Mediapool.bg | 22.07.2021 15:35:06 | 285

Нова идея: България да вземе и заем за възстановяването си


България трябва да кандидатства не само за безвъзмездните средства по механизма на ЕС за възстановяване (12.560 млрд. лв.), но и да се възползва от допълнителните средства, на които имат право държавите членки - под формата на заем. Това предлага служебният министър Атанас Пеканов, както и част от представителите на бизнеса. Предишното правителство на ГЕРБ предложи България да не ползва нито лев от заемните средства. Инструментът за възстановяване и устойчивост за България предвижда грантове в размер на 6.2 млрд. евро и заеми за 4.5 млрд. евро, като връщането на заемите е отложено до 2058 г. България може да вземе и заеми "Моето мнение е, че следващото българско правителство трябва да работи и по активиране на заемната част по Плана за възстановяване и устойчивост. Това са заемни средства, които могат да се влеят сега в икономиката ни и да бъдат изплатени далеч във времето. Икономически именно този подход има смисъл и много други страни в ЕС също го използват. Това ще даде възможност и на проекти, които към момента не са влезли в Плана, да бъдат включени", заяви в четвъртък вицепремиерът, отговарящ за евросредствата, Атанас Пеканов. Във вторник той публикува за обществено обсъждане ревизирания план за възстановяване и устойчивост на България. Той включва 11 нови проекта и 7 нови реформи, срещу които страната ще получи 12.6 млрд. лева. Общо проектите стават 57, а реформите – 43, като се очаква да бъдат активирани още около 8 млрд. лева национално съфинансиране през държавния бюджет и частни инвестиции, така че общият икономически импулс от плана да бъде около 20 млрд. лева в следващите години. Тежък сблъсък - грантове v.s финансови инструменти За бизнеса най-важната част от плана е т. нар. Програмата за икономическа трансформация. Тя е с увеличен ресурс – от 900 млн. лв. по инструмента за възстановяване според проекта на ГЕРБ на 1.2 млрд. лв. според варианта на Пеканов. Към въпросните 1.2 млрд. лв. се очаква частният сектор да вложи допълнителни инвестиции от 1.6 млрд. лв. с цел общият ефект по програмата за трансформация ще бъде 2.8 млрд. лв. Сред бизнес асоциациите у нас се оформи тежък сблъсък за това как да бъдат разходвани средствата за икономическа трансформация – чрез грантове (тоест безвъзмездно) или чрез финансови инструменти (различни форми на дългово/дялово финансиране). По-модерните бизнес сектори настояват максимална част от парите да отидат за грантове, докато традиционните бизнеси искат повече грантове. "Тук (в Програмата за икономическа трансформация, б. р.) се въвежда именно такъв модел на финансови инструменти, които да гарантират, че средствата се използват по по-добър начин, именно в такива бизнеси, които носят възвръщаемост. В същото време е неимоверно важно да осигурим бърза и безвъзмездна подкрепа за бизнеса, като тук остават да се намери точният баланс между грантове и финансови инструменти, който все още търсим", обясни министър Атанас Пеканов пред журналисти. Васил Велев: И сега е пълно с финансови инструменти, но не се ползват Според председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев основният аргумент срещу насочването на средствата по плана към финансови инструменти е, че и в момента у нас има налични множество програми, които предлагат финансови инструменти, но огромна част от средствата по тях стоят неизползвани. Допълнителното задлъжняване на фирмите чрез финансови инструменти не би стимулирало развитието им и може да ги вкара в дългова спирала, смята Велев, който в това си становище е подкрепен от други бизнес асоциации като Българската стопанска камара, БТПП, КРИБ и др. Работодателските организации припомнят, че в момента на пазара банките предлагат значителни средства през различни финансови инструменти по JESSICA, Jeremie, по ОП "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК), по COSME. По данни на управляващия орган на ОПИК от общо 658 млн. лв. за портфейлни гаранции размерът на потвърдените за гарантиране кредити към края на април 2021 г. е възлизал на едва 190 млн. лв. От обявената преди година програма за 2.5 млрд. лв. антикризисни кредити с портфейлни гаранции от ББР досега са взети едва 289 млн. лв. кредити. Освен това на пазара има над 15 фонда, които предлагат инвестиции в дялов капитал за всеки сектор, размер и стадий на развитие на предприятието, твърдят работодателските организации. Според тях огромният проблем с финансовите инструменти е, че не само водят до задлъжнялост, но при тях има и сериозно забавяне на усвояването на ресурса заради продължителните процедури по одобрение и активиране на самите финансови инструменти. Това би забавило сериозно възстановяването от кризата, смята Васил Велев. Модерният бизнес: Финансовите инструменти елиминират корупцията На другия полюс е позицията на представителите на няколко асоциации на модерния бизнес – Евгени Ангелов (бивш зам.-министър на икономиката, председател на Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране), Саша Безуханова (Move.bg), Добромир Иванов (председател на Българската стартъп асоциация), Мая Маринова (председател на Българската асоциация на софтуерните компании) и др. Всички те твърдят, че финансовите инструменти трябва да бъдат механизмът за подкрепа на малките и средните фирми у нас, защото те са по-гъвкави, прозрачни и генерират по-малко корупция при оценките на проектите. Общите резултати за всички инструменти на Европейския инвестиционен фонд, който ще управлява част от финансовите инструменти по плана, сочат, че с 451 млн. евро публичен ресурс са привлечени 991 млн. евро допълнителен частен ресурс. 11 654 малки и средни предприятия са получили малко над 1.4 млрд. евро – над трикратно мултиплициране на публичния ресурс. Грантовото финансиране се разпределя в по-малко на брой, основно малки и средни фирми. При кредитите и дяловите инвестиции фокусът е върху по-ниския ешелон малък бизнес. От всички 11 654 финансирани фирми 5922 са микрофирми с до 9 служители, а само 1118 са с 50 или повече служители. Според асоциациите на модерния бизнес финансовите инструменти трябва да преобладават в плана за възстановяване. Васил Велев обаче предлага въпросните финансови инструменти да ангажират ресурс от заемното финансиране по плана, а не от безвъзмездната част, за което говори и Атанас Пеканов. В крайна сметка все още не е ясно в какъв окончателен вариант ще бъде внесен планът за възстановяване след приключване на общественото обсъждане и консултациите с политическите партии в парламента. БСП: Планът помага повече на банките, отколкото на бизнеса Ревизираният План за възстановяване и устойчивост помага повече на банките, а не на малкия и среден бизнес, твърди експертът на БСП Станислав Младенов. По думите му след преработването на плана са увеличени средствата за финансови инструменти, но няма повишение на безвъзмездните помощи. "Не разбирам логиката на всичко това. В самия проектен фиш е записано, че съществува голяма ликвидност в банковия сектор и най-вече огромна задлъжнялост на малките и средни предприятия. И в същото време държавата решава, че ще лекува този проблем като дава още повече заеми на малките и средни предприятия. Тоест - дава им още от същата отрова. Държавата не лекува проблема с отпускане на безвъзмездни средства, с които малките и средни предприятия да намалят задлъжнялостта си, а ги води към още по-голяма задлъжнялост", каза Младенов. Той добави, че в момента на пазара се предлагат финансови инструменти на стойност близо 1.5 млрд. лв., а от тях са усвоени не повече от 30%. "На пазара има огромен ресурс, който стои и чака да бъде взет. Тоест, няма търсене на тези финансови инструменти. Защо е необходимо да бъдат предлагани още от тях?! Това е лош подход. Освен това, тези средства се предлагат от банките. Банките обаче дават кредити на бизнеси, които не са закъсали и в криза, а са в цветущо икономическо състояние, за да може след това да няма проблем с връщането им. Тоест, с кредити няма да бъде изпълнена целта държавата да помогне на малките и средни предприятия. А това ще доведе до дисбаланси в икономиката и икономическите субекти", смята експертът по икономика на БСП - София. По думите му трябва да бъде постигнат баланс по отношение на фондовете за технологична модернизация в плана за възстановяване и устойчивост. "Бюджетът трябва да бъде увеличен и да е поне 400 милиона лева, колкото беше в старата версия. Това отстъпление, което е направено при ревизията сега в полза на финансовите инструменти, трябва да бъде премахнато", посочи той. Станислав Младенов смята още, че е правилно България да се възползва от възможността за нисколихвени заеми. "Не виждам причина държавата ни да не изтегли 5 милиарда нисколихвен кредит, с който да инжектира българската икономика и да предизвика бум, да завърти колелото по примера на останалите държави", добави Младенов. Червените линии в плана Остават няколко червени линии между България и службите на ЕК във връзка с плана, каза още вицепремиерът Атанас Пеканов. "Бъдещето на въглищните региони е един от трудните въпроси с дългосрочни последици за съответните региони в България. Неслучайно призовавам партиите да водим дискусии по този въпрос. Решенията е редно да бъдат взети от демократично избраните представители. Проектите в плана ще се изпълняват през следващите 7 години и е редно да има приемственост със следващото регулярно правителство, което да е съгласно с тези решения", коментира той. Атанас Пеканов посочи още, че в сферата на енергетиката е направено много – въведени са три нови проекта, които да удовлетворят изискванията за развитие на алтернативни енергийни мощности в бъдещето. "В същото време прекалибрираме програмата за саниране, като отпадат 200 млн. лева за саниране на еднофамилни къщи, тъй като имаше съмнения дали именно тези бенефициенти имат нужда от тези средства. Въвежда се и 15% съфинансиране за къщите от по-висок енергиен клас. Увеличаваме 7 пъти бюджета за програмата за финансиране на ВЕИ на покривите на жилищните сгради и почти двукратно тавана за финансиране на даден проект. По другите проекти приехме някои ограничения в бюджета, тъй като трябваше да намерим нужните ресурси. Разширява се компонента "Биоразнообразие" с един нов проект за гарантиране и възстановяване на екосистемите", разказа Пеканов. Програмата за подкрепа за развитие на индустриални паркове е променена с цел по-цялостно развитие на тези паркове, а като партньор се включва Европейската инвестиционна банка, обясни вицепремиерът. Проектът за напоителни системи обаче е изваден от плана. "За съжаление, проектът за напоителни системи не беше развит и защитен добре при встъпването ми в длъжност – липсват нужните за такъв грандиозен проект обосновки пред Европейската комисия как той няма да навреди на околната среда, липсва оценката на въздействието върху околната среда. Проектът рискуваше да се забавим с плана още месеци и се наложи махането му, но като компенсация сме предложили Фонд за модeрнизиране на селското стопанство", каза Пеканов, и добави, че сходен проект на Румъния също е премахнат по Плана заради рискове за околната среда.

Прочети цялата публикация