Етиен Леви откровено за "Капките"

Големият финал на култовото шоу за имитации на Нова телевизия "Като две капки вода" мина, но емоциите от него все още са в стихията си. Ескалират не само в звездните участници, но и в целия екип на формата, който въпреки пандемията, бе повече от бляскав, пише БЛИЦ.

Един от най-емоционалните членове на екипа, безспорно е вокалният педагог Етиен Леви, на когото всички участници в шоуто разчитат за своята певческа и психическа подготовка.

И този път спазихме традицията да реализираме този разговор с него след големия финал. А този път, освен за "Капките", Етиен Леви бе безпощадно откровен и за нещо, което касае музикалното настояще и най-вече бъдещето на всички млади творци у нас.

- Този сезон на "Като две капки вода" беше като никой друг заради пандемичните условия и обстоятелствата, към които трябваше всички да се адаптираме в движение. Как премина през твоя поглед? И друг път си ми споделял, че гледаш на екипа на предаването, като на семейство.

- Определено, никак не беше лесно за никой от екипа, но пък ти си много права – наистина бяхме като едно голямо семейство. Чувствам енергията. Винаги, когато съм получавал покана да участвам, съм усещал огромната приятелска обич и уважение, които се стремя да върна десетократно. И искам още един път да благодаря на Маги Халваджиян и на целия екип за решението да ми гласуват доверие за пореден път. Чувствах се идеално с тях.

Разбирал съм се с всички и не мога да се сетя дори и един сезон, в който да съм си повишил дори за кратко тон с някого. Винаги съм гледал да бъда усмихнат и позитивен, дори и когато съм бил страшно натоварен и преуморен. Старал съм се да не ми личи, защото мисията на вокалния педагог е не само да работи с колегите си, но и да им вдъхвам много силна вяра в собствените им възможности. За мен беше важно те да имат много силен дух, да вярват в това, което правят и да знаят, че са страхотни. Подобна подкрепа принципно е много важна – в цялата гилдия, в който и да е било музикален стил, защото когато хората са на сцената, трябва да имат и нужното самочувствие.

- В предишния сезон на "Капките", който Фики Стораро спечели, ти му даде съвет да се развива и извън поп фолка. Интересно ми е дали сте продължили и след този същия въпрос?

- В предишния сезон Фики прие моите съвети с голям ентусиазъм. Дори се съмняваше в дадени моменти и ме питаше: „Ти наистина ли мислиш така?“, а аз му обяснявах, че не само мисля, но съм и убеден в неговите качества – и то не само певческите, но и актьорските.

Фики показа колко добре се справя с това да превъзмогне себе си, да се превъплъти в много образи. Да не забравяме и, че той е завършил музикално училище и има азбуката на класическата музика. Един път ми се похвали дори, че са звънели от Австрия, след като са го чули, за да кажат, че искат да бъде техен ученик. Тогава това много окрили Фики.

Сега не знам дали прави постъпки в тази посока, но отново бих го посъветвал същото – да се обогати и развие в тази посока. Човек никога не знае къде би могъл да се развие. Да вземем като пример моя колега Орлин Горанов, който е поп изпълнител, но има и много сериозни рок изпълнения, освен това е и страхотен класически изпълнител.

В днешно време нещата не са така разделени така, както беше преди много години. Класиката е аристокрацията в музиката, а поп музиката, джаз и рок някак си се разделиха. Привърженик съм на мюзикълния тип изпълнители, какъвто съм и самият аз. Това означава да бъдеш едновременно музикант, певец, танцьор, артист, човек, който има харизма.

- Очакваше ли, че Рафи ще спечели отново "Капките" и има ли още накъде да се развива в музикално отношение това толкова талантливо момче?

- Това малко талантливо момче всъщност се оказва голям и страхотен изпълнител. Рафи много добре знае колко много го обичам, а приятелството ни датира още от първия сезон на "Х Фактор", който той спечели. Както спечели и първото издание на „Като две капки вода“. Още тогава забелязах, че Рафи е един много истински човек и изключително талантлив изпълнител. Помня как след „Х Фактор“ му казах: „Рафи, теб те чака едно страхотно бъдеще, стига един много сериозен екип да застане зад теб!“ Сега той направи един страхотен дубъл! Дори и по време на карантина той показа, че е страхотен! Един музикант, пълен с енергия, който е и невероятен артист.

- Конкуренцията този път беше наистина сериозна, не само за Рафи…

О, да. Всички бяха невероятни. Ами Михаела Маринова – тя пя на световно ниво. Истински човек – незлоблив, неподправен, а като изпълнител е на наистина много високо ниво. Поли Генова пък, в себе си има толкова заряд. Помним как ни представяше пред Европа и пред света на „Евровизия“. Нямам думи за всички тях. Много държа на всички и съм им казал, че винаги, когато имат нужда, съм насреща, по което и да е време на денонощието. Ние сме не само колеги, но и приятели, които взаимно се ценят. Нещо, което много липсва в днешно време.

Ти си забелязала, покрай срещите си и разговорите, колко разочарование и огорчение има в хората. Ако ние не се обединим и не покажем, че сме сериозни хора като гилдия, ще ни подмятат винаги. Сега му е времето! Хилда (Хилда Казасян, б.а.) много добре го каза наскоро – мина времето на горделивите, на егото. Идва времето на почтените изпълнители, които заявяват от сцената своята любов към Нейно величество, публиката и са истински. Предават посланията чрез песните. Това е нещо, на което съм силен привърженик и ако не съм достигнал до някакви върхове в изпълнителското изкуство, то е защото винаги съм бил почтен.

- Но така е в пъти по-сладко, защото е по-истинско…

- Така е, по-сладко е, но го правех във време, в което това не се ценеше. Сега може би идва точното време. Но да се върнем към звездните участници от „Капките“. Какво да кажа за един Азис, например? Васко, за когото всички си казваха, че се забавлява и не си дава много зор. Той е едно певческо богатство! Един човек, който в отношенията си с другите винаги е много забавен и си личи неговото приятно необходимо самочувствие, защото осъзнава какъв е. Азис е със статут на световна звезда с всичките тези милиони гледания и т.н. Станахме страхотни приятели.

Къци (Къци Вапцаров, б.а.) също учуди приятно всички. Той е човекът изненада, когото повече считат за особняк или чешит, а всъщност с него се работи лесно. Разбирахме се прекрасно. Това е човек, който много точно премисля детайлите, когато му се падне съответната роля и когато дойде при мен, ме пита за конкретни места, където мога да му помогна да се разпее и да подобри техниката. Много се подготвя. Стигаме и до Софи Маринова..

- Софи Маринова показа много талант, но и голямото си човешко лице, особено в подготовката и изпълнението на песен от репертоара на Лили Иванова…

Безкрайно си права за това. Тя и по време на репетициите се разплакваше, когато започваше да пее нейна песен. Софи е един нешлифован и много сериозен диамант, който със своята прямота предизвиква изключителна симпатия и обич към себе си. Когато снимахме визитката за образа на Лили Иванова, тя не можеше да продължи. Започваше и се разплакваше на няколко пъти.

Поглежда ме и казва: „Не мога..“. Казвах й: Ще можеш, ще се събереш, това е голямата Лили Иванова! И за който не го знае, сега ще разбере – за Софи Лили Иванова е икона и това е така още, когато тя е била съвсем малка. Любимка е на нейната майка, любимка е от дете и на самата Софи. Нямаше представа тя колко много вложи от себе си, за да направи този образ. И го направи уникално!

Искам да кажа нещо и за още една прекрасна дама – Милица Гладнишка, на която много държа. Уникална актриса и прекрасна като изпълнител, колкото и пъти самата тя да се съмнява във второто. Милица има изключителни певчески качества и това е много впечатляващо. Не искам да пропускам никого – и от участници, и от екип, защото са впечатляващи. И Маги е един щастлив продуцент с такъв невероятен екип до себе си. А на „Капките“ мога да пожелая само да го има още дълги години, защото няма да омръзне на хората, те го търсят и очакват винаги с голямо нетърпение.

- Започнахме разговора си с това колко пандемията успя да промени в последната година и действителността, изкуството. Ти изкара коронавирус, макар всички да разбрахме за това постфактум…

-Миналата година бях поканен да бъда на полуфинала на „Маскирания певец“. Това се случи на 28 ноември, помня датата. На 30 октомври аз се разболях от коронавирус и карантината ми беше до 21 ноември. Една седмица преди да се явя в „Маскираният певец“. Седях вкъщи и мислех как ще успея да отида, да се подготвя, да не проваля никого. Излизал съм на сцената и с 40-градусова температура и просто няма как да се обадя и да кажа, че няма да мога.

Затова си казах: "Етиене, не ме интересува, ставаш и дори и да ти се вие свят, отиваш, дал си дума!“ Събрах се и отидох на репетиция, там ме криха, беше като във филм на Студио Х. И когато излязох на сцената, никой не можа да познае кой е в костюма. Чак, когато си махнах маската, Геро каза, че съм бил болен и всички гледаха учудено. Обясних, че не е било нужно да съобщавам, че ми се случва нещо подобно, защото много хора си отидоха, не исках да спекулирам със скръбта на хората. Не обичам да занимавам хората със себе си, щом съм на сцената, с Божията помощ, значи всичко е наред. После дойде поканата и за „Като две капки вода“.

- По време на формата си, за съжаление си отиде Ваня Костова, на която всички отдадохте почит в залата…

Изключително неприятна новина беше това.. чак не можах да повярвам, когато чух. Затова трябва да си направим един извод – ние сме като една свещичка, която може да угасне всеки момент. Това не го решаваме ние, ние само предполагаме, Господ разполага. Тук е мястото, където можем да си кажем – не ни е нужно да имаме его, нека бъдем малко по-смирени, да сме по-добри и да имаме почитание един към друг. Другото не е необходимо. Суетата, която върлува, ми е много чужда. Всеки един човек на сцената, в операционната, в науката, навсякъде, има нужда от подкрепа. Ако ние се подкрепяме, ще бъдем достойни за нация.

И сега веднага се сещам за един мой любимец – пророкът Мойсей, който носи фамилията Левит, каквато е и моята. Той е първият човек, който внася закони, от които дори се ползва римското право. Той казва така: „Ако една вдовица има деца и нейният мъж е загинал за свободата на родината си, всички са длъжни да се грижат за нея и за децата“. Забележи за какво става дума още от древността. Това е морал. Ето този морал искам да имаме и днес. Извел е евреите и ги е въртял 40 години в пустинята, а са били на определени километри от обетованата земя, която Господ е определил, че трябва да е за тях. Докато не умре и последният, който помни робството. Свободен народ, свободна нация не се прави с хора с робска психика!

Отидоха си много хора заради този вирус. И с риск да бъда обвинен в разни конспирации, ще си позволя да кажа пред теб следното – никой не може да ме убеди, че това, което се случва, е просто по естествен начин. Това е намеса на злобна, гадна човешка ръка! И някой ден това ще излезе наяве. Сега има много, които казват – това не може да се докаже, дайте да видим как да се отървем. Да, ние сме длъжни да се отървем, но не може вечно да гледаме и да казваме: „е, да де, ама мина“.

В историята на човечеството има много срамни периоди, но човечеството трябва да излезе победител! Това, което се случва от година и половина насам, е нарочно направено и изобщо не може да става дума за конспирации. Мен този вирус ме удари доста тежко, но имам силна вяра и силен дух, каквито трябва да имаме всички.

- За финал ще те помоля да споделиш и за емблематичната група "Трик", която отскоро е вече "Супер Трик"…

Всички много добре знаят, че „Трик“ е моята голяма професионална любов. Чувствам се приятно задължен и вдъхновен да правя така, че тази група, благодарение на която съм името, което съм, да има живот. През 2017-та успяхме да възродим групата, а две години по-късно дойде такъв момент, че една от двете ми партньорки на сцената, реши да се отдели, имаше своя визия за това как иска да продължи нататък. Така бях принуден да търся решение за бъдещето на групата.

Междувременно дойде и пандемията. Реших, че за да продължи да има групата нов живот, трябва да има млади хора. Поканих двама мои студенти, прекрасни млади хора – Деля Харалампиева и Витали Езекиев. Преди това споделих идеята с Руми и с нашата пиарка Евелина Петрова, които я приеха много радушно. Реагираха с: „Това е супер!“, откъдето пък на мен ми дойде идеята да добавя едно „Супер“ и така стана „Супер Трик“, която представихме за първи път с този състав в „Забраненото шоу на Рачков“ неотдавна.

Обичам младите хора и работя с много ентусиазъм с тях. С новата формация сега възстановяваме всички хитове на групата през годините, както и песните, които направихме от 2017та насам, а наскоро стартирахме и с една нова песен за едно култово място в София – „На Витошка и Патриарха“ – по музика на Боби Мирчев, текст – Боби Мирчев и дъщеря му Йоана Мирчева, аранжимент – Юлиян Янев.

Преди да получа поканата от "Забраненото шоу на Рачков", Рафи ми беше споделил, че има намерение да направи възсатновка на "Мелодия на годината" и добави, че с "Трик" сме единствения случай в историята на конкурса, който има в в едно и също издание има две мелодии на годината с еднакъв брой точки - нашето "Шесто чувство" и "Обичам те дотук" на ФСБ. Още помня точките - 271!

Това, че младите хора, като Рафи, споделят с мен как е възможно в една, уважаваща себе си държава, да няма "Златен Орфей", "Мелодия на годината", а тази година стана и още нещо много порочно - анулираха пролетния радиоконкурс по най-вандалския начин! Младите певци само губят от подобна възможност да се покажат на голяма сцена, да придобият манталитет за нея.

На "Златният Орфей" през годините са идвали едни от най-големите световни звезди. На "Мелодия на годината" са участвали едни от най-големите български изпълнители. Това, което се случва сега, е престъпно! Моля се на Всевишния да разреши да се намерят хора с морал, които да разберат ценностната система и стоенето на нашата гилдия, което драстично може да се промени. Който има сърце и разум, и душа, да ме чуе. Който няма - нека си говори.

Чувал съм много изказвания от сорта на "айде бе, оня соц, който вече се изтърка". Добре! Да го осъвременим, но да го има! Ние никога не сме работили, съобразявайки се с това дали е комунизъм или социализъм. Никога! Правили сме всичко, за да можем да покажем своето изкуство и то да бъде модерно. Не ни е интересувала политиката. Но това го направиха, за да оправдаят малоумието, че срутиха емблемата на "Златният Орфей" - Летния театър. Че унищожиха "Мелодия на годината" - това е пълно малоумие. И дори и да не им харесват тези приказки, няма да се оттегля и на един сантиметър от тях. Който иска да ме харесва, който иска - не - никой не е длъжен./show.blitz.bg

Интервю на Анелия ПОПОВА

Прочети цялата публикация