Какво следва в Швеция след вота на недоверие срещу кабинета на Стефан Льовен

Левоцентристкият премиер на Швеция Стефан Льовен, който беше свален вчера с вот на недоверие от парламента, сега трябва да реши дали да предизвика предсрочни избори, или да подаде оставка и парламентарният председател да възложи на друг политик да състави правителство, пише агенция Ройтерс, отговаряйки на въпроса какво следва оттук нататък. Льовен, който претърпя това поражение след близо седем години на власт заради план за смекчаване на държавния контрол върху цените на наемите на жилищата ново строителство, разполага със седмица да избере как да действа. Ако се спре на варианта предсрочни избори, то те ще са първите в Швеция от 1958 г. При положение че ситуацията в парламента е патова, а социологическите проучвания дават паритет между десно- и левоцентристкия блок, политическата криза може и да не бъде решена бързо. Икономисти обаче не очакват политическата несигурност да се отрази на икономиката поради строгите фискални правила, по които действа Швеция. "Правителството има седмица да реши, (през това време) ще разговаряме с партньорските ни партии", каза Льовен на пресконференция след вота. "Важното е кое е най-доброто за страната. Ще работим колкото се може по-бързо." Националистите от "Шведски демократи" поискаха вота, след като заради реформата в контрола на наемите Лявата партия оттегли подкрепата си за правителството, което се оглавява от Шведската социалдемократическа работническа партия на Льовен. Внесеното искане за вот на недоверие към правителството, за което бяха нужни 175 гласа в 349-местния парламент, за да мине, беше подкрепено от 181 депутати. Шейсет и три годишният Льовен е първият шведски премиер, свален от власт с вот на недоверие, поискан от опозицията. Не е ясно към кого би могъл да се обърне председателят на парламента да състави правителство, ако Льовен подаде оставка, но според социологическите проучвания предсрочните избори също може да не доведат до изход от кризата. През 2018 г. Льовен си осигури втори мандат в управлението едва след проточили се с месеци преговори след избори, на които противопоставящите се на имиграцията "Шведски демократи" постигнаха сериозни успехи, прекроявайки политическата карта. Оттогава той е начело на крехко правителство на малцинството на социалдемократи и Зелени, подкрепяно от бившите му политически опоненти Партията на центъра и Либералите, но нуждаейки се и от мълчаливата подкрепа на Лявата партия. НЕСИГУРНОСТ "Не Лявата партия се отказа от правителството на социалдемократите, а правителството на социалдемократите се отказа от Лявата партия и шведския народ", каза лидерът на Лявата партия Нуши Дадгостар. Дадгостар заяви, че макар и нейната партия да е гласувала срещу Льовен, тя никога няма да съдейства за идването на власт на "дясно националистическо правителство". Дадгостар добави, че би искала Льовен да продължи да бъде премиер, "но без пазарните наеми". Лидерът на "Шведските демократи" Пер Ими Окесон, чиято партия се придвижи от крайнодясната периферия до трета политическа сила в парламента, заяви, че може да е нужно време, за да се излезе от задънената улица. "Не бих изключил предсрочни избори", каза той. Обществото обаче може да няма кой знае какво желание за предсрочни избори точно сега с оглед на борбата на Швеция с последиците от пандемията, особено при положение че през септември догодина така или иначе ще има редовни избори. Швеция беше ударена от тежка трета вълна на вируса, но новите случаи на заразяване и броят на постъпващите за интензивно лечение намаляха рязко. Льовен може все още да има възможност да намери изход от кризата и да състави ново правителство, ако Партията на центъра се откаже реформата на пазара на наемите. "Разумно би било да се намери решение", каза Хенрик Оскарсон, политолог от Гьотеборгския университет. "Но това наистина зависи от Партията на центъра." Реформата на наемите е част от програма, договорена между правителството и Партията на центъра и Либералите, и не представлява политика, на която социалдемократите да държат на всяка цена.
Прочети цялата публикация



Партията на Додик печели изборите в Босна: какво следва
Чешкият премиер Бабиш оцеля при вот на недоверие
Пропуснати страници: Емил Мишел Чоран - велик безродник и мислител
Въпросът на тези избори пред България: Русия или Западът
Румънски депутат подаде сигнал за държавна измяна
Какво следва след загубата на войната с Иран?
САЩ се нуждаят от Китай повече, отколкото им се иска, но са в позицията на слабия
Адвокатите на Криста Пайк разкриха, че е дошла в съзнание: искат всички документи след проваления опит за екзекуция
Селекционерът на Люксембург оптимист за мача с България, въпреки проблемите с отсъстващи
България: Не, мутренските времена не се завръщат. Друго е.
Проучване: 94% от използваните спринцовки в Пловдив съдържат фентанил
Никола Цолов пред дебют във Формула 1 още през октомври
През 2025 г.: Всеки шести българин не е могъл да си позволи месо поне веднъж на два дни
Представят нови данни за живота на цар Самуил
Съд в Аризона отмени присъда заради AI видео на жертвата
Гласоподавателите в САЩ смятат, че Тръмп подценява рисковете от AI
Рейтинговата система оценява 51 университета у нас
Откриват нов мост между Румъния и Украйна
Проф. Христова: Пълният имунен отговор след ваксинация се изгражда за две седмици
"Златна Панега цимент" отчита силна година с 93.1 млн. евро приходи през 2025 г.