Мустафа Карадайъ и приносът му към философията

Президентът и основател на СДС Жельо Желев беше философ.

Бившият вицепрезидент и основател на разни политически формации Александър Томов е професор и преподавател във Философския факултет на Софийския университет.

Почетният председател и основател на ДПС Ахмед Доган е философ.

Мераклията за премиерски пост от партията на Слави Пламен Николов и той е философ.

А тези дни Мустафа Карадайъ пусна видео на свое изказване от 16 март 2019г. пред Младежкото ДПС, в което той прави философски разбор на две различни форми на идентичност- вътрешна, която включва род, религия и родова памет и външна, която включва митове легенди, и държавата, като форма на образование. Вътрешната идентичност била всъщност истинската, тя била личностна идентичност, а външната била общностна идентичност, тя се изграждала основно с митове и легенди, стъпвайки на историята. И двете идентичности не бивало да се смесват, конфликтът между тях раждал радикализация.

С простички думи, както става ясно от речта на Карадайъ, ако примерно той бъде запитан каква е идентичноста му, би следвало да отговори „Аз съм турчин с българско гражданство”. Турчин- като вътрешна личностна идентичност, основана на род, религия и родова памет и гражданин на България като външна идентичност.

Но какво би било положението, ако роденият и прекарал 51 години от живота си в България Карадайъ емигрира и стане гражданин на Швейцария? Той естествено ще запази своята вътрешна идентичност като турчин, но неговата външна идентичност би следвало да бъде вече Швейцария. Но какво ще стане с неговата българска идентичност, нали неговата родина е България? Или да вземем за пример служебният министър на икономиката Кирил Петков. Чист българин, но роден в Канада и до вчера канадски гражданин, значи с канадска външна идентичност. Но в момента, в който вече канадското гражданство му е отнето, той остава само с българското си гражданство и неговата външна идентичност от канадска става българска- доста нелепо нали?

Карадайъ пусна това свое видео, в което той отговаря на президента Румен Радев за родината и идентичността. Президентът, както помним, го запита каква е неговата родина, имайки предвид това, че Карадайъ декларира пред турския президент Ердоган, че Турция е неговата аватан, което означавало прародина. И борбата на ДПС била „ дa зaщитим турcкaтa cи идeнтичнocт. Дa зaщитим нaшия eзик, рeлигия и oбичaи”. Но какво прави в тази партия зам. - председателят на ДПС Йордан Цонев, православен българин, значи ли, че той е там да защищава турската идентичност, език, религия и обичаи на българските турци?

Да оставим настрана това, че ДПС уж не била етническа партия, в противоречие с конституцията, а от тези думи на Карадайъ става ясно, че е точно обратното. По интересен е въпросът за прародината, който ще се опитаме да разчепкаме.

Турците, както е известно се заселват по български земи през 14 век, но не като част от някаква държава Турция, а като част от Османската империя, която по това време представлява хетерогенна смесица на етнически групи и религиозни изповедания. Империята носи името на основателят и Осман I, който е произлязъл от тюркско племе, което е мигрирало от Централна Азия. В този смисъл, прародината- аватана на турците в самата Турция са Малоазийските бейлици, които са били са административно-териториални единици района в Централна Азия, откъдето са се преселили. А съгласно Уикипедия произходът на османската династия остава неясен, обвит в мит и легенда, и идентичността на племето и предците на Осман не са известни със сигурност. Аватана на Карадайъ следователно не може да бъде Турция, а някъде в малоазиатските степи.

Ако се задълбаем в теорията за аватана, ще се получат странни парадокси. Какъв според Карадайъ би бил аватана на българите? Българите както знаем са една мешавица от славянски и прабългарски племена, а според македонците и от татарски такива. Значи българите имат най- малко два аватана, така ли?

Да вземе за пример американците. Те си имат една родина и никакви аватани и вътрешни и външни идентичност не ги интересуват. Но според философските тълкувания на Карадайъ бившият американски президент Бил Клинтън би следвало да има ирландски аватан. А другият американски президент Барак Обама би следвало да има два аватана – ирландски по линия на майка му и африкански по линия на баща му. Но може ли човек да има два аватана, две вътрешни идентичности? И нека погледнем наш пример- българската туркиня Емел Етем, бивш зам. председател на ДПС е омъжена за Стефан Тошков и двама имат син- Илиан Тошков. Та какъв е аватана на Илиан? По майчина линия от малоазиййските бейлици, а по бащина линия още два аватана – прабългарски и славянски? Но този въпрос едва ли вълнува Илиан.

Всеки един от нас има вътрешна идентичност, която включва включва род, религия и родова памет, казва в речта си Карадайъ. Що се отнася до „род”, ясно, българин, арменец, турчин и пр. Но какво общо има тук религията? Турчинът, арменецът, българинът може и да е атеист и да изповядва и друга религия, има и турци християни. Що се отнася до родовата памет, както се вижда от по- горните примери тя е нещо много относително. Американците са го решили отдавна този въпрос- те са преди всичко американци като идентичност, няма вътрешна няма външна, няма аватан. Американският евреин, евреин по род и религия, не определя себе си като евреин (вътрешна идентичност ) и , американски гражданин (външна идентичност) а като американски евреин, по- точно преведено като американец от еврейско потекло. Великият певец Франк Синатра никога не е определял себе си като италианец с американско гражданство, а като американец от италианско потекло. Никакво две идентичности, никакви аватани, никакви конфликти.

У нас е различно. Карадайъ и основателите на ДПС се стараят да подчертаят различността на български турци от българите. А нормалното би било Карадайъ и те да определят себе си като български турци и даже като българи от турски произход, а не като турци с българско гражданство. И най- добре да престанат да занимават българското общество с разни трактати за две идентичности и аватани, които допринасят за разделение в българското общество.

Прочети цялата публикация