Fakti.bg | 08.07.2021 12:55:38 | 450

Ива Ганева пред ФАКТИ: Промяната е и ще бъде и трудна, защото авгиевите ни обори няма да се почистят с един замах


В краткото време от 3 дни, което остава до неделя, 11 юли, когато са изборите, всеки от нас, който вярва, че в гласуването на избори има дълбок смисъл, ще направи всичко възможно да убеди възможно най-много хора да гласуват. Защото наистина е важно. Тези избори са плод на състава на 45-тото Народно събрание, а то е плод на протестната енергия, която, след години пауза, се възобнови на 9 юли 2020 година. Утре се навърша точно година от тази дата.

За да е жива енергията на българския протест изключително много помогнаха протестните акции, в това число и внасяне на сигнали в европейските институции, на българите в чужбина. Едни от тях, едни от най-активните - българите от неформалното обединение "Брюксел за България", са истински модел за подражание по отношение на това как се отстоява гражданска позиция. Те буквално не са спирали - по един или друг начин, да протестират срещу мафията в България вече година.

Във времето назад ФАКТИ сме Ви запознавали с някои от непримиримите брюкселци, като днес отново Ви представяме разговор с техен представител - Ива Ганева.

Дали много преди, около или след избори, гласът на българите в чужбина, както се казва и инициативата на медията ни, трябва да бъде чуван. Особено когато става дума за такива, даващи невероятен граждански пример. Освен това те непрекъснато имат нови и нови инициативи, за които е просто задължително да бъде разказано. А за жалост - големите медии, разбирайте преди всичко националните телевизии, си правят оглушки за добрия пример, като за сметка на него изтъкват негативното.

Интервюто с Ива Ганева четете в следващите редове:

- Ива, от "Брюксел за България" продължавате да сте изключително постоянни в гражданската си активност, свързана пряко с бъдещето на нашата Родина, за което от медията ни Ви поздравяваме. Имате и нова инициатива – "Часът на българското знаме". Какво трябва да знаят читателите ни за нея?

- Благодаря от името на групата. Умишлено се стараем да поддържаме това постоянство, което вярваме, че може да позволи на България да постигне нужната промяна.

Последната ни инициатива се породи от идеята да отбележим годишнината от акостирането пред Сараите на Доган, което бе решителен момент за началото на протестите миналото лято, но и по време на което станахме свидетели на гавра с националния ни флаг, който един от гардовете на НСО захвърли като стар парцал на боклука. Този жест възмути както нас, така и много наши сънародници.

Една константа в призивите ни по време на протестите е, че не искаме да се срамуваме с това, че сме българи. Напротив - ние смятаме, че имаме редица причини да се гордеем с произхода си и с историята си, и искаме да можем всички да чувстваме задоволство от това да се наричаме българи. От там дойде и идеята за "Часът на българското знаме". Всеки ден публикуваме на страницата на групата (www.facebook.com/StandForBulgaria) размислите си около това, което знамето ни символизира и позициите си относно това, което означава да бъдеш патриот.

През последните години смисълът на тази дума се изопачи и в днешно време границите с "патрЕотизма" за жалост се размиват. Именно тях се стараем ясно да изрисуваме, както и да споделим позицията си, а именно, че родолюбието е положителна ценност, че да помагаме на Родината си трябва да ни прави горди, че вместо да се затваряме трябва да напредваме едновременно със света около нас, че е важно да се обединим и да се борим заедно за обществения интерес и срещу зависимостите на властта.

Българското знаме по естествен начин стана символ на протеста в България и в чужбина. С тази инициатива напомнихме, че то принадлежи на всички нас и че заедно трябва да го развеем високо и гордо. А на 7-ми юли поканихме всички наши сънародници да се снимат с българския флаг, да разпространяват тези снимки, да го развеят или окачат там, където са, да го сложат като профилна снимка във Фейсбук, да разкажат на децата си какво означават цветовете му и да помислят какво символизира той за тях - с други думи денят да бъде в цветовете на знамето ни. С радост установихме, че доста наши сънародници харесаха инициативата и се включиха в нея.

Повече информация за инициативата можете да намерите тук: https://fb.me/e/ToZE6FIa.

- Вашето неформално обединение съпреживя българския протест срещу авторитаризма на Борисов и Прокуратурата от самото му начало. Каква е равносметката Ви днес, почти година (б.р. без един ден, протестите стартираха на 9-ти юли 2020 година) след началото на миналогодишните протестни вечери и различни акции във времето?

- Така е. Първият протест ни събра спонтанно през юли 2020-та година в съпричастност със случващото се в Родината. Оттогава вече една година се събираме всяка неделя и държим както да подкрепим сънародниците си, така и да покажем, че няма да предадем България в ръцете на крадливите себелюбци, които са я окупирали. Задачата е огромна. По време на последния ни разговор споделих с Вас убеждението си, че на нас все още ни предстои да извървим пътя на прехода, започнал преди повече от 30 години. Нещата обаче напредват, и то с добри темпове.

След априлския вот видяхме, че промяната е възможна. Заработи едно съвсем различно Народно Събрание, последвано от също така отличаващо се временно правителство. Усещането за ново начало и ентусиазмът в първите дни на 45-тото НС достигнаха и до чужбина. Те не изтриха вече осъзнатия факт, че промяната ще отнеме време и изисква още много усилия, но се явиха като поне частично награждаване на постигнатото дотук.

В момента работата, която вършат министрите и екипите им в служебното правителство позволява да бъдат извадени наяве поне част от мръсните тайни на партиите на статуквото и техните мрежи. Един директен ефект от тези усилия и добрата комуникация около тях е поддържането на възмущението и протестния дух специално у българите в чужбина.

Основното искане на протестите беше "Оставка". Бойко Борисов вече не е на власт и никога повече няма да бъде. Изборите на 11-ти юли ще потвърдят факта, че съществува политическа алтернатива. Политическият процес е бавен и е вероятно още да се лутаме, да се отъркваме и да се учим, но вървим в правилната посока.

Остава обаче една сериозна черна точка и тя е развитието на съдебната система у нас. Жаждата не само за правосъдие - в буквалния смисъл на тази красива дума, а и за справедливост в обществото ни трябва да бъде уталожена в най-скоро време. За щастие граждански организации като Инициатива "Правосъдие за всеки" и БОЕЦ се борят за нужната реформа и аз вярвам, че с общи усилия ще успеем да се справим с това голямо предизвикателство.

За да допълним равносметката нека се върнем в началото на протеста. Това, което ни показа той е, че българите сме изградили гражданско общество и че то може да се задейства бързо и в големи мащаби. Това според мен е най-голямото постижение, което ще ни води и занапред.

- Споделяте ли наблюдението ми, че генерално – мнозинството хора се успокоиха, активността им спадна, една друга част от българското население пък изобщо не се интересува от социално-политически въпроси и това създава предпоставка за прегрупиране на дълбоката държава, която със сигурност не е "изчегъртана" до край?

- Съгласна съм, че след изборите през април възвърната вяра в това, че промяната е възможна в известна степен остави впечатлението в част от обществото, че можем да се отпуснем и да си починем за малко. Това е чисто човешка черта, която обаче не трябва да води до трайно намаляване на мобилизацията. За щастие и в България, и в чужбина има граждански организации, които се стараят да поддържат активността. Това се стараем да правим и ние с групата "Брюксел за България" - продължаваме да протестираме всяка неделя. В този смисъл съм обнадеждена от факта, въпреки лятната дата на идните избори, че виждам активни и мотивирани българи, които нямат намерение да се откажат от вота си.

За жалост винаги ще има хора, които ще казват, че "няма смисъл" да се опитваме да променяме нещата, или пък които просто не се интересуват от случващото се. Но това не трябва да ни обезкуражава. Въпросът е тези, на които ни пука да достигнем критична маса. Тук бих искала да припомня думите на доц. д-р Кристиан Таков за това, че "злото", както той фигуративно го нарича, може само да бъде ограничавано, и то с "ежедневни, непрестанни, изнурителни и неблагодарни усилия". Но той казва също така, че всичко това изглежда уморително, само ако не свикнем с мисълта, че "то е било открай време и ще е завинаги". Така че се връщам към равносметката си относно гражданското общество у нас - pрекрасно е, че го има, защото ще продължава да има и работа за него. Аз съм възпитана с убеждението, че ценностите и принципите се защитават всеки ден. Именно това показва и опита ми в обществения живот, и то не само у нас.

- В този смисъл, понякога чувствате ли се малко самотни, като изключим това, че организации като БОЕЦ и "Правосъдие за всеки" са активни на български терен, подобно на Вас, които сте в Брюксел?

- Тук отново искам да Ви върна към думата "родолюбец", която е много красива, а и не е толкова изтъркана като термина "патриот". Вярвам, че един родолюбец не се чувства сам, тъй като той не е мотивиран от собствения си интерес, а от този на всички негови сънародници.

Но добре разбирам въпроса Ви. Напълно съм съгласна, че когато се вдигнат масите промените се постигат много по-бързо. Въпросът е, че явно трябва да си извървим пътя, а това далеч не е прецедент в историята ни. Повече от четвърт век след 1989-та година ние не можем още да се отърсим от старите рефлекси. Склонни сме да вярваме на "спасители", които за един, два или сто дни да ни "оправят". Хора сладкодумни, по които лесно се увличаме и на които забравяме да търсим сметка. По-лесно ни е да си траем, отколкото да се изправим и да си потърсим правата.

Но Вие цитирате и примери за обратното. Има хора, които не се отказват и които ни дават пример, че може да бъде и другояче и че от това не се мре. Дано това помогне да добием самочувствие като народ и да ни накара да изискваме повече от управниците си. Защото в крайна сметка ние определяме кои ще са те и как ще изглежда бъдещето ни.

- Опитни общественици казват, че промяната в България ще е бавна и трудна. По-рано и вие отбелязахте, че политическият процес е бавен. Дали наистина ще е така и добре ли е това, ако се окаже вярно?

- Аз определено съм на мнение, че промяната е и ще бъде бавна. Влачим този преход от повече от поколение, а междувременно оставихме да се настанят на власт хора, които пропиляват България, тоест и техните поразии следва да поправяме.

Промяната е и ще бъде и трудна, защото авгиевите ни обори няма да се почистят с един замах. Държавата ни е проядена на всяко едно ниво и тези хора, от които трябва да я освободим, няма да се дадат лесно.

Но България е прекрасно място с огромен потенциал. Има невероятна природа, която е безценно богатство. Има трудолюбив народ, който въпреки пречките успява да създава и гради. Има и партньор - като част от Европейския съюз можем да разчитаме на важна подкрепа.

Обаче работата си трябва да свършим ние самите. Не можем и не трябва да разчитаме някой друг да дойде и да ни спаси. Ние трябва да подредим дома си и след това да го управляваме както ние си решим. Пътят е дълъг и тежък, но ние трябва да си го извървим.

- Сега за нещо, отново свързано с идеята за промяна. Комисията по досиетата обяви кандидати за депутати, които са имали принадлежност към комунистическата Държавна сигурност. В две от т.нар. партии на протеста, на промяната – "Има такъв народ" и "Изправи се! Мутри вън!", което е коалиция, има "светнали" като щатни служители и агенти на ДС. Какво е мнението на хората от „Брюксел за България“ относно този факт?

- Този израз за "светналите" бивши агенти е много хубав. Това е като една алармена система, която трябва да ни напомня откъде идваме и накъде не искаме да продължаваме. Един от приоритетите за нашата група е да се извърши лустрация в страната ни. Този процес е закъснял, но ето, че отново получаваме доказателство за това, че е нужен.

През януари тази година организирахме протест на тази тема, по време на който ясно отбелязахме кога, от кого и защо опитите за лустрация в България са били осуетени. Направихме и сравнение с други държави, които са успели да доведат този процес до неговия край и са пожънали завидни резултати. Това е тема, която трябва да присъства в обществения и политическия дебат у нас.

- Интересно е и друго нещо. Вие сте в Брюксел и може би ще дадете по-точен отговор за поведението на Европейската народна партия. Буквално преди няколко дни в рамките на предизборната кампания те отново подкрепиха ГЕРБ, като в същото време не казват нищо за другия техен български член - Демократи за силна България (ДСБ) - партия, която е част от обединението "Демократична България". Защо според Вас при всичко компрометиращо, изнесено за управленията на ГЕРБ, начело с Бойко Борисов, и многохилядните протести на българите в България и по света, в това число и в самия Брюксел, където са множеството институции на Европейския съюз, ЕНП продължава да подкрепя тази партия и то с двоен аршин?

- Това е много добър и много важен въпрос. Ще се опитам да споделя няколко елемента, които обясняват това поведение. На първо място нека погледнем самата партия ЕНП. От най-силната политическа група в Европейския парламент в продължение на години, тя постепенно се превръща в просто една от тях като сериозно губи терен. Това обяснява защо ЕНП се вкопчва в членовете си и защо председателят ѝ в Европейския парламент отделя време да подкрепя ГЕРБ.

Един от големите удари, които ЕНП получи, бе създаването на групата на Европейските консерватори и реформисти през 2009-та година, които де факто се отцепиха от ЕНП. Присъствала съм на срещи в Брюксел, на които изгряващата "звезда" Бойко Борисов бе ухажван от двете групи. В крайна сметка ЕНП успя да го спечели, а сега не го пуска. Забележете и какво стана с унгарския премиер Виктор Орбан. Въпреки че стана персона нон грата в Брюксел, ЕНП с години увъртаха членството на партията му Фидес, докато най-накрая Орбан сам напусна през март тази година, преди те да се осмелят да го изгонят. Колкото се отнася до двойния аршин спрямо евродепутата от ДСБ, считам, че става дума за чисто аритметична сметка, тъй като той е един, а членовете от ГЕРБ са шестима.

На второ място нека обърнем внимание и на лидерството на ЕНП. Манфред Вебер, който е председател на групата на ЕНП в Европейския парламент още като съвсем млад е бил успешен политик, уважаван в Германия както на европейско равнище. Но в момента самият той изживява криза. Припомням, че през 2019-та година именно той трябваше да оглави Европейската комисия, но в последния момент на негово място бе издигната Урсула фон дер Лайен. Нека отбележим също така, че Доналд Туск, който пък е председател на партията ЕНП, обяви, че напуска позицията си и се завръща в полската политика. Това също е интересно развитие. Противно на това, което се опитва да внуши Борисов, Туск е изразявал сериозни резерви към него. Миналата есен заяви, че Борисов е допуснал "явни грешки" и намекна, че той трябва да се докаже пред българския народ и пред европейските си партньори. Интересно ще бъде да наблюдаваме кой ще оглави ЕНП наесен и как това ще се отрази на българските членове.

- Предстоят избори. Предходният път, когато с Вас разговаряхме, стана дума за организацията на изборите в чужбина. Как в момента тече тя в Брюксел?

- В Брюксел и по-общо в Белгия организацията на изборите върви добре благодарение от институционална страна на работата на посланика тук, Пламен Бончев, който лично поема част от координацията, както и от гражданска страна на усилията на изборните доброволци, които изнасят голяма част от задачите.

Организацията около машините е сравнително напрегната, тъй като сроковете са кратки, но се очаква всичко да бъде готово за 11-ти юли. Притеснения около ползването им няма. Тук всички сме свикнали да боравим ежедневно с всякакви видове машини - дали на касата на супермаркета или в банката, в пощенския клон или в обществения транспорт. Между другото, в Белгия електронно гласуване съществува от 1991-ва година, което е показател за навлизането на този тип технологии в ежедневния живот в страната.

Трудности произлизат от пандемичната обстановка, но те вече са ни познати, а и така или иначе не могат да ни откажат. В момента основно става дума за риск член на СИК да бъде поставен в карантина и да се наложи да бъде заместен в последния момент.

Държа да отбележа, че в Белгия на тези избори ще бъде открит още по-голям брой секции, отколкото през април, като сега те ще бъдат 16 и това се очаква да улесни сънародниците ни при гласуването що се отнася до разстоянието до избирателен пункт и до чакането на опашки пред него.

- А по същество за тях, какви са очакванията Ви?

- В момента има сериозно разместване на слоевете в България. Излизат наяве нови скандали, действа се и по темата за купения вот. Би следвало тези развития да си "кажат думата" на изборите. Очаквам да се очертаят същите тенденции като през април, вероятно този път подсилени. Българите в чужбина на всички континенти масово гласуваха за партиите на промяната. Интересно ще бъде да се види дали "Демократична България", която вероятно най-много се доближава до приоритетите и настроенията на продемократичните европейски партии, ще напредне, както и дали "Има такъв народ" ще бъде санкционирана поради липсата на ясно изразени заявки от страна на лидера си. При всички случаи обаче ГЕРБ ще се озове на едно от последните места сред предпочитаните от българите в чужбина партии.

Що се отнася до активността на българите в чужбина, мога да споделя, че хората, с които общувам са мотивирани да изразят вота си и ще го направят там, където се намират - в някои случаи това ще бъде в друга чужда страна, а за голяма част изборите ще ги заварят в България по време на отпуската им.

- Очаквате ли след тяхното провеждане да бъде съставено редовно правителство от партиите, били активни на протестите срещу ГЕРБ и Гешев, и ако това се случи можем ли да се надяваме на нужните дълбоки реформи в множество сфери, най-необходимата от които е тази в Прокуратурата ни?

- Бих искала да използвам възможността да споделя защо според мен често българите в чужбина сме по-чувствителни от мнозинството в България на тема корупционни и други скандали. Това, струва ми се, се дължи на два фактора. Първият е отношението ни към информацията. Ние в чужбина не сме ежечасно облъчвани с новини, които са нагодени към интереса на управляващите, а и до известна степен сме се научили да пресяваме това, което ни се "сервира", както и да подбираме източниците. Вторият фактор е отношението ни към властта. Ако вземем примера на западноевропейските страни, тук е възприето не само съществуването на граждански организации, а от тях се очаква да следят действията на властимащите и да се отнасят като противовес и коректив всеки път, когато това се наложи. Разбира се, работещата съдебна система тук прави възможно такова функциониране. Тази констатация често предизвиква културен шок у новодошлите българи, тъй като е много отдалечена и от ситуацията, и в голяма степен от манталитета в България. Но също така човек много бързо може да си даде сметка, че именно така е правилно в демократична държава, а тогава сравнението с българския ни опит води до доста печални заключения.

След изборите тази седмица не съм убедена, че веднага ще постигнем стабилност, но ако като граждани имаме по-активно и отговорно отношение към политическия и обществения живот, според мен ще вървим по правия път. Каквото и да се случи на 11-ти юли, а и в идните месеци, ние трябва да продължаваме да настояваме за наложителните реформи. На първо място в съдебната система, защото без тях не можем да очакваме трайна промяна. За щастие има активни граждани и организации, които не позволяват да се отдалечи вниманието от тази тема.

- Оптимист ли сте за близкото и по-далечно бъдеще на нашата Родина България?

- По природа съм оптимист, а България мога да свързвам само с добро, така че краткият отговор е да. Аз лично действам по такъв начин, че си поставям цел и след това разглеждам какви проблеми могат да се срещнат по пътя. Обективно пречките в България в момента са много. Хубавото обаче е, че в голяма степен знаем какви са те. Оттам нататък се изискват енергия, постоянство и също доста нерви, за да се преодолеят. Ясно е обаче, че е възможно.

Прочети цялата публикация