Обществото е по-критично към кабинета "Петков" отколкото към първия "Борисов"

Кабинетът на премиера Кирил Петков стартира с 35% положителни срещу 23% отрицателни оценки и е първият от 2009 г. (т.е. от първото правителство на ГЕРБ) с положителен начален рейтинг. Това показват резултатите от национално представително проучване на "Алфа рисърч", проведено е в периода 6 – 14 февруари 2022 г. сред 1060 пълнолетни граждани от цялата страна и се реализирано със собствени средства. Премиерът Кирил Петков също започва мандата си с доминиращо одобрение от 39% срещу 21% неодобрение – ситуация, която за последен път е наблюдавана отново през 2009 г. в отношението към тогавашния премиер Бойко Борисов. От "Алфа рисърч" посочват, че два месеца след сформиране на управляващото мнозинство се наблюдават първи съществени разминавания в отношението на симпатизантите на коалиционните партии към правителството. Най-висока подкрепа за него заявяват избирателите на "Продължаваме промяната" (66%) и са практически единствените, които нямат критики към кабинета. Одобрението спада до 50 на сто сред симпатизантите на БСП, а сред тези на ИТН и "Демократична България" е в рамките на 33% - 36%. Резултатите показват още, че най-интересуващите се от политика избиратели, информиращи се освен от телевизията, но и от радиа, печатни и онлайн медии - са още по-критични с 29% доверие и 32% недоверие към кабинета. "Ключов за поляризацията на оценките в този ранен етап е скептицизмът към реалното осъществяване на заявения нов модел на управление", посочват от "Алфа Рисърч“, които сега са задали същите въпроси, както и при встъпването в длъжност на правителството на Борисов през 2009г.: - Дали правителството е съставено основно от компетентни хора и професионалисти, или не? 65% са смятали за професионалисти министрите от първия кабинет на Борисов, а сега тази позиция споделят 39%; - Дали правителството прекратява практиката за облагодетелстване на близки до властта лица и кръгове? 51% са били оптимисти по този въпрос през 2009 г., а сега – 34%; - Дали правителството ще заработи по-добре през следващата година? Кредит на доверие за оптимизация на работата на кабинета „Борисов 1“ са давали 57% от анкетираните, а на кабинета Петков – 42%. Макар и подкрепящи правителството, симпатизантите на коалиционните партньори БСП, ИТН, "Демократична България" са преобладаващо критични към всеки един от тези три аспекта на управлението, подчертават от социологическата агенция. Според данните на "Алфа рисърч" от последните 20 години от гледна точка на публичния ресурс на доверие настоящото правителство се доближава най-много до старта на тройната коалиция през 2005 г. – както по отношение на конкретните стойности на доверие и недоверие, така и по отношение на амалгамата от очаквания – от една страна, реализация на управленския мандат, от друга – сериозен скептицизъм относно събирането на толкова разнородни политически субекти. Ролята на Народното събрание Проучването показва, че след два неуспешни парламента настоящото Народно събрание стартира с идентично одобрение като всички останали след 2009 г. 18% оценяват положително дейността му срещу 29% отрицателно. Мнозинството от 53% все още нямат конкретни впечатления. "Това позволява при достатъчна воля и компетентност да се използват възможностите за постигане на политически консенсус чрез легитимни парламентарни механизми, а не чрез силно неодобряваните от хората процедурни хватки", посочват от "Алфа рисърч". Доверие в политически лидери и партии Три месеца след последните парламентарни избори електоралните нагласи остават без съществена промяна. Според "Алфа рисърч" има слаба, но показателна динамика при някои от партиите. "Продължаваме промяната" запазва първото си място, с 24.4%, на отчетлива дистанция пред основния си опонент ГЕРБ (18.1%), чиято подкрепа търпи ерозия от 4 пункта. Двата противоположни процеса, развили се в БСП през последните месеци – оспорването на лидерското място на К.Нинова заради водената от нея политика и слабия изборен резултат и консолидацията зад личността й, заради завръщането на социалистите във властта, оставя партията в изходна позиция – без печалби, но и без загуби. Макар и да спечели вътрешно-партийната битка, Нинова, поне за момента, не успява да разшири общественото влияние на БСП, която е на нива малко под 10% (9.8%). Продължава ерозията в електоралното влияние и на "Има такъв народ". Готовност да гласуват за тях заявяват 6.6% от българите. Без промяна в сравнение с последните избори остава подкрепата за "Демократична България" - 6.4%. ДПС получава традиционната си подкрепа от 7.2% от живеещите в страната избиратели. Три месеца парламентарно присъствие и остро конфронтационна политика на “Възраждане” затвърди позициите си в нишата на радикалните формации. Към края на февруари тя печели гласовете на 5.2% от гласуващите. "Въпреки яростния сблъсък между управляващи и опозиция през първите два месеца, слабостите на коалицията не водят до ръст в подкрепата за опозицията. Притесненията от отключените множество кризи в различни сектори, нежеланието да се върви към нови избори и липсата на убедителна алтернатива осигуряват поле за действие на новото правителство. От това обаче как ще структурира своите действия в най-близко бъдеще и доколко ефективно ще придвижи заявените реформи, ще зависи дали властта ще се консолидира и каква ще е посоката на подкрепа на общественото мнение", посочват от „Алфа рисърч“. Позициите на Радев с по-голям отзвук Проучването показва, че президентът Румен Радев започва втория си мандат с 51% доверие срещу 23% недоверие. Президентството запазва позициите си на най-рейтинговата институция, като черпи подкрепа от три основни групи симпатизанти: на "Продължаваме промяната" (78%), на БСП (91%), на ИТН (67%). Така, равнището на одобрение за държавния глава сред електоратите на управляващите партии значително надхвърля подкрепата за собственото им правителство. Единствено изключение тук правят привържениците на "Демократична България", сред които доверието и в правителството, и в президента е еднакво, и като правило, по-слабо ( 36% - 38%). Проучването показва, че към този момент, макар и разногласията (по темата Македония, смените в Булгаргаз, начините за противодействие на корупцията и пр.) да са доста пестеливо изразени публично, тезите на президента Радев се ползват с три пъти по-силен отзвук (34% от анкетираните ги споделят), отколкото тези на премиера Петков (едва 12% застават на негова страна при наличие на разминаване с Радев)”. 26%, основно привърженици на парламентарната опозиция, не споделят тезите на нито един от двамата. Сред коалиционните партньори по-близо до позициите на Радев стоят симпатизантите на БСП (71%), на ИТН (44%), дори и на ПП (38% от тях, срещу 26% за К.Петков). Единствено тези на ДБ са по-близки до аргументите и действията на Петков, отколкото до тези на Радев (33% : 17%). "Не може да се каже отсега как ще се развият отношенията президент-правителство през следващите месеци. Обстоятелството обаче, че в спорни казуси премиерът не може убедително да защити позициите си, дори сред симпатизантите на собствената си партия и коалиционни партньори, ни кара да определяме отношенията с президента като рисков фактор пред стабилността на правителството", посочват от "Алфа рисърч". Оценка за дейността на институциите на съдебната власт Според проучването след сформирането на настоящия кабинет одобрението на българите за дейността на съдебната власт продължава да е критично ниско, а реформите в тази сфера са сред водещите очаквания на избирателите. Положително отношение към работата на съда имат 13% от анкетираните, а 38% са с отрицателни оценки. Всеки втори пълнолетен гражданин споделя неутрално мнение. Доверие в главния прокурор имат 8%. От средата на 2020г. отрицателното отношение към дейността му устойчиво изразяват над 50 на сто от пълнолетните българи (57% в настоящото проучване). Неутрално е отношението на 36% от българите. Отношение към ЕС и НАТО Макар и с известни колебания в годините, следващи кризите в самия ЕС, като терористичните атентати, мигрантската вълна, Ковид пандемията и др., 58% от българите имат положително отношение към ЕС и само 13% - отрицателно. "Съвсем не така еднозначно е отношението към НАТО. При отсъствието на непосредствени заплахи за националната сигурност, предимствата от членството в съюза не са ясно видими за редовия българин. Ако не бъдат открито и разбираемо обговорени от политическите лидери, което не се случва в продължение на последните 10 години, вкл. през последните месеци, хората остават силно объркани и дистанцирани", казват от "Алфа рисърч". Проучването показва силно разделение в обществото – 40% положително отношение към НАТО, срещу 34% отрицателно. Тази поляризация е продукт на диаметрално противоположни позиции, споделяни от отделните партийни привърженици. Симпатизантите на ДБ (63%) и на ГЕРБ (62%) формират групата на хората с доминиращи позитивни нагласи към НАТО. Привържениците на ПП и ИТН гравитират около стойности малко под средното за страната (37%-39% положителни оценки), а при тези на БСП по традиция преобладават негативните мнения (38% :26%). Най-радикално враждебно са настроени симпатизантите на Възраждане, 65% от които са срещу Евроатлантическия съюз. По отношение на това как трябва да действа България в сегашната кризисна ситуация около напрежението Русия – Украйна.28 на сто са на мнение, че за да гарантира националната си сигурност страната ни трябва да засили интеграцията си в НАТО. 17% са на противоположната позиция – България да напусне НАТО. Мнозинството, 42%, възпроизвежда двусмислените позиции, изказвани по различни поводи от висшия управленски ешелон – членство в НАТО, без по-силна интеграция.

Прочети цялата публикация