Дивна за връзката между славата и отговорността

Тази година Дивна навърши 24 години. Макар да е още много млада, тя вече преминала през бурни житейски ситуации. Сцената я обича и тя обича сцената. Музиката я одухотворява, защото я изпълнява красиво. Доказателство за това е и новата ѝ песен „Сега“. За сцената, любовта, кризисните моменти и новото начало, пред Dariknews.bg, говори изпълнителката Дивна.

Дивна, наскоро пусна най-новата си песен, озаглавена „Сега“. Как я създаде, тъй като е по-различна, както и самото видео към нея?

- Песента я направихме заедно с мой приятел от детските години. Той се казва Йоан Николаев, а артистичният му псевдоним е Ел Падре. Започнахме да работим по парчето през пролетта и един ден той ме изненада с по-различен денс и поп звучащ аранжимент. Тестът и музиката са мои, а аранжиментът е негов. Вдъхновението за самото видео пък дойде от една мистика, която се усеща в самото парче. Вярно ли е, че създавайки тази песен, ти си била вдъхновена от човека до себе си? - Да, да (смее се). Точно така е. Аз обаче, както пея и в самото парче, разбрах, че щастието обича тишината. Затова се стремя засега сравнително успешно да не демонстрирам своята връзка, пък и човекът до мен е на това мнение. По този начин успявам да съхраня връзката си с него, а също така и всичко друго, което ми се случва по вълшебен начин. С времето разбрах, че нещо, което се разпространи волно или неволно, то тогава се размива енергията. Аз много вярвам в това и предпочитам да запазвам най-хубавите неща за себе си. Тогава да те попитам така - от колко време си щастлива? - От известно време. Все повече се опознаваме и се уча на много в тези взаимоотношения. Този тип най-близки отношения ни учат на най-съществени неща, защото, когато си много близък с човека до себе си и се допуснете до своите най-дълбоки кътчета, които пред останалите хора не показвате, тогава излизат наяве много неща и там е разковничето, където може да се учим взаимно. В едно от интервютата си, преди време, ти каза: „В истинската любов няма очаквания, има приемане“. Разтълкувай ми го. - Това го разбрах не от хубаво. Когато разчитаме на другия човек да попълни едни празнини, които ние сами сме създали, осъзнах, че няма човек на света, който да може да те спаси тогава, когато имаш нужда. Казвам го, защото обикновено хората свързват любовта с едно спасение. Истинската любов е тази, която на първо място имаме към себе си като едно същество, което заслужава да бъде на тази планета и да има своя достоен път. Разбрах, че в такива моменти, в които съм най-уверена, че има какво хубаво да ми се случи, че има какво още да дам, и че виждам смисъл в моето съществуване, тогава съм забелязала, че съм в най-хубавите си взаимоотношения с всички хора около мен.

Преди няколко дни ти участва в конкурса „Бургас и морето“? С какви впечатления приключи това свое участие там? - Композиторът Георги Красимиров – Герасим ме потърси в края на май. Ние не се познавахме преди това. Наша обща приятелка ни свърза. Тогава той ми каза, че има едно парче, което подготвя за фестивала и си мисли, че аз съм човекът, който може да го изпълни. Аз го чух и от първото слушане много ми хареса. Само за няколко дни трябваше да запишем песента, за да я изпратим за предварителната селекция. Текстописец е Димитрина Иванова. Винаги да отидеш до Бургас и морето е много зареждащо. Какво е мнението ти за един друг музикален конкурс - „Евровизия“? Трябва ли един изпълнител да има спонсор зад гърба си, който да му помогне, за да може да се яви на такъв вид сцена, защото само с хубава песен, като че ли не е достатъчно? - Със сигурност е така, защото като цяло в музикалния бранш се изискват изключително много средства. Често съм си говорила с хора от публиката, които си мислят, че музикантите изкарват безбожни средства, което няма нищо общо с реалността, особено в България. Даже скоро си говорихме с друг колега – Дамян Попов, на който са му задавали въпроса: „Добре, вие като си снимате клиповете, не ви ли плащат?“ И той отговорил: Ама как така... Ние си плащаме, за да осъществим един проект“. И тогава хората казват: „Е, защо го правите изобщо?“. Та все още върлува едно голямо неразбиране за тази индустрия. Създаването на един качествен продукт изисква много средства и подкрепа от различни организации и хора, които биха могли да дадат достатъчно гласност за конкретния участник или песен. „Евровизия“ е много високо ниво на един разкош и празник на музиката по целия свят. Там говорим за други висоти и едни други цифри, които без правилното финансиране е съвсем нормално да не е достатъчно просто да се представиш с готино парче. Тази година ти навърши 24 г. В социалната мрежа отбеляза, че там, където празнуваш е „Мястото, където рестартирах живота си“. Разшифровай ми в твоя случай, какво беше да направиш рестарт на живота си. - Отпразнувах рождения си ден на футболната база в Бояна, където тренира националният отбор, защото малко повече от 3 години заснех видеото към „Всичко или нищо“. Тази песен за мен беше много съдбовна и е едно ново начало. Решението, което взех тогава е да продължа да правя музика и да съм на сцена. Като спомена „ново начало“ може би имаш предвид инцидента, който се случи преди 3 години – катастрофата, която направи, а в колата беше и твоята приятелка Кристин? - Да, то няма, какво друго да бъде. Тогава съвпадна и с излизането на парчето. Аз го бях посветила на Кристин. Обикновено отношенията след нещо такова или се развалят, или се сплотяват. При вас как се случи? - Ние с нея сме си дали обещание една на друга, че искаме да продължим напред и повече да не говорим по тази тема, защото така я поддържаме „жива“. В каква последователност би подредила тези емоции, свързани със самата теб – смирение, самообладание, прошка, отчаяние, успех... - Времето минава, случват се много неща и животът продължава. С това, че продължава се случват още емоции и човек бива провокиран непрестанно за това да търси смирението и вярата. Аз не спирам да укрепвам вярата си, защото разбрах, че това е единственият начин човек да продължава напред в живота си и то в някаква смислена форма. Пандемията повлия разтърсващо в това отношение. Аз загубих дядо си заради вируса. Още един тежък удар за мен, който успях да трансформирам в творчество. Предишната ми песен „Напред“, която излезе в навечерието на Коледа миналата година, е свързана с него. Аз я бях написала преди това. Но загубвайки дядо намерих нов контекст на песента и посланието, което исках да „дооблека“ в самата песен и начинът, по който да я представя на хората. Тъй като последствията от COVID пандемията са засегнали твоето семейство и ти си претърпяла лична загуба, ядоса ли се на съдбата за случилото се? - Не. Може би защото аз самата вече бях преодоляла много голям съдбовен катарзис. Най-странното е, че въпреки болката и липсата на дядо, аз като че ли успях да бъда опората за мама и баба. Не зная дали вече съм имала някаква житейска подготовка, за да реагирам така, но се въоръжих с много любов, която да дам на тях. Времето не лекува, както казват хората. Лекуват само нещата, които ние избираме да правим през това време, което продължава напред. Всичко в живота е избор – от това дали ще бъдем в добро настроение до това дали ще изберем да бъдем подвластни на страданието, болката и загубата, и дали ще изберем да се изгубим, да останем едни празни черупки. Сама се убедих, че моментът, в който изберем да продължим напред, да ни се случват хубави неща и разберем, че щастието е въпрос на избор, тогава светът се отваря за нас и се случват чудесата. Докато ние не си позволяваме да се случват чудеса, те няма да се случат.

Какви, според теб, са отговорностите, които трябва да поемат популярните личности? - Популярността преди всичко е отговорност. Това е така, защото хората те познават. Тези, които те харесват съзнателно или не, се влияят от това, което правиш и начинът, по който живееш живота си. Аз винаги съм била с една силна лампичка в главата си, че трябва да бъда отговорна с всичко, което правя в публичното пространство. В днешно време вече всяко едно пространство е публично и заради социалните мрежи. Всеки навсякъде може да каже какво си направил и с кого си бил. Популярността не е за всеки. Има много световни примери, които показват как безумно талантливи хора не могат да бъдат съвместими с тази тежка отговорност. А помагала ли ти е някога славата? - Славата е едно от нещата, които ме научи на отговорност и дисциплина. Може би, защото от мъничка ми се случи много хора да ме разпознават. Научих се да бъда коректна, точна, да не закъснявам, да се стремя към човешко отношение, което самата аз също бих искала да получавам. Помогна ми да се изградя като човек.

Прочети цялата публикация