Поетът Александър Петров: Стремя се да правя фотографии с думите, които пиша

„Човек се мести - веднъж е на пътя на надеждата, веднъж е на кръстопътя на умората. Но животът продължава... Надеждата е инстинкт, едно от най-характерните неща, които ни отличават от животните“. Това сподели пред БНР поетът и автор на текстове за песни Александър Петров. 

По думите му не трябва да забравяме, че и хубавите, и лошите неща са кратки, затова е добре „да стоим на земята“. 

„И винаги съм се мъчил да остана в реалността... Доброто все пак е повече на този свят. Трябва да го отглеждаме, да го забелязваме, да го поощряваме“. 

За Александър Петров животът се крепи върху три опорни точки – професия, семейство и хоби.

„Когато преживявам нещо тежко, намирам голям лъч надежда в професията си. Това е единственият градивен и позитивен начин да се изкараш от тежък момент. Да се разсееш. Винаги съм се хващал да правя нещо, не да се самосъжалявам. Смисълът е да работиш, да продължаваш напред. Това увлича и помага много“. 

В предаването „Нощен Хоризонт“ поетът допълни: 

„От всеки удар от съдбата човечеството е излизало по-зряло. Иска ми се и сегашната ситуация да ни направи малко по-мъдри и не толкова безразлични... Нещата в живота са в крехко равновесие, което в момента е нарушено по един драстичен начин. Днешната ситуация изтиква трудности на преден план – много хора губят работата си, хората не могат да планират. За съжаление това пречи на човечността. Хората са загрижени за собственото си оцеляване, че не знаят как и накъде да продължат... Винаги зад стената има още нещо, но в това крехко равновесие, нещата не са успокояващи, а тревожни. Тук важното е да задържим тревогите си, нервите си и да внимаваме какво казваме, как постъпваме, за да не нараним околните“. 

„Любовта, без която не можем“ е една от първите песни, написани от Александър Петров: 

„Тя е една моментална фотография на любовта, която всеки преживява по един или по друг начин. Винаги съм се стремял да правя фотографии с думите, които пиша, не изхождайки от лично състояние. Да събера в рамките на едно стихотворение толкова, че всеки да намери частица от себе си... Аз съм се научил да имам наблюдения за детайлите в живота“. 

Поетът сподели още, че през последната половин година е имал доста работа: 

„Използвам изолацията, за да си подредя архива. Издирвам стари звукозаписи, редактирам, дигитализирам... Направих хубави песни със Стенли, с Данчо Караджов, с Мариана Попова, с Игор Марковски“.

На книжния пазар е второ издание на стихосбирката на Александър Петров „Рок поезия - Бъди какъвто си“, но с нова корица. 

„Изданието е шедьовър на полиграфичното изкуство. Сега компенсирам липсата на малката книга на пазара с второто ѝ издание... След време имам планове да издам „пълно събрано съчинение“... Думите са преди музиката“. 

Интервюто с Александър Петров можете да чуете в звуковия файл.

Прочети цялата публикация