Какъв беше Гоце Делчев?

Настоящият опус от документални свидетелства е специално допълнен и актуализиран с нова информация по случай 150-годишния юбилей от рождението на Гоце Делчев на 04.02.2022г.. Целта на този материал е да даде насока как могат да бъдат преодолени трудностите в работата на съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на България и Северна Македония. Както е добре известно, съгласно чл.8 от подписания през 2017г. Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество, целта на работата на специално създадената комисия е „да допринесе за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори, научно тълкуване на историческите събития“.

В изминалите над 4 години обаче не бяха постигнати съществени резултати, като в последните 2 години основна пречка от македонска страна се оказа признаването на българската етническа принадлежност на един от главните апостоли на македонското освободително дело – Гоце Делчев. Дори след възобновяването на работата на комисията след дългата пауза, пожелана от македонските ѝ членове, по въпроса не бе отбелязан напредък. Напротив, на практика всички официални политически лица в РСМ, както и членовете на комисията от тяхна страна многократно са заявявали, че отказват да приемат историческите факти и разбирането за „Обща история“. Последни изказвания в тази посока бяха направени през януари 2022г. от председателя от македонска страна – проф.Драги Георгиев. Това неконструктивно становище се поддържа и подклажда от всички основни медии в нашата съседка и възпрепятства работата на учените, а оттам и самото изпълнение на Договора.

В тази връзка, отправяме апел към българското правителство да бъде използвана възможноста, залегнала в чл.12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония, а именно – „всяка от договарящите се страни може при необходимост да предложи организирането на допълнителни срещи на Съвместната междуправителствена комисия.“ Съответно, предлагаме министър Теодора Генчовска да инициира такава среща, на която да бъде представен ребром въпроса за демонстрираното нежелание на македонските учени да изпълняват клаузите на Договора. На срещата българската страна трябва да настоява за взимането на политическо решение от страна на македонските управляващи, с което смело и проактивно да се деблокира основния проблем в работата на комисията, а именно признаването на обективната истина за личността на Гоце Делчев, като за целта бъде използван събраният доказателствен материал, изложен по-долу тук. Вярваме, че решението за оповестяване на историческата истина ще способства за преодоляването на спора с насрещната страна по един цивилизован, научен и европейски начин. Това е необходимо, за да може да продължи работата по изпълнение на останалите членове от Договора, целящи задълбочаване на двустранното сътрудничество, паралелно с подготовката за присъединяването на Република Северна Македония към Европейския съюз.

КАКЪВ БЕШЕ ГЕОРГИ НИКОЛОВ ДЕЛЧЕВ?

В духа на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, представяме историческата истина за организатора на македоно-одринската революция чрез опус от автентични свидетелства от епохата – оригинални извадки от книги, статии и документи с мнението на македонски дейци, общественици и революционери, които са били негови съграждани, последователи или другари. В настоящия документ сме поместили като цитати само квинтесенцията на историческите извори, за да представим общата картина в по-лесен за възприемане вид. Пълният набор от документи, заедно с допълнителна информация за отделните посочени автори и оригиналите на техните произведения са достъпни онлайн на посочения в края адрес. Нека видим какво е мнението на съвременниците:

Климент Кузманов Шапкарев, просветен деец и ВМОРО революционер от Охрид. Съученик на Гоце Делчев в Солунската българска мъжка гимназия и член на тайния революционен кръжок заедно с него. На 6-ти май 1934 г. той държи сказка на Гоцевото утро, дадено от Пловдивското македонско благотворително дружество “Гоце Делчев”. Сказката е издадена като брошура по единодушното желание на присъстващите на това утро. Климент Шапкарев свършва сказката си за своя приятел Гоце Делчев така: „По мое мнение Гоце би приел една малка славица – ето каква: да пише някога в историята… че съществува на земното кълбо български народ, че има от тоя народ една част, която се казва македонски българи и които са достигнали до Бело море, заели отечеството на Александра Македонски…и че македонските българи са потомци на Кирила и Методия, щото преди 1000 години дадоха светлина на цялото славянство. Днес същите тия македонски българи работят и се жертвуват за своята политическа свобода“.

Симеон Радев – писател, дипломат и революционер от Ресен, посветен лично от Гоце Делчев във ВМОРО. В статията си “Великите сенки“, публикувана в “Сборник Илинден 1903 – 1921. Сборник в памет на голeмото македонско възстание“, София, 1921 година, казва следното за Гоце Делчев: “Но това чедо на Кукуш бе разбрало, че преди всички идеали върви тоя идеал: да бъдеш член на една свободна народност в една свободна земя. И без да одуши в себе си социалните пориви, той бе в Македония революционер като българин.“

Георги Николов Делчев, наричан „Гоце“ – един от най-изтъкнатите български революционери, водач и идеолог на Тайната македоно-одринска революционна организация, организирал населението в областите Македония и Одринска Тракия. Национален герой в Р. България и Р. Македония, от Кукуш. В писмо до ТМОРО революционера Никола Малешевски от Берово той собственоръчно пише: „Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас, нямаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани.“ В окръжно послание от 1901 г., писано от Гоце Делчев и Гьорче Петров: „По обща заповед от Цариград и по предварително обмислен план турските власти в целата страна почти едновременно вземат мерки, които гонят следующите три общи цели: Първо. Да изловят всичките по-живи, по-събудени и по-юначни българи, за които се има донесения, подозрения или просто, за които може да се допуска, че са в състояние да подбудят и водят народа. …Трето. Градовете и селата, даже горите и полетата да стегнат в железен обръч и да стане абсолютно невъзможна всяка обществена деятелност на българина“.

Пейо Яворов, български поет и революционер, войвода на ВМОРО, участник в Балканските войни, личен приятел и пръв биограф на Гоце Делчев, от Чирпан: „Кукуш в противоположност на повечето македонски градове може да се нарече чисто български.“ „В един-два месеца Гоце обходи почти цяла Западна Македония. През всичко това време турските власти го диреха най-усилено и султанът обещаваше за главата му по 500 или по 1000 лири. А той играеше на „криш-миш“ с военните патрули в Тиквешко или пътуваше с файтон в Прилепско, или беседваше с осъдени другари из тъмниците в Битолско, или се надгонваше с потерите в Леринско и Костурско. И познатия Дервиш ефенди говореше в Скопие на българите: „Кажете на тоя юнак Делчев, че аз искам да го видя и да му се поклоня — от цар до говедар ний сме вече изморени, а той сам не се уморява…“ „- Ний тряба да почнем – смяташе той – с нападения от страна на четите върху аскерски отделения и с атентати от страна на решителни момци по железопътни линии, също и по държавни учреждения. И да продължим така, но всякога далече от българското население, което не тряба да излагаме на турски преследвания и жестокости. Българите в Македония носят почти сами върху гърба си товара на революцията – и те са нужни, за да се продължи борбата ни, докато постигнем крайната си цел.“

Милан Антонов, кмет на Куманово, племенник на Гоце Делчев, от Кукуш. На поклонението, организирано от илинденци на лобното място на Гоце Делчев през 1943г., по свидетелствата на Кирил Совичанов той изразил: „своята радост, че принадлежи на един велик български род, че духът на техният вуйчо ги е ръководил през целия техен живот и че с нищо те не ще оставят да се помрачи неговата светла памет, която ще пазят като зеницата на окото си.“ В своите “Спомени на Милан Антонов, племенник на Гоце Делчев – за неговото семейство – 1977 г.”, публикувано в “Гоце Делчев, Спомени, Документи, Материали“, София, 1978 г. казва следното за своя вуйчо Гоце Делчев: “Моята майка по възраст е след тета Руша. Ние, братовчедите по майчина линия, много се обичахме, когато сме се събирали, разказвали сме си и сме тачели паметта на вуйко Гоце. В съзнанието на майка и тетите вуйко е бил пример за служба на народа, интернационалист и български патриот.“

Мицо Андонов от Кукуш, Егейска Македония, виден български театрален деец, публицист и анархист, племенник на Гоце Делчев. В своите “Спомени на Мицо Андонов, племенник на Гоце Делчев – за неговото семейство – 1977 г.” публикувани в “Гоце Делчев, Спомени, Документи, Материали”, София, 1978 г. пише: „В Кукуш имаше само българи. Администрацията беше турска. На времето жителите на града били 12,000 души. Турците живееха в отделна турска махала. Да са били 1500-2000 души. Немаше други националности. В града живееше само един грък, който се прикриваше. Казваха му Кайджията. През Междусъюзническата война в 1913 г. целият Кукуш избега. Само той остана. Училищата беха български. По вероизповедание 3/4, ако не и повече беха православни. Католиците беха малко.“ „В семейството на Гоце Делчев, както и сред кукушани не се говореше за македонска нация, за македонския език като нещо различно от българския народ и език. Питах майка си: защо се бориха вуйко Гоце, вуйко Мицо и вуйко Милан? – “Бориха се за българщината”, ми казваше тя.”

Стамат Стаматов, български офицер, деец на македонската емиграция в България, дългогодишен председател на Дебърското благотворително братство от с. Дренок, Дебърско. Съученик на Гоце Делчев в Солунската българска мъжка гимназия и във Военното училище в София. В книгата си “Спомени за Гоце Делчев и Борис Дрангов“, София, 1935 година, казва: „За да си представим Гоце Делчев като младеж-ученик, ще е необходимо да проследим неговите пораншни младежки години в родния му град Кукуш: като син на родолюбиво българско семейство.“ „Ако не беше добър българин, немаше да дохожда чак от Македония да става юнкер“ „Гоце Делчев беше един от великаните, името на когото пълни една епоха – епоха на мощен национален подем… За нас, българите от Македония, това е важно, защото борбата не е свършена, тя продължава и ще продължава“.

Коце Ципушев, учител и виден ВМОРО революционер, близък приятел и кумец на Гоце Делчев, от Радовиш. В своите спомени “19 години в сръбските затвори. Спомени“, София, 1943 година ВМОРО революционера Ципушев си спомня и за срещите и разговорите си с Гоце Делчев: „един от най-големите хора на българскта борба, апостола Гоце Делчев“. „Гоце Делчев бе истински български юнак, съ горда душа и верно сърце, с непреклонен дух, — честен, скромен, безстрашен, благороден. Той вървеше по стъпките на Левски — еднакво умееше да привлича в делото бедния колибар и видния гражданин, неукия селянин и буйния млад български интелигент“. „Веднъж, няколко души другари го запитахме: – А бе, Гоце, защо ние се борим за автономията на Македония и Одринско, когато по-добре ще бъде да се борим за освобождаването им и обединяването им съ майката отечество? Тогава Гоце ни отговори: – Другари, не виждате ли, че сега не сме роби на разпадащата се вече турска държава, а сме роби на европейските велики сили, пред които Турция подписа своята пълна капитулация в Берлин. Затова трябва да се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим в тяхната цялост, като един етап за бъдещето им присъединяване към общото българско отечество”. — Това бе ясната и точна преценка на Гоце за борбата на ВМРО.”

Благой Димитров, учител и общественик, деец на късното Българско възраждане в Македония, от с. Емборе, Кайлярско. Бил е учител на Гоце Делчев в Солунската българска гимназия. Публикува “Лични спомени за Гоце Делчев” във в. “Мир“, брой 12806, София, 1943 година. В тях заключава: „Делчев имаше много блага душа и бе много привлекателно убедителен. С тази си благост и привлекателност той успе в късо време да разпространи идеите на В.М.Р.О. и да привлече към нейните редове хиляди македонски българи (екзархисти и туркомани).“

Петър Дървингов, легендарен български офицер, ВМОК войвода, организатор на чети във ВМОРО и военен историк, член-кореспондент на БАН, съгражданин на Гоце Делчев от Кукуш. На 24 май 1924 година в брой 1, година I на списание “Кукуш” публикува своята статия “Дарбите на кукушаните“. Според Дървингов двама са най-бележите синове на неговия роден град: „водачът от общобългарската църковна борба Нако Станишев и великият апостол от революционната македонска борба Гоце Делчев са вече първи водачи на цела Македония и техното величие е такова на целия български народ.”

Димитър Влахов, революционер, член на Народната федеративна партия (българска секция), ВМОРО, ВМРО, ВМРО (обединета), БКП, Коминтерна и ЮКП, съгражданин на Гоце Делчев от Кукуш. Идеолог на сърбо-македонизма и един от основателите на комунистическата македонска държава след 1945 година: „Гоце беше българин по народност; той се учи в български училища: Кукуш, Солун, София. Макар и в последните две училища да беше възпитаван в духа на един тесногръден национализъм, Гоце гледаше на всички македонци като на свои братя. Той се бореше за освобождението не само на македонците българи, но на всички македонци. Той не се бореше за да станат българите в Македония господствующа нация, а за да бъдат те и другите народности в Македония свободни.“

Петър Манджуков, ВМОРО и ВМОК революционер и анархист, четник на Гоце Делчев. Заедно с Михаил Герджиков е сред учредителите на Федерацията на анархо-комунистите в България през 1919 година. Член е и на така наречената Женевска група, от с. Мирковци, Скопско. В своите спомени “Предвестници на бурята. Спомени“, София, 2013 г., той свидетелства: „Но тоя е пътят за освобождението на народите от чуждо иго – казваше Делчев. По него са вървели гърците, сърбите, част от нас българите. По тоя път трябва да вървим и ние, македонците, за да се освободим от турците.“

Константин Д. Станишев от Кукуш, Егейска Македония, български революционер, лекар, общественик и политик, председател на Македонския национален комитет на СМЕО, член-учредител на Македонския научен институт и народен представител в 22-ро и 23-то Обикновено Народно събрание на България. В своята статия “Като вчера да е било!..” (публикувана във в-к “Обзор“, год. II, бр. 71, София, 25 юли 1936 г.) доктор Станишев предава мислите на съгражданина си Гоце Делчев за родината им, която включва планините в днешна Пиринска, Вардарска и Егейска Македония и България: “Кукушанец един, измъчван от носталгия, бленува за вълшебния кръгозор от хълма Св. Георги и, като на себе си, изрежда: Беласица, Паяк, Кожух, Круша, Дойранското езеро, Солунския залив. . . — „Да, добавя Гоце, хубава е нашата родина. Средногорската красота нийде я нема. А от Рила, Родопите, Стара планина какви ли не по-дивни гледки се откриват. Но, който не е видел Пирин с неговия Ел-тепе от към Банско, той нищо не е видел“.”

Гьорче Петров, виден ВМОРО революционер, български учител, разузнавач и чиновник от с. Варош, Прилепско. На 4-ти май 1919 година по случай 16 години от смъртта на Гоце Делчев Гьорче Петров изнася беседа пред студентите в Софийския университет. Оригиналният ръкопис на български език се пази в семейството на Гьорче Петров, като през 2003 година е адаптиран на македонска норма и издаден в Р. Македония под заглавие “Гоце Делчев и неговото значение во македонската револуционерна организациjа”. В него той пише: “Животът на Делчев сред народните кръгове се развиваше младежки, но на всяка крачка той приличаше на учител: да разбуди сред българите смелостта, безстрашието и другите качества, за които той лично беше жив пример“. “Делчев сега ни лежи в сърцата на всички, които по време на неговия живот бяхме с него. Днешното поколение, македонско-българското население, израсло изцяло в революционна атмосфера, калено в борби и страданя, ще бъде готово да следва до край неговите завети за татковината.”

Христо Силянов, революционер на ВМОРО, участник в Илинденското въстание, опълченец в Балканските войни, автор на мемоарния труд „Освободителните борби на Македония“, учредител и подпредседател на Македонския научен институт, от Охрид: „Една вечер Делчев събира всички четници. Той е възбуден. – Другари – казва той, – нашата задача не е да проливаме кръвта на българи, на хора, излезли из средата на същия народ, комуто ние служим. Но вие знаете всички на кого се дължи предателството в Кономлади, което стана причина да бъдат бити и изтезавани толкова наши братя и което можеше да има и други, много по-страшни последици, ако беше напълно сполучило. Останат ли виновниците ненаказани, те ще продължават своето мръсно дело и ще се множат като гъби след дъжд. Върху нас пък ще тежи страшната отговорност, че с време не сме отрезали пакостните и престъпни ръце, които посегат към светинята народна. Всички маловерници и слаби духом, българи или не, които са в услуга на турската власт, требва да почувствуват, че отмъстителната десница на народната организация е дълга и достига навред извергите и че никоя човешка сила не е в състояние да ги укрие от нейния безжалостен, но справедлив съд.“

Георги Попхристов, легендарен ВМОРО войвода, водач на Илинденското въстание в Леринско и член на Централния комитет на ВМРО, от с. Кърстоар, Битолско. По случай 58 години от Илинденското въстание той казва следното по БНР: “Но можеха ли те (Гоце Делчев, Даме Груев и др.) изобщо да допуснат тогава, че ше се случи така, че един ден техното българско народностно чувство ше бъде отречено в родните им огнища от невежи или измамени хора. Колко болно ми стана от всичко това! Да се бориш за човешки права и за другите народности в Родината си: власи, евреи, гърци, турци, албанци, цигани и след това да те отрекат като българин – тебе, най-големият борец за свободата на своята земя. Има ли по-голема трагедия от това и по-големо светотатство пред делото на Илинден?!”

Анастас Лозанчев, ВМОРО революционер, член (заедно с Даме Груев и Борис Сарафов) на Главния щаб на Илинденското въстание, от Битоля. В своята телеграма по случай Гоцевите тържества през 1943 г. пише следното: “Поздравявам другарите илинденци скърбящ, че съм възпрепятствуван от немощи и не мога да се поклоня заедно с вас на гроба на безсмъртния Гоце, най-великия македонски революционер. Гоцевият дух и ние всички ще се успокоим, когато се закръгли и обедини България с Гоцевото родно место и ония на Христо Матов, Лазо поп Трайков и Чакаларов, с полето на дейността на Марко Лерински и Лука Иванов, с най-красивия град на света и с българските светини Св. Иван Бигорски, Св. Наум и Пречиста на Козма Пречистански, Софрони и Дякон Йосиф. Велик Бог. Вервайте и това ще бъде. Илинденци, бъдете здрави!” Панчо Михайлов, ВМОРО революционер и войвода от Щип. Записал и публикувал българска народна песен от Македония, посветена на Гоце Делчев, в сборника “Български народни песни от Македония“, издание на Щипското благотворително братство в София, 1924 година. Текста на песента можете да видите в основния опус изворни документи, линк към който има в края на този материал.

Народната федеративна партия (българска секция) е българска политическа партия, създадена в Османската империя след Младотурската революция от минали в легалност членове на ВМОРО. Създатели на партията са Яне Сандански, Христо Чернопеев, Чудомир Кантарджиев и др. В официалния орган на партията „Народна воля“, излизал в Солун в периода 1909 – 1910, в брой 19, год. I, от 25 април 1909 г. излиза и статията "Гоце Делчев". В нея Яне Сандански и неговите съмишленици от левицата във ВМОРО казват следното за организатора на македоно-одринската революция Гоце Делчев: „Българското население в Македония и Одринско… поставено в невъзможни условия на съществуване и развитие, трябваше да организира и да поведе борба на живот или смърт. В тази мъчителна и неравна борба българският народ в Македония прояви рядка издръжливост… Той даде неизброима плеяда от скромни работници, пропити със светъл идеализъм… Този между тях който най-добре въплощаваше в себе си народните тежнения… – бе Гоце Делчев.“

Благой Видов, ВМОРО и ВМРО революционер и общественик от Кавадарци. В сборник ”Револуционерните борби во Тиквешиjата. Спомени и материjали. Книга 2“ на Държавен архив на Република Македониjа пише: „Апостолът Гоце Делчев върши инспекционна обиколка и бърза да обиколи Тиквешията, за да провери какво е положението в тази крепост на българщината. Доволен от видяното в Тиквешията, Гоце рекъл: – Юнак без ятак не може, а Тиквешията е ятак на нашата голяма борба. И днес още по градовете и селата на Тиквешията за апостола Гоце Делчев се разказват легенди, които в годините на робството се шепнеха от уста на уста и крепяха будния български национален дух.“

Лазар Киселинчев от с. Косинец, Костурско, Егейска Македония, български революционер, костурски войвода на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание. На 6 май 1923 г. във в-к “Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери”, год. III, бр. 18, Киселинчев публикува един гръцки рапорт, в който гърците описват дейността на Гоце Делчев в Егейска Македония: “Действията на българите напоследък са извънредно усилени, приготовляват се трескаво с намерение да обявят повсеместно възстание в Македония. От всякъде продължава внасянето на оръжие и военни припаси, което се раздава на местните жители. […] Напоследък в нашият район – в североизточната част на Македония, се е появил некой си Делчев, който се крие зад гръцкото име Ахилевс, последният не е разбойник, а високо интелегентен и образован човек, който заобикаляйки селата раздава пушки на селяните и същевременно ги организира по един завиден начин.”

Григор Михаилов от Тетово, Вардарска Македония, участник в Илинденско-Преображенското въстание. В книга 9–10 (49–50) от септември–октомври 1933 г. на сп. “Илюстрация Илинден” са поместени спомените му, озаглавени “Основаването на местен революционен комитет гр. Тетово (По спомените на Григор Михаилов)” . От тях става ясно, че комитетът е основан с помощта на Гоце Делчев, който бил доста подозрителен и предпазлив да не би човекът, на който се поверява организационната работа в града, да не е българин: „Когато слезнах в хана, взеха ме за турчин, защото облеклото ми беше чисто тетовско и ново. При разговора, аз попитах за учителя Иван поп Захариев, който ми беше зет. Тогава чак разбраха, че съм българин. Вечерта бех представен на Гоце Делчев, у когото също се яви едно съмнение, обаче, след уверенията, дадени от зет ми Иван поп Захариев и след прочитание на писмото от Христо Червенелеков, увери се, че съм българин. Събранието стана в една голема стая, където имаше три маси. До едната маса застана Г. Делчева…“

Илия Ращанов от Велес, Вардарска Македония – български учител и ВМОРО революционер, ръководител на Серския революционен комитет на организацията и член на Скопския окръжен комитет на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание. В своята телеграма по случай Гоцевите тържества, публикувано в сп. “Илюстрация Илинден“, година XV, книга 5-6 (145-46), София, май-юни, 1943 г.) казва за Гоце Делчев и неговите другари следното: Поклон пред паметта на великия син на Македония, Делчев – Ахил – патриарх на макед.[онското] революционно движение. Слава и чест на бунтарите мои другари – Димитър Гущанов, Ников, Лука поп Теофилов и плеада революционери строители на свободна Македония, радетели за величието на българското племе. Благопожелания за дълъг живот на живите другари револ.[юционери].”Лазар Плавев от Велес, Вардарска Македония, ВМОРО войвода във Велешко, основател на македоно-одрински дружества в Аржентина, член на ВМРО (Обединена) и председател на Илинденската организация в Скопие. В своята телеграма по случай Гоцевите тържества (“Поздравителни телеграми по случай Гоцевите тържества“, публикувано в сп. “Илюстрация Илинден“, година XV, книга 5-6 (145-46), София, май-юни, 1943 г.) пише: “Илинденци от Скопие изпращат най-сърдечен поздрав на другарите илинденци от Сер и се прекланят пред скъпата памет на безсмъртния Гоце и неговите верни другари загинали за народна свобода и българско име.“

Никола Разлогов, юрист, революционер, участник в Илинденското въстание и деец на ВМОРО, ВМРО (Об.) и БКП, от Банско. В Централния Държавен Архив на България се пазят неговите спомени за срещите му с Гоце Делчев и Яне Сандански, в които казва, че двамата войводи са били най-големите защитници на българите в Македония: „След Гоце Делчев, българите в Македония загубиха втория си голем защитник и борец за свобода – Яне Сандански.“

Станиш Накев от с. Грамадна, Кукушко, Егейска Македония, кукушки войвода на ВМОРО. В своите спомени озаглавени “Станиш Накев за атентата при река Ангиста и за гибелта на Гоце Делчев (януари-април 1903 г.)” свидетелства: “…И там дойде един доста интелигентен търговец да бере тютюн, още с един грък търговец. Този грък искал да се срещне с българска чета, коя и да е, само да види българи комити. Ние му казахме да дойде и дойде при нас. След ръкуването почнахме интимен преговор. Делчев говори по български, аз му превеждам на турски, защото гъркът не знаеше нито една дума български. Делчев казва: “Е добре, да се раздели Македония, няма да стане добре за народа, защото ето един пример: тези българи, които ще останат в Сърбия, нали ще са под робство; тези гърци, които остават под България, нали ще бъдат роби. . . По-добре ние, македонският народ, да си бъдем отделно, без разлика на гърци и сърби, и българи, да се гледа право към всички. . .”Гъркът беше много благодарен от Делчевите думи. Само гледаше в Делчевата уста да проговори нещо повече…”

Арсени Йовков, ВМОРО революционер, представител на левицата в организацията, от с. Селци, Стружко. В своята статия “Български народни песни“, публикувана в сп. “Листопад“, год. V, книга 5, София, 1924 година, той казва: „Все пак в тая част виждаме, как българския народ в Македония възпева на български своите революционери. Пее той и за Битолската бесилка на Алексо Турунджов, и за Мише Развигоров, и за Делчев, и за Иван Алабака и за Йордан Пиперка.”

Методи Стойчев, ВМОРО войвода, участник в Илинденско-Преображенското въстание, доброволец в Българската армия по време на Балканските войни, член на Илинденската организация, от Крушево. В статията си “Гоце Делчев (по-случай 39 години от смъртта му)“, публикувана в сп. “Илюстрация Илинден“, книга 5 (135), София, 1942 година, пише следното за Делчев: “Днес сме се събрали да дадем израз на нашата дълбока почит, да се поклоним пред паметта на най-достойния син на борческа Македония, Гоце Делчев, който е записал вече със златни букви името си в страниците на българската история, по случай 39 год. от неговата твърде ранна кончина. Кой бе Гоце Делчев? Гоце. Така си го зовехме. Тъй си е известен и всред народа. Мило, галено, свойско. Както си го е зовела и нежната му майка, Султана – добродушна, милостива, набожна българка. Роден на 23.I.1872 г. в Кукуш, в най-близко съседство със Св. Гора на Паисия великия Гоце е расъл под влиянието на развихрилото се вече възраждане на българския дух.“ “Падна Гоце, за да възкръсне въ душата на всеки българин – да го тачи тя и да се слави с подвизите му.“ „Останали са му 4 сестри, които ежегодно на имения му ден се явяват пред костите му да отслужат скромна панахида за своя голем брат и велик българин, чиято памет ще се слави до като българин съществува на света.“

Константин Кондов, ВМОК и ВМОРО войвода, участник в Четническата акция и Горноджумайското въстание, доброволец в Българската армия по време на войните за национално обединение, от Прилеп. В спомените си Кондов говори за срещите си с Гоце Делчев: „Един ден Гоце Делчев ме изведе от пансиона и заедно се настанихме в хотел “Дамаско” на Вардар капия, чийто съдържател бе кукушанин, личен българин и негов роднина….. С Гоце Делчев престоях в хотел”Дамаско” неколко дни. При нас идваха българи, живущи в града или пристигнали временно в Солун по търговия. Двамата с Гоце приобщавахме гостите със светения революционен огън и смело хвърляхме в техните жаждущи души семето на пробуда, на съзнание, на родолюбие и на борба с народните потисници. Мнозина подведохме под клетва.“

Славейко Арсов, войвода на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание, от с. Ново село, Щипско. В своите спомени, издадени през 1925 година в София под името “Въстаническото движение в югозападна Македония (до 1904 год.)”, той разказва: „След свършека на събранието Делчев по отделно говори както на Марко (Лерински) така и на мене; даде ни наставления за бъдещите ни действия, как да се прилага плана за агитирането, именно как да се постъпва в смесените села, гдето имаше и гръкомани; да се говори, че целта на четите не е да стават българи или гърци, а да се освободят от турците та сетне кой какъвто ще да става. В чисто екзархийските села се обясняваха лошите страни на живота, правеше се бегъл исторически преглед на турското иго и пр. Обясняваше се, как е било едно време българското царство силно, кои са били причините да падне под турци, сиреч несъгласието.“

Кирил Хаджидинев от Дойран. В своята книга “Дойран. Разцветът и гибелта на един град“, издадена през 1960г. той пише за една случка, свързана с Гоце Делчев: „Знаменателен стана следният случай при едно от преминаванията на Гоце Делчев през Дойран. Това беше, ако не се лъжа, през лятото на 1898 или 1899 г. Аз бяха още дете. Помня, че Делчев гостуваше у дома. …. И днес дори, като си спомня за нея, винаги правя сравнение с една известна случка из живота на друг велик българин – случката с Левски в бръснарницата.“

Георги Баждаров, революционер, учител, журналист, деец на ВМОРО, задграничен представител на ВМРО, от село Горно Броди: „Тука Гоце проагитира пред мен един изостанал непокръстен селянин. Седнал кръст-нозе до огнището, съсредоточен в себе си, Делчев излагаше простичко и ясно положението на християнското, предимно на българското население в Турция.“

Лазар Томов, общественик и ВМОРО революционер, председател на Серския окръжен комитет на организацията, активен деец на Илинденската организация, от с. Годлево, Разложко. В своя реч през 1943 година по случай 40 години от смъртта на Гоце Делчев на лобното място на Гоце Делчев в с. Баница, Серско, той казва: “Драги Илинденци, братя българи, ние идем почти от всички краища на хубавата българска земя, за да се поклоним пред светлия образ на най-великия български син, Гоце Делчев, пред хрисимия идеалист, учител и войвода Д. Гощанов и другарите им, паднали за свободата и обединението на бълг.[арския] народ на 21 април 1903 г. при с. Баница, недалеч от вашия хубав град Сер.” „На 5 май 1903 год. с. Баница, Серска околия, вражески куршум прониза сърдцето, което туптеше за Македония, падна великият българин Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол за свободата на Македония.“ В статията си “Гоце Делчев, апостолът на свободата. По случай 40 годишнината от смъртта му”, публикувано в сп. “Илюстрация Илинден“, год. XV, книга 4 (144), София, април 1943 година пише следното: “В неравна борба с врага Гоце падна, но делото му още повече се възвиси. С неговата смърт духът на борческия бълг[арски] народ нарастна, и с несъкрушима сила се прояви едва 3 месеца след това. (…) Македонският българин употреби гигантски усилия, за да се сдобие със скъпата свобода на своята родина, идеалът му се постигна заедно с разгромлението на враговете. Делото на Гоце не угасва, и многобройните му приятели и последователи не престанаха да творят сила и мощ за устояване интересите на всички българи.“ “Вечна слава на великия апостол на македонската революция Гоце Делчев, който падна убит за свободата на целокупния български народ. Да пребъде делото му във вековете.”

Кирил Христов Совичанов, просветен деец, ВМОРО революционер и председател на Илинденската организация, баща на големия български оперен певец Борис Христов и на офицера от Българската армия и член на ВМРО Николай Христов, от Битоля. В пътеписа “На поклонение на лобното место на Гоце Делчев“, сп. “Илюстрация Илинден“, год. XV, кн. 5-6 (145-46), София, май-юни, 1943 г. Совичанов описва поклонението, който той извършва заедно с 93-ма илинденци и бивши учители: „Който за България умре, – бе казал великият Левски – той вечно с България ще живее“, а Ботев изрече: – Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира. За България Гоце умре, затова с България вечно ще живее.“ Описва надписа на паметната плоча, поставена от Илинденци на лобното място на Гоце: “В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 г. за обединението на Македония към майката родина – България и за вечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол и войвода,(изредени са и другите загинали в сражението).“

Тодор Попадамов, ВМОРО революционер, член на Прилепския околийски революционен комитет на организацията, доброволец в Българската армия по време на Балканските войни, от Прилеп. През 1943 г. по случай 40 години от смъртта на Гоце Делчев българската държава организира тържества. Списанието на бившите македоно-одрински революционери и участници в Илинденско-Преображенското въстание “Илюстрация Илинден” публикува редица телеграми изпратени от македонски дейци по повод събитието. Една от телеграмите е и на Тодор Попадамов: “(До) Ком.[итет] по отпразднуване паметта на Гоце Делчев – Сер Прекланяме се пред светлата памет на Гоцета и всички Серчани паднали за свободата на Българския народ. Вечна да бъде паметта им.”

Михаил Чаков от Гумендже, Егейска Македония, околийски ВМОРО войвода в Петричко, Драмско, Кумановско, Велешко и Серско. Има големи заслуги за запазване костите на Гоце Делчев. В статията “Последните дни на Гоце“, публикувано в сп. “Илюстрация Илинден“, год. I, книга 3, София, юли 1927 г. П. Чернопеев предава записките на Михаил Чаков, в които са описани последните дни на Гоце Делчев: На 20 април 1903 год. моята чета и тая на Гощанова, всичко 14 души заминахме за с. Баница да посрещнем Делчева, който пристигаше от Солун, уви, за лобното си место. Щом се настанихме в определената къща, влезна Гоце, поздрави ни с добре дошли и продължи: “Разиграхме шишоките шалвари на солунските ханъми; така ще раздрусаме из основи гнилата Отоманска империя” и понеже между нас се намираха неколко външни лица, той отсече: “Подробностите ще ви разкажа другиден, на Гергьоевден в Ловчанската курия”. Той не дочака това. Смъртта вече дебнеше по стъпките му. Предателска ръка бе извършила своето. Черни облаци се виеха над Баница и предвещаваха буря. С пукването на зората, на другия ден, 21 април, извикания от Серес аскер бе обградил от всекъде селото и почна развязката на трагедията, най-големата, може би, която е преживявало българското племе в Македония.“

Петър Стойков от с. Горно Броди, Серско, Егейска Македония, български поет, публицист, общественик и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет. В своето списание “Бунтовник (Месечно илюстровано списание с войводски-въстанически портрети)”, брой 3, София, 1903 г. твърди: „Делчев е роден в гр. Кукуш (Македония) през 1871 година от православни родители българи.“

Никола Зографов от с. Ораовец, Велешко, Вардарска Македония, български просветен деец и ВМОРО революционер. През 1895

Прочети цялата публикация