Заводът за боклук може да бъде преместен от София в Маришкия басейн

Нова идея за алтернативен поминък на хората от Маришкия басейн и заменяне на част от въглищните централи лансира вицепремиерът Асен Василев по време на парламентарния контрол в петък. Визията му предвижда готвеният завод за боклук в София да бъде преместен в Стара Загора. Асен Василев потвърди и циркулиращите неофициални информации, че правителството се отказва от изграждането парогазова централа в района. "Изграждането на парогазова централа е напълно нецелесъобразно. ЕК прие това и постави въпроси какви други базови мощности могат да се изградят, за да се намали зависимостта от въглищата като енергия. Това, до което достигнахме, е комбинация на утилизация на отпадъци, вместо заводът за боклук да е в центъра на София по най-висока технология може да е в Маришкия басейн", каза Василев. От Столична община обещаха да коментират идеята на финансовия министър по-късно днес. Финансовият министър акцентира, че България има ангажимент към ЕК за намаляване на въглеродните емисии като това може да стане чрез комбиниран подход с развитие на допълнителни дейности, щадящи околната среда. "Имаме конкретен ангажимент за намаляване на въглеродните емисии, вместо да затваряме конкретни мощности или мини, можем да направим комбиниран подход за тази цел", допълни той. Правителството вече обяви, че ще преработи проекта за националния план за възстановяване, така че такава драстична промяна като преместване на бъдещия проект за завод за боклука да е напълно възможна. Препъникамъните пред идеята са, че за заводът за софийския боклук вече има защитено финансиране по програма "Околна среда" с 291.4 млн. лв. без ДДС. Наред с това вече е избрана и конкретна площадка за мощността. Предвижда се заводът да се намира на площадката на ТЕЦ София зад Централна гара и срокът за изграждането му е 2023 година. Друг доста щекотлив въпрос е и откъде ще се намира суровина, за да може евентуално да работи този завод край Стара Загора. Още алтернативи за Маришкия басейн От думите на Василев стана ясно, че за района се работи и по идея за изграждане на съоръжения за съхранение на енергия, а също и изграждане на бъдеща индустриална зона. "Когато говорим за батерийния комплекс, това идва с локално производство. Тъй като това е много сериозен капацитет, това локално производство, комбинирайки различни фондове, може да бъде заложено в Маришкия басейн, за да има плавно прехвърляне на работни места, високоплатени, от съществуващите мощности към това производство. Там трябва да се развива голяма индустриална зона, това би било първа стъпка в това развитие", посочи той. Вицепремиерът увери, че чрез всички тези идеи могат да се постигнат целите за зелена енергия с базови мощности с допълнителна стабилност, без това да налага ударно затваряне на мините в комплекса и без това да накърнява възможността за високо платени работни места в региона. София буксува със завода за боклук Реално "Топлофикация София" вече буксува с изграждането на бъдещия завод. В началото на ноември Комисията за защита на конкуренцията върна в стартово положение процедурата за избор на строител на завода на София за RDF гориво, произвеждано от боклуци, което ще се използва от столичното парно. Регулаторът е обявил за незаконен избора на консорциум "RDF Файърд Пауър Плант София 2021". Според антимонополната комисия общинската топлофикация е допуснала процедурни грешки. Водещ партньор във въпросния консорциум е българската фирма "Микс - Констръкшън ООД с управител Стамен Иванов. Останалите партньори са турската "Осал Енержи Иншаат Чевре Текноложилери Санаий ве Тирджарет". В обединението влизат и три китайски фирми. Едната е "Донгфанг електрик". За техническото оборудване за опазване на околната среда ще отговаря "Евърбрайт" (Чанжоу), а подизпълнител ще е "Чайна ГДЕ Енжинеринг". От решението на КЗК става ясно, че общо три консорциума са обжалвали избора на изпълнител. Това са консорциум "ДЗЗД Термо Атом 2021", в който влиза фирмата на Христо Ковачки "Атоменергоремонт", консорциум "София РДФ 2021" с участието на фирмата на Богомил Манчев "Джи Си Ар", китайска и белгийска компания, както и консорциум "Гео Ран 2021", в който са само турски дружества.

Прочети цялата публикация