Каменните гъби, Каменната сватба и Скалните ниши в Родопите привличат туристите

България е страна с многовековна и интересна история. За да осъзнаем реално нейната наднационална стойност обаче, решихме да го направим през погледа на чужденец. Поканихме Пиер Анри - френски журналист, пътешественик, любител на историята и България - да обиколи със своята камера културни и исторически обекти в страната и да ни разкаже как изглеждат през неговите очи

На толкова много места в България съм бил, но така и допреди месец не бях стигал до Източните Родопи. Докато съм пътувал по всякакви поводи по магистрала "Тракия", все съм си обещавал следващия път да хвана отбивката за Хасково и да се впусна в този магичен регион, но до този момент това така и не се бе случило. Което отново ме навежда на мисълта, че наистина всичко в този живот става точно тогава, когато му е времето. Моето време да видя причудливите Каменни гъби, Каменната сватба и мистичните Скални ниши в района на Кърджали и Хасково.

Началната точка на моето пътуване е Бургас. Решавам да не минавам по магистралата, ами да се впусна по живописните пътища извън нея. Според Google Maps пътуването ми ще продължи около два-три часа, което ми се струва нереалистично за някакви си там двеста и малко километра, затова и зареждам камерата, натоварвам кучетата в колата и потеглям без особена подготовка. Пътят се оказва наистина много красив, но и сравнително натоварен. Това не ме притеснява - харесва ми да минавам през различни населени места и да откривам обикновения живот из малките градове и села. На няколко пъти спирам в малки махали, където веднага ставам нещо като моментна местна атракция, най-вече заради френския ми булдог.

Каменните гъби

Снимка: Министерство на туризма

Карам в посока Кърджали, целта ми е да стигна до село Бели пласт, близо до което се намират природният феномен, наречен Каменните гъби. Правя още един завой и изненадващо се оказвам точно пред тях. Стоят до пътя и ярко се открояват в есенния пейзаж с белотата си. Представляват хармонични скални откъслеци, чиято форма наподобява тази на гъбите - онези с белезникаво-розовите пънчета и зеленикави шапки. Както чета в интернет, височината на пънчетата и ширината на гуглите стига до 2,5 м, а самите образувания всъщност са туфи от вулканичен материал. Тук наистина е действал вулкан, но това е било по времето на палеогена. Преди това пък наоколо е било море. После морето се е отдръпнало и морското дъно е започнало да се издига нагоре. Долният розов пласт в подножието на гъбите е бил по-мек и по-податлив на въздействие на метеорологичните условия. А шапките им съдържат по-здрави минерали, затова и те са по-устойчиви. В момента гъбите са оградени с телена ограда, вход няма и всеки може спокойно да влезе до тях, да ги разгледа и да се снима. Когато аз пристигам, има няколко паркирали на пътя коли, от които се изсипват две шумни семейства. Децата си правят снимки под големите гъби, а родителите им правят забележка да не се катерят върху тях, за да не ги разрушат.

Каменната сватба

Съвсем директен достъп до изумителните скални образувания има всеки и при феномена Каменната сватба. За да стигна до него, трябва да се насоча към село Зимзелен, което в моя случай е на малко повече от половин час път. GPS-ът ме води през почти коларски пътчета, но за сметка на това виждам такива природни пейзажи, каквито съм си мислел, че може да има само във вид на скрийнсейвър на компютър. В края на моето пътуване, отново изненадващо, след пореден завой вляво се оказва импровизирано разширение на пътя, където спират колите, и табела, указваща, че до Сватбата има още 350 метра пеш. Спирам на свой ред, грабвам камерата и тръгвам. Ходенето наистина не е много, но има кратък стръмен участък, пред който доста хора се отказват. Не знаят обаче какво изпускат!

Каменната сватба е впечатляващо голяма група от скални пирамиди, която народната фантазия е оприличила на сватбено шествие. Фигурите са много и твърде разнообразни по форма и размери, а някои от тях достигат до над 10 метра височина.

Цялата тази композиция е на около 35 милиона години и представлява вулканична пепел, примесена с различни късове от разрушавалите се с хилядолетия скали край брега на някогашното море тук. Заради различните минерали днес скалите са в различни цветове - от бяло през жълто и зелено до червено. След като виждам булката и младоженеца от сватбеното шествие (те са вдясно на цялостния масив), решавам да се кача от горната страна и да направя няколко снимки над сватбата. Съветвам всеки фотограф да направи същото, защото гледката отгоре дава съвсем различна перспектива към тези космически красиви скали. А иначе местната легенда разказва, че някога тук наистина имало сватба. Свекърът обаче мислено пожелал невестата на сина си и бог, като разбрал дяволските му мисли, вкаменил цялата сватба. Не намирам това решение за особено справедливо, но кой съм аз да се бъркам в божите работи?!

Скалните ниши

Снимка: Министерство на туризма

Никога досега не бях чувал, че в България има нещо, което спокойно може да съперничи по красота и история на Стоунхендж, египетските пирамиди или т.нар. Катедрали в Северна Испания. Скалните ниши, намиращи се в гигантските скални масиви по поречието на река Арда в Източните Родопи, обаче са точно толкова впечатляващи.

Многобройни са, почти равномерно разпределени върху монолитните скали и са издълбани на изключително недостъпни места. Според една хипотеза те са имали култово предназначение и са част от пейзажа много преди траките. Според друга именно в тях траките са погребвали бедните си съграждани, които нямат знатен произход.

Някои учени пък смятат, че нишите представляват нещо като астрологична маркировка, помагаща за ориентиране във времето. Досега са открити над 3500 ниши. Няма как да ги приближите, ако не сте особено добре подготвен алпинист. Разбира се, местните хора вярват, че нишите са обиталища на магически същества, затова ги наричат "джинавис пенджери" (нещо като прозорци за дяволи). Казват също, че ако срещнеш такова същество, съдбата ти ще се промени коренно и ще можеш да установиш връзка с Космоса. Не че нямам желание да се пробвам, но имам още твърде много неща за разглеждане в България и по света, затова срещата с джиновете ще я оставя за някое друго време. Защото със сигурност ще се върна отново тук напролет.

Тогава е най-подходящият момент да видя Меандрите на река Арда, Подковата на язовир Кърджали, древните останки от царския тракийски град Перперикон, Харман кая - мистичните скали на свещеното място, наречено Древната обсерватория на траките, и още толкова много!

Прочети цялата публикация