Патриша Гибни за БНР: Писателят прави своя герой по-истински, ако му предаде нещо от себе си

„Сюжетът на книгата е като паяжина – в него има много придружаващи линии. Историята ни отвежда в едно много мрачно, готическо близко минало на Ирландия. През 80-те имаше много скандали, свързани с насилието над деца и домовете за неомъжени майки с деца. Книгата разказва за един човек, който се опитва да разбере мрачна тайна от миналото си. В историята е намесена и друга личност, която е готова на всичко, дори да убие, за да запази тази тайна погребана. Това накратко е сюжетът. Като всяка уважаваща себе си криминална мистерия и тук има детектив, който трябва да разкрие убийствата. В случая, това е моята героиня Лоти Паркър“. Това сподели в специално интервю за БНР Патриша Гибни. Нейният дебютен роман „Изгубените“ вече е на българския пазар. 

Криминалната история, разказваща за убийства в малко ирландско градче, първо е издадена като електронна книга. След като е продадена в над 100 000 бройки, става ясно, че Патриша ще е следващият успешен европейски писател. 

Героинята, която трябва да разреши сложните ребуси и да спре поредицата от убийства в градчето - Лоти Паркър, е част от голямата криминална поредица, начало на която е „Изгубените“. Книгата и нейната вече популярна героиня се появяват в труден период за Патриша. 

„Трябва да кажа, че започнах да пиша за Лоти поради емоционалното време, през което преминавах. 2009-а съпругът ми беше диагностициран с рак. Беше на 49 години. Отиде си три месеца след диагнозата. Преминавах през много мрачен период от живота си. Трябваше да се откажа и от работата си, за да се грижа за трите си деца – тийнейджъри по това време. Бях в много депресивно състояние. Когато започнах да пиша, образът на Лоти се появи в съзнанието ми като емоционален герой, който, подобно на мен, има три деца и е вдовица. Лоти е много сложен герой. Вътре в себе си тя е развалина. Външно обаче опитва да поддържа всичко под контрол. Нищо обаче вече не е нормално в живота ѝ. Когато случаите започват да се появяват, тя веднага започва да работи по тях, концентрира се изцяло в тях. Дотолкова, че дори семейството ѝ е поставено в риск. Много читатели ми казват, че тя е много достъпна, лесно можеш да се окачествиш с нея. Всеки от нас познава по една Лоти Паркър в живота си. Тя е реална за хората, а и за мен – в нейно лице можех да предам всичките си емоционални преживявания по това време. Ако преживееш нещо такова, толкова тежка травма, е по-лесно да придадеш това в героя си. Не всичко, но можеш да предадеш поне част от собственото си преживяване в него, защото си преминал през тази драматична ситуация. В реалния живот аз никога не съм виждала убийство – тази страна от книгата премина през въображението ми и чрез различни проучвания. Но, ако авторът предаде нещо, през което е преминал, на героя си, то той го прави по-истинска личност“. 

Лоти Паркър се появява в точния момент при Патриша Гибни. Нейната създателка е на кръстопът в живота си, опитвайки се да намери правилната посока, която малко по малко да я освободи от коварните вериги на депресията и да ѝ покаже, че животът продължава. Въпреки всичко. 

„Тогава не знаех какво искам да правя. Оглеждах се за фокус в живота си. Опитвах се да разбера какво трябва да правя. Отказах се от работата си заради депресията, опитвах се да поддържам децата си, докато ходеха на училище, но все още търсех нещо, което да даде смисъл на дните ми. Затова започнах да рисувам и оцветявам. Правех малки илюстрации и дори написах малка книга за деца. Харесваше ми да го правя. През цялото време, докато го правех, си мислех, че не търся точно това. Трябва да правя нещо различно. Тогава започнах нещо наречено „Сутрешни страници“ – един вид терапия за болка. Това означава, че всяка сутрин пишеш своите мисли и чувства, преди да станеш от леглото. Докато пишех по време на снега в тази тежка зима, си казах – мога да използвам чувствата си, за да напиша книга. Написах няколко кратки истории и ги пратих по литературни конкурси. През цялото време Лоти Паркър беше в главата ми. Когато започнах да пиша за нея, си казах – ето това трябва да правя. Впуснах се да създам „Изгубените“. Това даде смисъл на живота ми. Аз съм това, което съм, благодарение на годините, в които работих по своите книги“. 

Съществува ли рецепта за добра криминална история? 

„Трябва да имаш добра история, написана талантливо. В ядрото ѝ трябва да има мистерия – дали ще е убийство, или изгубен човек, няма значение. Трябва стабилна мистерия, която читателят да опита да разреши до края на книгата. Темпото на историята също е от значение – читателят трябва да поглъща страница след страница. Особено когато пишеш поредица, основният ти персонаж трябва да е много интересен. Толкова интересен, че да устои на теста на десет или петнайсет книги“.

Интервюто с Патриша Гибни можете да чуете в звуковия файл. 

Прочети цялата публикация