Свободното време – привилегия, право или дефицит

Как свободното време ни прави неравни?

Темата коментира в “Нашият ден“ Ивана Мурджева.

Въпросът за свободното време не е от днес, а се поставя за обществено обсъждане още от края на 19-и век. Тогава свободното време е привилегия, достъпна само за определен тип съсловия, които са имали възможност да мислят върху живота, да разсъждават върху собственото си битие и да задават дневния ред на живота на другите.

Свободното време съвсем не е било нещо общодостъпно. Постепенно започва разговорът за лимитирания работен ден, за това, че работниците трябва да имат време, в което да не са служебно заети. Без това време да се назовава “свободно“ и без то да бъде обвързано с някакъв вид независим живот.

В годините въпросът става все по-сложен и добива многообразие от форми на дебат. 

Напоследък като че ли стана интересна темата за съдебните решения за Съда на европейските решения на ЕС – по запитвания на Словения и Германия съдът се е произнесъл по въпроса – следва ли времето, което не е работно, но е време на разположение, да бъде считано за такова, което следва да бъде заплатено като време за полагане на труд, или това време се смята за свободно за полагащия труд. Тук Съдът категорично се е произнесъл, че всяко време, в което работещият следва да бъде на разположение и са му отнети възможностите да организира своето време по начин, по който той намира това за подходящо и полезно за себе си, следва да бъде считано като работно време и заплатено по достоен начин.

Дефицитът на свободно време ще се окаже все по-голям и по-сложно да бъде компенсиран с наши действия, тъй като ние сами възприемаме състоянието, в което ограничаваме свободното си време в полза на нашата служебна заетост. Следвайки дефинициите, трябва да кажем, че свободното време не е само времето, в което ние не сме служебно заети. Тук трябва да бъде изключено и времето, в което ние изпълняваме семейните си, домашните си, битовите си задължения. Свободното време в тази дефиниция трябва да бъде включено времето, в което ние надграждаме себе си.

Всеки дефицит на свободно време рефлектира върху възможността да съхраняваме нашата емоционална интелигентност и емпатичност по отношение на общуването си с другите. Във всеки един момент, в който някой ви каже, че имате прекалено много свободно време, защото работите от вкъщи, цялото време е на ваше разположение. Или пък напротив ви прави упрек, че вие прекалено често си губите времето в правене на нищо. Можете да се въоръжите с отговора, че всъщност ползвате правото си на свободно време.

Разговора можете да чуете от звуковия файл.

Прочети цялата публикация