Аксиния Михайлова: Душата мисли без думи
На 23 април в Световния ден на книгата и авторското право гост на "Артефир" е поетесата и преводач Аксиния Михайлова,
Само преди броени дни, като подарък за рождения си ден, поетесата получи авторските екземпляри на третата, публикувана в престижното френското издателство „Галимар“, нейна стихосбирка „Градината на човеците“. Аксиния Михаайлова има три книги, издадени от „Галимар“ и две големи френски награди за поезия.
Какво е да си награден – или да срещнеш жив еднорог...
"Щастие и радост е да си в една колекция с Лорка, Лотреамон, Рилке, Юго, Неруда, Елюар, Арагон, Андре Шедид...!!! А Бодлер да ти е "съсед" по стелаж, почти до сърцето!!! Достолепна компания!"
Личен ли е успехът в изкуство и кога е по-тежък – шумен или безшумен
"За мен успехът е самият процес на писане, когато създаваш едно стихотворение и в този момент осъзнаваш, че се е получило. Първо, смятам, че е успех за самия автор да бъде публикуван в престижни издателства и стихотворенията му да получават оценка. Но е успех и за самата поезия, защото колкото и да си говорим и да се тупаме в гърдите, остава усещането, че по някакъв начин българската поезия е малко в периферията. Вината е частично и наша, но е и на държавите с по-мощни и с по-многобройно население, и многобройни тиражи."
Променя ли писането подобна оценка
"Имам вътрешен респект към поезията като изкуство. Истинските поети знаят имат едно наум, че това стихотворение, което пишат в момента, може би е последното. Когато е свързано с творчеството, има някой друг отгоре, който "пуска канелката" или "спира кранчето"."
Голямата тежест сред всичкия този успех
"Страхът дали ще мога да развия малко, още нещо, след това, което вече съм направила. Страхът от това да не започна да се повтарям или страх да не си повярвам, че съм хванала Господ за шлифера... чисто човешки страхове, които касаят реализацията на онова вътре в мен."
На какъв език мисли душата
"Душата мисли без думи, душата поема някакви енергии и тя може да ги реализира по всякакъв начин."
"Поезия митологична и езотерична"
"Нека оставим на критиците да разчитат по свой начин. Винаги ми е изглеждало странно поетът да започне да си обяснява стихотворенията – има хора за тази работа. Всеки етикет, който залепиш на някакво творчество, по някакъв начин му слага граници или някаква клетка и всъщност ощетява читателя."
Мигът, в който се сбогуваш със стихотворението, пускаш го сред читателите...
"Понякога се колебаеш по-дълго време – моментът винаги е различен. Цензорът вътре в теб е по-строг или по-заспал."
Нова книга на български – кога
"В момента подготвям след много колебания – реших да съставя една книга с избрани мои стари стихотворения от първите ми книги на български, която ще се казва "Изкуството да се сбогуваш"."
Чуйте повече в звуковия файл.
Снимки – личен архив на Аксиния Михайлова и Ани Петрова
Аксиния Михайлова е известна българска поетеса и преводач. Лауреат е на националните награди за литература „Иван Николов“, „Христо Фотев“, „Милош Зяпков“ и др. Работила е като редактор и преводач в издателство „Парадокс“, от основателите на сп. „Ах, Мария“. На български език в неин превод има текстове от Жан Жоне, Пиер Буржад, Тахар Бен Джелун, Жан-Клод Вилен, Едмон Жабес, Лионел Рей, Жан Оризе, Рьоне Шар, Андре Брьотон, Бенжамен Пере, Луи Арагон, Пол Елюар, Робер Деснос, Владас Бразюнас и др. Членува в Българския хайку клуб.
Аксиния Михайлова е съставител и преводач на „Антология на съвременната литовска поезия“ (2007), както и на повече от петнадесет книги с поезия и проза. През 2002 г. участва в учредяването на поетическото движение Cap à l’Est („Предмостие на Изток“) в Словакия, обединяващо френскоговорящи поети от Централна и Източна Европа, и става представител на движението за България.
Автор е на няколко поетични книги: „Тревите на съня“ (1994), „Луна в празен вагон“ (2004), „Три сезона“, „Най-ниската част на небето“ (2008), „Разкопчаване на тялото“ (2011), Ciel à perdre („Небе за изгубване“), Gallimard, 2013 – на френски език, с награда „Аполинер“, „Смяна на огледалата“ (2015), Lе baiser du temps – Gallimard, (2019).