за да договаря подкрепа. Би било интересно да се видят протоколите от тези срещи на Папуляс с Живков и българските официални лица“, заяви посланик Стоянов. Корените на гръцко-турските противоречия са заровени дълбоко в историята. Тези исторически причини са обусловени от идеологията на Възраждането, когато се създават националните държави на Балканския полуостров. Но също така има и проблеми, които са от по-ново време, и се дължат на икономически и военни интереси. „Любопитно е как разсъждават гръцките националисти. Според тях всички, с изключение на гърците – българи, сърби, турци и др. – са завоеватели, които днес живеят на земите на някогашната Византийска империя. Тя е считана за средновековната гръцка държава. През ХХ век сме свидетели на случаи, когато гръцката държава е заставала с цялата си военна мощ, за да освобождава част от тези територии. Например, Малоазийската катастрофа от 1923 г. Малко преди това по силата на Северския договор Гърция получава цяла Източна Тракия с излаз на Черно море и областта на град Измир или както го наричат гърците Смирна. Гърците не се съгласяват с това и тръгват да освобождават Константинопол/Цариград, защото това е тяхната историческа столица. За последен път темата за Цариград е повдигната от официални лица през последната година от управлението на Хунтата на черните полковници /1967-1974 г./ Това не е чак толкова далеч, към днешна дата такива въпроси не се повдигат в официалната политика, но те съществуват в подсъзнанието на част от електората. По тази причина забелязваме и ходове, които могат да се разглеждат по един по-различен начин“, обясни посланик Стоянов. Днес се наблюдава изостряне на ситуацията в Егейско море заради намерението на Гърция да отстоява обявената от нея 12-милна зона. Днешните събития, обаче, имат дълга предистория. „Още през 90-те на миналия век в Егейско море имаме не един или два пъти стълкновения с участие на самолети Ф-16 на турските и гръцките ВВС, някои от тях дори са свалени със ракети, имаме загинали пилоти и от двете страни“, посочи бившият ни посланик в Атина. „Конфликтът в Егейско море е по две причини. Първата е военно-тактическо превъзходство, а втората е чисто икономическа и е свързана с проучванията за природен газ“, заяви Стефан Стоянов. Но гръцко-турските отношения не се свеждат само до остро противопоставяне и войни. Двете страни, които имат солидни дипломатически школи, демонстрират здрав разум и готовност да се договорят, ако това е необходимо за националните им интереси, подчерта Стоянов, за когото са много важни именно тези нюанси в отношенията на двата уж заклети съперника. Като пример той посочи положението след Гръцко-турската война през 1919-1922 г. завършила с катастрофа за Атина и трагедия за нейното население в Мала Азия. Само няколко години по-късно Кемал Ататюрк и гръцките лидери успяват да намерят общ език, да регулират въпросите за границата и малцинствата и дори… най-големият гръцки политик Елефтериос Венизелос, който е прачичо на сегашния министър-председател Кириакос Мицотакис, да предложи бащата на турската нация Ататюрк за Нобелова награда за мир. Двете страни подписват Договор за приятелство през 1930 г. и Балканския пакт през 1934 г. Един от най-скандалните случаи в гръцко-турските отношения е залавянето на лидера на Кюрдската работническа партия ПКК Абдулах Йоджалан на излизане от посолството на Гърция в Найроби, Кения през 1999 г. Тогава у него са открити гръцки и кипърски паспорт, което доведе до незабавни оставки на министри в Гърция. Йоджалан беше заловен от служители на турското разузнаване МИТ. Друг любопитен момент е, че макар Гърция и Турция да са членове на НАТО от 1952 г., но въпреки това сухопътната има граница, поне от гръцка страна, беше минирана. В резултат има редица инциденти, при които загиват десетки хора.

Прочети цялата публикация