Слатински: След Борисов ние трябва да извършим нов Преход

Вижте на какъв парадокс ставаме свидетели!!! Всеобщо сред политиците и политическите коментатори и анализатори е убеждението, че Той е приключил с политиката, че е свършен като политик, че е претърпял съкрушително политическо поражение, че за него в политиката отсега нататък място няма.

Това коментира във "Фейсбук" Николай Слатински.

Но Той изобщо не мисли, не иска, не е съгласен и не може да повярва в това! Това е толкоз просто и логично.

Не е възможно този, който е управлявал дълго време еднолично и е подчинявал с години обществото на собствените си щения и комплекси, някак да се свие до частична роля, да стане един от многото, да замени еднополюсната си нарцистично-властова система с каквото и да било форма на многополюсна управленска или поне парламентарна система, да се впише в новата динамика след рухването на неговото статукво.

Все едно Тодор Живков да стане и да остане почетен председател на Държавния съвет. Това е трагедията, превръщаща се във фарс за едноличния господар на политическата менажерия.

Ах, да, би могло Властителят, Човекът Първо лице, Единствено число, да мине в сянка и като същи Дън Сяо Пин да дърпа конците на процесите. Но за това се искат мъдрост и авторитет, стратегическа визия и визионерска стратегия.

Георги Първанов си мислеше, че като спомогне за конструирането на проолигархично постпреходно статукво, после той ще е паякът в центъра на мрежата и това статукво няма да може без него. Но му беше нисък и къс политическият хоризонт, а интуицията му не можеше да се превърне в мъдрост, защото бе първосигнална. Така че постпреходното статукво си стана самодостатъчно и го изхвърли в отпадъчните води на политиката завинаги.

Нашият Човек Първо лице, Единствено число няма нито интелекта, нито стратегирането, нито почтеността, нито авторитета на някой български Дън Сяо Пин и затова не би могъл да стане Онзи в сянка, който направлява държавата със своята воля и визия.

А Его-то и нарцисизмът му, повярването, че е единствен и неповторим, че е спасение за България и Спасител на българите автоматично го правят невъзможен в след постпреходното статукво като един сред многото и изобщо не дори пръв сред равни.

В този смисъл са прави огромното мнозинство от политиците и политическите коментатори и анализатори, че Той е приключил, че е свършил, че е сдал багажа, че си е ритнал трудовата книжка. Да, ама не, както се казваше по едно време.

Той не иска да е така, не може да повярва, че е така. Той си живееше в паралелна реалност, в измислена действителност години наред. В тази реалност, в тази действителност всичко бе в рози, всичко беше от хубаво по-хубаво, всичко бе перфектно, всичко бе поради и заради Него.

През последните 2-3 години той толкова си повярва, така превзе държавата и нейните дисциплиниращи и репресивни органи, че започна и нас да принуждава да живеем в неговата паралелна реалност, в неговата измислена действителност и то не само да живеем в нея, но и, естествено, да се подчиняваме на нейните закони и менталност.

В тази негова реалност, в тази негова действителност Той си е велик, Той си е готин, Той си е супер, Той си е единствен и неповторим. В друга реалност, в друга действителност Той не може да живее. Ето защо няма лесно да си я даде.

Още повече покрай него в неговата реалност, в неговата действителност си живуркаха на воля и богатееха неограничено цяла кохорта средно способни некомпетентни протежета, лошо възпитани авери, зле образовани остапбендеровци, ловки играчи ъс съмнителни ценности. Те също искат животът в паралелната реалност, в измислената действителност да продължи. И ще направят всичко този им живот да продължи. Ето защо няма време за махленски разправии.

Аз може да не вярвам интуитивно на тези две дами, които са предали всекиго, с когото са се съюзили и които като дружинни ръководителки размахват назидателно пръст; може да ме втриса понякога свръхемоционално от чалгата на Шоумена, но сега ме води една мисъл:

Досегашното статукво бе Зло за България, всяка негова реалистична алтернатива е по-добра от това статукво. Ето защо не смятам в момента никоя от парламентарно представените партии, различни от Партията на властта и Властта на партията за по-голямо зло от Злото.

И се моля тези партии да помнят, че имат само една мисия – да приключат със Злото, да го изхвърлят от доскорошното му монополно право да се разпорежда със съдбините на България, да ипотекира нейното настояще и да капарира бъдещето ѝ.

Ние трябва да извършим нов Преход - от постпреходното статукво, от това блато, от това безпътие, от тази корумпирана бездна, към нормалността.

Дайте да станем поне мъничко следбойкоборисовска, нормална държава, пък после си мерете принципите, надцаквайте си убежденията, демонстрирайте си амбициите, пренареждайте си политическите пасианси!

Да отстраним патологията, пък после си борете вижданията как да възстановим болния и в момента а-ха да се гътне нелечимо обществен наш организъм.

Бъдете на нивото на предизвикателството. Иначе… Иначе…

Иначе да сте проклети или поне жалки и клети политикани, които отново излъгаха народа. Народа, който от всичко най-обича да бъде лъган.

Прочети цялата публикация