Прокуратурата не откри нарушения при магистрати и политици с имоти зад граница

Магистрати, зам.-министри, общинари и кметове имат имущество на сериозна стойност в чужбина, но са го декларирали по надлежния ред и не са открити нарушения. Това съобщи прокуратурата след над две години мълчание по казуса. Проверявани са общо 38 души – 27 магистрати, сред които 17 съдии, петима прокурори и петима следователи, както и по двама депутати, зам.-министри и председатели на общински съвети, един кмет и четирима зам.-кметове. Имената им остават тайна, защото съобщаването на данъчна информация е престъпление, обясняват от прокуратурата. Онзи списък За списъка с лица на висши държавни длъжности с имущество в чужбина заговори преди няколко седмици вътрешният министър Бойко Рашков. Той попита защо прокуратурата мълчи над две години и намекна, че сред магистратите имало и такъв с инициали И.Г. Проверката започва през май 2019 г. по искане на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров. Съмнението е, че хората не са декларирали банкови сметки, имоти и участия в компании. Подозира се, че може да ги притежават чрез подстваени лица. Основа на проверките са две справки от ДАНС с класифицирана информация, постъпили в прокуратурата през лятото на 2019 г. Според прокуратурата обаче данните били непотвърдени и затова се наложило събиране на допълнителни. Били възложени проверки на НАП и на антикорупционната комисия КПКОНПИ. "Органите по приходите не са установили несъответствия и предпоставки за предприемане на последващи контролни действия, като е изяснен и законният произход на средствата. В резултат на предприетите процесуални действия и събраните доказателства в хода на възложените данъчни проверки органите по приходите са констатирали, че липсват нарушения на данъчното и осигурителното законодателство от страна на проверяваните лица", пише прокуратурата. Към момента не е приключила проверката само срещу един от списъка. Едновременно с това обаче е установено, че всички са декларирали имуществото. Някои от тях са го направили в по-късен момент, защото преди това нямали такова задължение. "Две от лицата са били обект на данъчни ревизии по вече образувани преписки и досъдебни производства. За голяма част от тези лица също е посочено от ДАНС, че оперативната информация е непотвърдена и/или непроверена", твърдят от прокуратурата. СРС-та може, имоти в чужбина – не може Преди Рашков да заговори за списъка, това бе една от най-големите тайни на държавното обвинение. Министърът заплаши, че ще разкрие имената на проверяваните, ако държавното обвинение не го направи. Той се усъмни, че събраната информация се използва за натиск върху определени хора. В отговор бившият главен прокурор Цацаров заяви, че в началото на проверката е имало само "оперативна информация" за проверяваните лица. "С оперативна информация доказване по НПК не се прави. Именно събирането на доказателства в потвърждение или оборване на оперативната информация е причината, поради която според мен част от проверките продължават още. Всичко друго е пълна спекула и демагогия. А от това до компроматите крачката е само една", заяви сегашният шеф на антикорупционната КПКОНПИ. И въпреки че се съобщава за проверката, прокуратурата твърди, че не може да обяви имената, защото информацията от ДАНС е класифицирана и съобщаването й би било престъпление. Същото е положението и с данните от данъчните. Държавното обвинение борави избирателно със секретна информация. Неведнъж досега са били публикувани извадки от СРС-та и други доказателства, стига това да е угодно на прокуратурата. Оправданието е било, че се прави с разрешението на наблюдаващ прокурор. Сега обаче образувано дело няма и това, заедно с класифицирания характер на информацията, е оправдание за мълчанието. Разгласяването на СРС-та бе едно от основанията за исканото отстраняване от поста на главния прокурор Иван Гешев.  

Прочети цялата публикация