Как ехото заглъхва, когато мораториумът удари

Коментар на Мартин Тинчев, депутат от 44-тото Народно събрание и бивш член на Комисията по енергетика в парламента. Анализът е направен специално за ФАКТИ:

Ситуацията в енергетиката беше тежка, вече става опасна. Не се научихме, че това е една от най-важните сфери, в които няма никакво място за импровизации, сега може би ще го научим по трудния начин. Защо мораториумът може да срине енергийната система и как парламентът се остави да бъде подхлъзнат от ГЕРБ?

С двама бивш министри на енергетиката, ГЕРБ са наясно за последиците. Бившите управляващи организират политическа провокация на цената на големия риск от срив на икономиката и енергийната сигурност. Казвам го като бивш член на парламентарната енергийна комисия и бивш депутат от ГЕРБ. Мораториумът може да фалира частните електропреносни дружества, принудени да купуват на висока цена и да продават на изкуствено задържана ниска стойност. Резултатът няма да е обикновен хаос, а колапс на енергийната система. Намесата на законодателния орган в работата на независимия регулатор може да нанесе втора тежка щета, като застраши плащанията по Плана за устойчивост и развитие. Освен това никой не може да прогнозира какво ще се случи след размразяването на цените на електроенергията. Иронично е това да е пътят на България към декарбонизация - с мораториум към режим на тока.

Още не е късно за разумни краткосрочни мерки, справедлива помощ за домакинствата и бизнеса. Например, с подкрепа от бюджетния излишък. Или със свръхпечалбите на дружествата в Българския енергиен холдинг. Или чрез законодателни промени с визия за целия процес и взаимната свързаност между участниците. В дългосрочен план тази потенциална криза налага, изисква, задължава да бъде създадена енергийна стратегия до 2060 г., за да разберат всички какво правим, колко струва, каква е цената на липсата на визия за енергетиката.

Безспорно декарбонизацията е ключов процес. Каквото и да ви говорят предимно леви политици и синдикалисти, светът е свързано място и това е една от темите, по които няма мърдане. С какво ще заменим нискокалорийните въглища, които осигуряват 42% от електроенергията на страната, но замърсяват силно околната среда, увеличават тежките и хроничните заболявания и влошават качеството на живот? От възобновяемите източници получаваме общо не повече от 8-10% от произвежданата електроенергия. Разполагаме с ограничен ресурс - недостатъчно слънце и вятър годишно. За да развиваме ВЕИ трябват инвестиции в мрежата на 110 KV и на 400 KV. Отделно от тях са необходими и големи инвестиции в електроразпределителната мрежа.

Едно от задълженията ни по Зелената сделка е да заменим 30% от природния газ с водород до 2050 г. Това налага изграждане на инсталации с голяма мощност за производство на водород. Да, световният възход на електромобилите е факт, но отсега е ясно, че електричеството ще се бори за място в транспорта на бъдещето с водорода. Логично е разработването на проекти за водородни газопроводи и газопроводи за метан да е част от процеса на декарбонизация. Заедно с диверсификацията на газовите доставки, каквото и да означава вече това на политическия език на даденостите, дефицитите и предпоследните решения.

Брюксел може да признае като зелени източници на енергия природния газ и ядрената енергетика, но може и да не го направи. Всяка държава от съюза обаче следва националния си интерес и намира собствен път за енергийната си сигурност. Това трябва да направим и ние, като потърсим правилен баланс между различните енергийни източници и даденостите. Първо, да спрем да мислим за различните индустрии като съперници. Фаворизирането и защитаването на един източник е скъпа грешка. С интелигентни мрежи, енергийна ефективност и опции за съхранение на електроенергия, възобновяемите и ядрените източници могат да работят заедно, за да създадат мрежа с минимално или нулево производство на въглероден двуокис.

Нито една развита икономика не може без стабилна и чиста базова енергия. Дори да имаме огромни територии за енергийни паркове, а нямаме, слънцето и вятърът в нашите ширини са сезонно неизвестно. Остава ядрената енергия. Следващите десет години ще са преломни за развитието на сектора у нас, а и в света. Новите ядрени мощности са ни необходими. Но мощности, а не малки модулни реактори, които все още съществуват само на хартия. Едва ли първият модулен реактор в света ще бъде изграден и ще заработи през това десетилетие. Друг е въпросът колко бързо и дали достатъчно евтино ще произвеждат енергия, за да имат значение за отделна държава. Може да са необходими 10 такива реактора, за да вършат същата работа като една голяма модерна ядрена електроцентрала.

Имате нужда от палто, но си купувате летни обувки. На нещо такова приличат дискусиите за ядрената енергетика у нас в момента. Не отчитат даденостите и времето. Дискусиите трябва да се основават на факти. Изграждането на нова ядрена мощност е дълъг и сложен процес с много въпроси какво, къде, кой, как и кога. И с интереси, в центъра на които трябва да остане националният. Имаме нужда да развиваме АЕЦ „Белене“ и нови мощности в АЕЦ „Козлодуй“. АЕЦ „Белене“ може да е готова до края на десетилетието с два работещи блока.

Всеки грамотен експерт ще ви каже, че двата реактора за Белене не могат да се инсталират в АЕЦ „Козлодуй“ и още по-невъзможно е реактори на един производител да работят през първия и дори втория горивен цикъл с ядрено гориво на друг производител. От това произлизат серия въпроси - кой ще носи ядреният риск е само първият от тях. АЕЦ „Козлодуй“ трябва незабавно да започне подготовката за изграждане на 7-и и 8-и блок. Процедурата е дълга и минава през разрешение от ЕС за изграждане на нови ядрени мощност; избор на технология; ОВОС; проектиране; избор на стратегически инвеститор или държавата да е собственик; договаряне на финансирането на проекта; строител на новата ядрена мощност; подготовка на площадката; строителство. За „Белене“ по-голяма част от пътя вече е извървян.

Според финансовия модел на АЕЦ „Белене“ 7 млрд. евро са привлечен капитал и 3 млрд. евро са собствен капитал за проекта, струващ 10 млрд. евро. Продължителността на живота на двата ядрени блока е 60 години. За това време те ще произведат 1 млрд./мвтч електроенергия. Себестойността на електроенергията от АЕЦ „Белене“ е 23 евро/мвтч. За да произведе 16 млн./мвтч на година са необходими 350 млн. евро. Продажната цена е 60 евро/мвтч и в тази цена е включено всичко, от строителството до извеждането от експлоатация и съхранението на отработеното гориво, отчисленията за фондове и заплати на служители. Тази цена е доста по-ниска от борсовите нива в момента. Разликата от 23 до 60 евро е необходима за обслужване на привлечения капитал от 7 милиарда евро. Всеки може да изчисли, че 1 млрд./мвтч за 60 години, дори при 100 евро на мвтч., са 100 млрд. евро.

За АЕЦ „Козлодуй“ такива разчети не са правени. Единственото известно е, че двата блока трябва да се строят заедно – иначе цената им ще е няколко милиарда повече. Целта е двата нови блока да се застъпят и да продължат работата на 5-и и 6-и блок. Забавянето на двата ядрени проекта вече го плащаме и ще си го платим прескъпо през цената на тока в следващите минимум седем години.

Що се отнася до удължаване срока на експлоатация на съществуващите мощности в АЕЦ “Козлодуй“, нали не забравяме, че експлоатационният срок на 5-и и 6-и блок вече е удължен с 30 години. Първите 10-годишни лицензи са дадени от Агенцията за ядрено регулиране и са за максималния срок, за който регулаторът може да издаде лиценз на централата. Срокът на експлоатация на блокове 5-и и 6-и след 2047 и 2051 г. може и да бъде удължен, но може и да не бъде, ще кажат специалистите, когато моментът дойде.

Дали обаче е разумно да гадаем и да отлагаме, вместо да мислим навреме какво правим и как гарантираме енергийната сигурност - функционирането на обществото, икономиката и държавата? Пандемията парализира световната икономика и познатия ни начин на живот. Един травмиращ урок за необходимостта от дългосрочно планиране на рисковете, вместо пасивно да очакваме неизвестността. Ако хоризонтът на политиците е 4-годишият им мандат във властта, хоризонтът в енергетиката е за десетилетия напред, за да бъдат избегнати опасностите и да се използват възможностите. Всички възможности.

Прочети цялата публикация