Силна програма в документалния конкурс на юбилейния 25-и София Филм Фест

2020 е предизвикателна година, но и богата на важни заглавия в света на документалното кино – специална селекция от тях е включена в Документалния конкурс на юбилейния 25-и София Филм Фест.

Мексиканският филм „499“ на Родриго Рейес бе отличен с три престижни международни награди - Специалната награда на журито на фестивала „Hot Docs“ в Канада, призът за най-добра операторска работа в Документалния конкурс в Трайбека, както и „Златна жаба“ за най-добър документален филм в Камеримаж.

Историята е посветена на конквистадор от 16-ти век, отправил се на пътешествие по разрушителния път на испанската армия до Теночтитлан, известен днес като Мексико Сити. „Родриго даде на света смел филм, който илюстрира по красив начин абсурда на колониализма“, казва за „499“ известният австралийски сценарист и писател Питър Кели, а самият Джим Джармуш споделя „Родриго Рейес е създал един силен, красив и разтърсващ филм, който може да бъде характеризиран като отделен жанр!“

Румънско-германската копродукция „Акаса, моят дом“ на режисьора Раду Чорничук пристига в София след награда за операторско майсторство в Сънданс, специална награда в Солун и най-добър филм в Трансилвания.

Разказът е за живота на едно семейство – родители с девет деца, които в продължение на 20 години живеят в схлупена барака сред делтата до Букурещ – изоставен водоем, превърнал се в градски природен резерват. В хода на разказа се появява дори самият принц Чарлз в документирано посещение на югоизточната част на това уникално предградие на румънската столица. Героите на филма са принудени да се преместят, но дали семейството ще оцелее в джунглата на града, след като толкова дълго време е живяло в симбиоза с дивата природа?

Филмът на известната чешка режисьорка Хелене Тршещикова „Ани“ проследява историята на бивша проститутка, която започва да продава секс на 46-годишна възраст, и чийто живот е документиран в продължение на години – от 1996 до 2012.

Подобни продължителни проекти косвено улавят и кардиналните промени в историята – като глобалната криза на нашето съвремие, споменът за времето на социализма и други световни тенденции. Творчеството на Хелена Тршещикова, сред които е „Форман срещу Форман“, е добре познато на българската публика като София Филм Фест е представил повечето й творби.

Съвсем неслучайно „Вим Вендерс: Десперадо“ бе включен в официалната програма на кинофестивала в Кан – това е един уникален документален филм на режисьорите Ерик Фридлер и Андреас Фреге, прочут като Кампино, фронтмен на известната германска група „Die toten Hosen“, а също и актьор, участвал в няколко филма на Вендерс.

С непоказвани до момента архивни кадри и необикновени срещи и разкази за Вендерс от негови колеги в киното - като Франсис Форд Копола, Уилям Дефо, Анди Макдауъл, Пати Смит, Вернер Херцог, филмът разказва по неповторим начин за живота и работата на един от най-впечатляващите съвременни майстори в киното. От Дюселдорф до Париж и чак до пустинята на Тексас, филмът разказва за емблематични места и ключови моменти в работата на Вендерс като режисьор, продуцент, фотограф и автор.

„В плен на мрежата“ на чешките режисьори Барбора Халупова и Вит Клусак (режисьор на хита от 2004 година „Чешки сън“, представян в програмата на СФФ) изследва света на сексуалното онлайн насилие над деца, като успява да превърне филмовия експеримент в акт на социална намеса.

Разказът се потапя в тъмните води на педофилията и отваря очите на всеки зрител, готов да се срещне с неудобната истина. Три актриси в три стаи в продължение на 10 дни се срещат с 2458 потенциални сексуални хищници – радикалният филмов експеримент поставя специално ударение върху темата за малтретирането на деца в Интернет. Екипът на филма, включително сексолог и юрисконсулт, работи зад кулисите, за да разкрие пред зрителите една брутално груба, но ужасяващо реална история, която може да се случи преди очите на всеки от нас…

„Вдигай като момиче“ на Майе Зайед, копродукция между Египет, Германия и Дания, представлява интимно пътешествие във вътрешния свят на амбициозна спортистка.

Повече от 20 години капитан Рамадан е треньор на щангисти от световна величина в Александрия. Сам по себе си герой, по-голям от живота, Рамадан тренира дъщеря си Нахла Рамадан - една от най-известните атлети в Египет, за да стане световен шампион и обучава Абир Абдел Рахман, първата арабска жена, спечелила два олимпийски медала. Тази история проследява пътя към успеха на новата ученичка на Рамадан, решителната Зебиба (името ѝ означава „стафида“) и мечтата й да бъде като останалите звезди на капитана.

Филмът на Виктор Косаковски „Гунда“ е безмълвен документален разказ за ежедневието на няколко селскостопански животни - свиня майка, две крави, пиле с един крак. Камерата представя кадри с животните в доста необичайни планове, които ги превръщат в почти извънземни герои.

Въпреки че е заснет в три различни държави - Норвегия, Испания и Великобритания, филмът изглежда така, сякаш всичко се случва в една ферма, която може да бъде разположена почти навсякъде по света. „Гунда“ не е просто документален филм, посветен на наблюдението, а творба с послание за жестокостта в отношението към животните. Съвсем не е случаен фактът, че в екипа на изпълнителните продуценти е и носителят на „Оскар“ Хоакин Финикс. Документалната история на Косаковски, удостоена с награда за най-добър филм в Стокхолм, е размишление върху бруталното отношение на човечеството към животните, към живата природа на нашата планета. Режисьорът е познат на публиката с изключителните си документални творби „¡Vivan las Antipodas!“ (2011), един от откриващите филми на Венеция, и „Aquarela“, чиято премиера беше в програмата на Берлинале и филмът бе селектиран в краткия списък за номинациите за Оскар в категорията документално кино за 2020 година.

„За Луната“ на ирландския режисьор Тайг О‘Съливан е съзерцателен, поетичен и искрен филм, впечатляващо кинематографично любовно писмо до Луната, празнуваща в нощното небе по време на Лунния месец.

С необикновени кадри от цял свят, постигащи хипнотизиращ ефект, режисьорът О‘Съливан разглежда мястото на Луната в литературата, културата и историите, които се разказват.

„Необикновен мъж“ на Айслин Чин-Йе и Чейс Джойнт разказва една изключително любопитна история – за живота и творчеството на американския джаз-музикант и легенда в транссексуалното движение Били Типтън. Роден като Дороти Люсил Типтън през 1914, той напуска дома си през 30-те години, за да преследва кариера в музиката.

До смъртта му през 1989 година, на 74-годишна възраст, Типтън успява да запази своята тайна и никой да знае, че се е родил жена - дори съпругата му и осиновените им деца. „Необикновен мъж“ е очарователен и вълнуващ филм с впечатляващи архивни кадри“, пише в ревюто си The Hollywood Reporter. Историята получава приза за най-добър канадски филм на фестивала „Inside Out Toronto LGBT“, наградата „New Visions“ в Монреал, номиниран е за най-добър филм на фестивала в Торонто през 2020 година.

Световната премиера на „Рентгенова снимка на едно семейство“ бе на Международния фестивал за документално кино в Амстердам, където получи наградата за най-добър филм, както и приза за творческо използване на архивни материали.

В новата си творба иранската режисьорка Фирузе Хосровани се обръща към собственото си семейство за отговор на въпроса какво предизвиква разделението на обществото в страната им. Като нарича петия си филм „проекта на своя живот“, Хосровани си спомня как майка ѝ буквално се е омъжила за баща ѝ „по снимка“ в Техеран през 60-те години. Съставена от архивни кадри, стари писма и 140 снимки от семейния албум, копродукцията между Норвегия, Иран и Швейцария представя връзката между прогресивните и традиционните мюсюлмани в непрестанно променящата се реалност на Иран.

Филмът на режисьорите Петра Еперлайн и Майкъл Тъкър „Бележки за Хитлер“, показан с успех на Нюйоркския фестивал за документално кино, разбива илюзиите, че злото не може да се издигне отново на власт.

В основата на творбата е най-продаваната книга на Себастиан Хафнер „Бележки за Хитлер“, издадена през 1978 година, която е съпоставена с настоящия политически климат. Режисьорите отправят категоричните предупреждения от книгата на Хафнер към съвременните националистически лидери, завзели властта по целия свят. Документалният разказ деконструира „легендата“ за Хитлер, оживяла десетилетия след смъртта му - това продължително, зловещо очарование е толкова токсично и опасно, колкото и вярванията, поддържани живи чрез образа на Хитлер.

Номинираният за Гран при в Минск и за наградата „Златен рог“ за най-добър документален филм в Краков руски филм „Хей! Учители!“ е дело на Юлия Вишневец.

За разлика от легендарната песен на Pink Floyd, едноименната реплика не е обвинение срещу учителите. Напротив - двама млади идеалисти, Катя и Вася, започват работа в училище, което много искат да променят. Действието обхваща период от една година, в която фокусът е върху усилията им да спечелят доверието на тийнейджърите, да стимулират техните интереси и да ги възпитат да бъдат по-добри хора. Всеки ден младите педагози трябва да се изправят срещу национализма, сексизма, хомофобията, както и съпротивата на институцията и на цялата система. Ще успеят ли да издържат в своята мисия?

Прочети цялата публикация