Проф. Микола Капитоненко: Минските споразумения не могат да бъдат приложени

С ескалацията на напрежението в Източна Украйна страните вдигат залозите и крайната цел е да се стигне до нова договорна рамка, различна от Минските споразумения, тъй като те вече доказано не могат да бъдат приложени.  Такъв анализ направи пред БНР проф. Микола Капитоненко от Института за международни отношения към университета в Киев „Тарас Шевченко”. 

След заплашителното струпване на руски войски в Черноморския регион и на украинската граница кризата навлиза в етапа на подготвяне на почвата за преговори и срещи. Само ден след обявеното изтегляне на войските президентът Владимир Путин прие предложението на украинския президент Володимир Зеленски за среща, но с уговорка - да обсъждат само двустранни отношения, а конфликтът в Източна Украйна да се решава с преки разговори между Киев и лидерите на самопровъзгласилите се републики в Донбас.

Москва предложи на Париж и на Берлин до 27 април да обсъдят примирие в Източна Украйна - непосредствено в зоната на конфликта в Донбас, в присъствието на представители на Киев, на Донецк и Луганск.

С проф. Микола Капитоненко от Института за международни отношения към университета в Киев разговаря Тоня Димитрова:

Защо според вас Русия взе решение да намали военното присъствие по украинската граница, защо обявиха, че проверката и ученията по западната им граница е приключила?

"Първо, мисля, че това трудно може да бъде наречено военно учение. Противно на всички спекулации в Украйна и Русия, че това засилване на военното присъствие е подготовка за възможна ескалация на конфликта в източна Украйна, не мисля, че това е случаят. Според мен това беше по-скоро демонстрация на сила или до известна степен блъф, опит да се окаже натиск върху управляващите в Украйна.

Русия видя какви резултати може да постигне чрез тези военни учения и едва ли може да постигне нещо повече. Няма смисъл да запазват концентрацията на сили на границата, тъй като това е доста скъпо начинание. Затова започнаха да се отдръпват".

Казвате, че блъфът им не успя, но в същото време се върви към среща между Владимир Путин и Володимир Зеленски - Путин покани Зеленски в Москва. Виждате ли знак, че се подготвя и среща на върха между Владимир Путин и Джо Байдън?

"Тепърва трябва да се видят евентуалните детайли около една среща между Байдън и Путин. Дотук изглежда само като сигнал, но дали това ще придобие по-ясни очертания, ще трябва да изчакаме и да видим.

А поканата на Зеленски беше повече реторика, отколкото добре подготвено предложение. От друга страна руският президент отказваше да се среща със Зеленски преди да бъде постигнат прогрес при изпълнението на Минските споразумения от украинска страна.

В същото време Путин е непрекъснато в контакт с Макрон и Меркел, този формат е стабилен, може да имат поредна среща лице в лице, но още веднъж - много малко неща могат да направят Германия и Франция заедно за промяна на позицията на Русия спрямо Европа и позицията й по определени въпроси, касаещи конфликта в Украйна".

И въпреки това, само ден преди решението за оттегляне на войските от украинската граница, в годишното си обръщение президентът Владимир Путин заплаши Запада. Не изглежда ли така Москва непоследователна?

"Във военно отношение Русия има добри позиции в Черно море, които бяха засилени още повече с анексирането на Крим. Сигналите на Москва са, че могат да правят каквото си поискат в Черно море и могат да попречат на западните сили да им се противопоставят.

В този смисъл руснаците са доста последователни. Вероятно провежданите от тях военни учения не са насочени толкова към военна ескалация срещу Украйна, а са отражение на дейността на НАТО в Черно море. Демонстрират капацитета си, показват червените линии, които НАТО не трябва да пресича, и показват достатъчна решимост да отстояват тези червени линии.

Другият проблем за руснаците е, че Черно море е военна зона за сигурност, в която НАТО едва ли ще предизвика Русия военно. Много по-ефективни ще са други средства - и точно в това руснаците не са особено силни, не могат да отговорят с военни учения или пък с обръщения на руския президент".

НАТО може да оказва много по-ефективен натиск с невоенни цели, но Украйна поиска подкрепа от алианса. Външният министър Дмитро Кулеба изготви план за поддръжка от западните съюзници - каква съдържа този план?

"Със сигурност украинците искат да влязат в НАТО, това е програмата максимум. Но това е нереалистично. Ето защо украинското външно министерство иска да използва момента и да вкара плана за действие за членство в НАТО в дневния ред на предстоящата през юни среща на върха на съюзниците.

Украйна иска в тази ситуация да докаже, че европейската сигурност все още е уязвима, че Русия е агресивна и води твърда външна политика, и Украйна, която като държава поема най-голямата тежест за възпиране на Русия, трябва да получи повече подкрепа - политическа, дипломатическа и финансова, в това число и въоръжение".

Очаквате ли президентът Владимир Путин да провокира отново, този път не с военни цели? Има съобщения в медиите, че се подготвя признаване на независимостта на самопровъзгласилите се републики в Донбас - Донецка и Луганска?

"Не мисля, че това е вероятно, защото не е от полза за Русия. В най-общи линии руснаците са доволни от статуквото, не искат да разширяват дейностите си прекалено. По-скоро целта им е да концентрират усилията си върху запазване на това, което вече имат, да продължават да държат Украйна слаба като контролират окупираните територии на изток.

Всяка ескалация би създала за Москва повече рискове, отколкото възможности. Моментът за признаване на независимостта на така наречените Донецка и Луганска републики не е подходящ. Русия имаше далеч по-добри възможности за това през 2014-та и 2015-та година. Шансовете да стане сега са много малки".

Украинският президент Володимир Зеленски дойде на власт с обещанието за мир в източна Украйна. В третата година от мандата му вместо мир виждаме ескалация. Как приемат това украинците?

"Със сигурност Зеленски обеща много повече, отколкото може да изпълни, особено за мира в Донбас. И още в първите години на мандата осъзна колко трудно ще е това, колко са рискови всякакви отстъпки към Русия в украинския политически контекст.

Според мен, той изостави този подход и тази тактика и зае много по-патриотична позиция, целяща членство на Украйна в Европейския съюз и НАТО и най-общо казано по-проевропейска външна политика. Това му коства известна подкрепа, изгуби голяма част от популярността, на която се радваше през 2019-та.

Но все пак това е най-безопасният начин за провеждане на външната му политика и политиката за сигурност, защото в противен случай всякакви отстъпки към руснаците са считани в Украйна като предателство на националните интереси и той много бързо осъзна, че това е опасно за него.

Най-безопасният път за него е да следва подхода, формиран от предишния президент Петро Порошенко. Така Зеленски получава повече подкрепа сред украинците, отколкото ако отстъпва на Русия. Украинците искат мир, но повечето от тях не са готови да платят всяка цена за този мир".

Конфликтът започна през 2014-та, имаше моменти, когато световните медии забравяха за него. Защо сега се случва тази ескалация, в началото на 2021-ва година - свързано ли е това с проверка на новите червени линии с новия американски президент Джо Байдън?

"Много фактори са причина, в това число и промяна на администрацията в Съединените щати. По мое мнение по-важното е, че стратегията за търсене на компромис, стратегията на замразяване на конфликта, за постигане на примирие беше успешна миналото лято и по фронтовата линия за няколко месеца настъпи тишина. Но постепенно стана ясно, че това е задънена улица.

В момента, в който преговорите стигнат до проблемните въпроси като автономия на Донбас, избори, изтегляне на чуждестранни сили, контрол върху границата, амнистия и т.н. - решение не се намира. Това доведе до разочарование и у двете страни от Минския процес и украинските политици започнаха усилено да критикуват Минските споразумения с твърдението, че е невъзможно да бъдат приложени.

А логиката на руснаците е, че ако Минските споразумения не могат да бъдат изпълнени, тогава трябва да се стигне до друга договорна рамка за справяне с конфликта. И този, който може да мобилизира повече подкрепа, който преговаря от позицията на силата, ще има шанс да определи вида на тази договорна рамка. Затова и двете страни вдигат залога и част от това е и засилването на руското военно присъствие".

Но никой не иска война?

"Абсолютно! Рисковете са прекалено големи и нищо не може да бъде постигнато с война. Дори сценарият за създаване на коридор между Русия и Украйна е нереалистичен, защото този проблем не е достатъчно голям, за да бъде решаван чрез толкова рискови и скъпоструващи инструменти като войната".

Интервюто на Тоня Димитрова с проф. Микола Капитоненко в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.

Прочети цялата публикация