Държавата пак плаща на ТЕЦ-овете на Доган и Ковачки

Електроцентралите на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган – ТЕЦ "Варна", и на бизнесмена Христо Ковачки – ТЕЦ "Бобов дол", от януари 2021 г. отново получават средства от държавата. Този път обаче не за студен резерв, който миналото лято, в разгара на антиправителствените протести, им бе отнет в опит на властта да се разграничи от Доган, чийто ТЕЦ за две години получи 53.5 млн. лв за общо пет включвания на услугата студен резерв. Централите на Доган и Ковачки, заедно с държавните ТЕЦ "Марица Изток 2" и НЕК, са си осигурили за първите два месеца на 2021 г. общо над 4 млн.лв. Причината е, че са започнали да предоставят допълнителни услуги за разполагаемост за резерви за първично регулиране на честотата; за автоматично вторично регулиране и за ръчно вторично регулиране на честотата. Тези услуги бяха въведени по предложение на бившия вече председател на парламентарната енергийна комисия Валентин Николов (ГЕРБ), който преди дни напусна Народното събрание, за да се кандидатира за шеф на "Българския енергиен холдинг". Става дума за поправки в Закона за енергетиката, внесени през октомври 2020 г., но тъй като приемането им се забави, те влязоха в сила на 2 февруари 2021 г. Идеята на тези допълнителни услуги е да стабилизират честотата на електропреносната мрежа на необходимите 50 мегахерца, за да се гарантира търговията с електроенергия и включването на възобновяемите енергийни източници при нужда. Тук, за разлика от студения резерв, който се активираше за осем часа, мощността трябва да е включена в системата до 15 минути. "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО) провежда търгове за тези резерви още преди промените да са приети и обнародвани на 2 февруари. ЕСО е провел три търга през декември и три през януари – за 45 МВ за първично регулиране, за 155 МВ за автоматично вторично регулиране и за 100 МВ за ръчно вторично регулиране за съответния месец. От данните на уеб базираната платформа на ЕСО обаче излиза, че в някои от процедурите офертите са подавани преди обявяването им. Например в посочените като обявени на 25 и 26 януари 2021 г. търгове се оказва, че офертите са внесени на по-ранни дати. Относно провеждането на търговете преди влизането в сила на законовите поправки, от ЕСО обясниха през Mediapool, че всъщност още от 1 юли 2020 г. одобрените им от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) правила за търговия им позволявали да правят такива процедури. Отделно било ясно, че парламентът ще приеме трите вида допълнителни услуги и затова започнали да ги обявяват още през декември – за следващия месец. За подадените предварително оферти от ЕСО твърдят, че са допуснали технически грешки при публикуването но информацията и всъщност на 25 и 26 януари търговете били приключени, а не обявени. Това било направено седмица по-рано и данните с датите на процедурите щели да бъдат коригирани на сайта им. От документите по търговете не става ясно какви точно суми получават в двата месеца всяко от двете частни и двете държави дружества, защото имена на спечелилите липсват. Доколкото обаче само тези компании са регистрирани като доставчици на такива услуги, а офертите са с различни кодове, е ясно, че ТЕЦ "Варна", ТЕЦ "Бобов дол", ТЕЦ "Марица Изток 2" и НЕК са спечелилите. Може само да се предполага, че НЕК със своите водни централи, работещи усилено в момента, може да осигури в най-голяма степен изискването за бързо включване на мощностите. Вероятно тя покрива най-високата разполагаемост и може би получава най-много пари. Част от мощностите на ТЕЦ "Бобов дол" също работят постоянно и не е проблем да участват в балансирането на системата. Държавната ТЕЦ "Марица Изток 2", която за последно успя да се уреди с квота за производство за бита, също би могла да покрива критериите за включване до 15 минути. Най-съмнително е обаче доколко е полезна за поддържането на честотата на мрежата ТЕЦ "Варна" на Доган. След като ЧЕЗ я продаде на дружеството "Сигда" на бившия транспортен министър от кабинета "Орешарски – Данаил Папазов, и после в нея влезе почетния лидер на ДПС, се твърди, че един от блоковете е газифициран. Грубата сметка за изхарчените над 4 млн. лв. идва от умножението на часовете през януари и февруари по предоставената обща разполагаема мощност от 300 МВ за всеки от двата месеца и оферираните цени, които са 9.50 лв./МВтч, 9.79 лв., 9.90 лв., 9.95 лв. и 10 лв. в различните процедури. Това е и на горната граница от определената от КЕВРцена за такава разполагаемост. От ЕСО заявиха пред Mediapool, че не съобщават имената на спечелилите от правни съображения. При това положение обаче остава неясно къде отиват приходите от мрежови услуги, които всеки един потребител плаща чрез сметката си за ток. Операторът уточни, че от началото на годината непрекъснато са активирали тези допълнителни услуги, за да поддържат честотата на мрежата и че това е европейска практика. В отговор на въпрос на Mediapool как са регулирали честотата на мрежата преди това, от ЕСО поясниха, че не е ставало чрез търгове, но такива вече ще се провеждат всеки месец, а от 1 юли 2021 г. се предвижда те да станат и дневни. За след тази дата по план трябва да заработи механизмът за капацитет, при който електроцентрали ще могат да участват в търгове за държавно субсидиране и се очаква ТЕЦ "Варна", "Бобов дол" и други централи на Ковачки, "Марица Изток 2" и други да играят в тях. Което означава наливането на още пари в мощности, част от които са със съмнителна техническата изправност, да не говорим за екоизисквания. Предстои да се види дали следващите търгове за регулиране на честотата ще бъдат проведени по-прозрачно и ще се появят ли други регистрирани участници на този специфичен пазар или той ще остане запазена територия само за тези четири дружества. Според правилата на ЕСО за провеждане на търгове за този вид регулиране, се допускат или производители на електроенергия с резервна мощност над 5 МВ или агрегатори, като какъвто се е регистрирала НЕК. В подобни агрегатори могат да участват и потребители на електроенергия като големи предприятия, които чрез ограничаване на своето потребление също да участват в поддържането на необходимите честоти на мрежата. Засега обаче няма регистрирани агрегатори с участието на заводи, като според представители на индустрията има пречки за това. Включването на допълнителните услуги за регулиране на честотата на мрежата, които реално заместват помпането на държавни пари в студения резерв, показва нагледно как схемата с енергийните лобита е практически непробиваема – каквото и да говорят политиците.

Прочети цялата публикация