Мартин Табаков за ФАКТИ: Владимир Путин не разбира от дума, а от действие

“Руската федерация, включително в предишните ѝ исторически проявления, е показала, че може да бъде респектирана не с правенето на отстъпки, които тя обикновено разчита като слабост, а чрез сила”.

Това каза в интервю за ФАКТИ политологът д-р Мартин Табаков. На фона събитията в Русия и Украйна, разговаряхме за реакциите на Запада след признаването на Луганската народна република и Донецката народна република от Руската федерация, както и за възможните развръзки.

“Донецка и Луганска народни републики ще запазят статута си на „независими” страни, доколкото те така или иначе ще бъдат доминирани и управлявани от Руската федерация, а тяхната официална апроприация по-скоро би донесла допълнителни неудобства от международно и пропагандно естество за Кремъл”, смята политологът.

“Владимир Путин не разбира от дума, а от действие. Но със сигурност досегашната позиция на ЕС и САЩ, че "всички опции са на масата”, докато в същото време се заявяваше, че възможните санкции няма да засегнат износа на енергоносители на Русия, трябва да бъде променена, доколкото е явно, че тя е неработеща”, посочи д-р Табаков.

Целия разговор четете в следващите редове:

- Д-р Табаков, в предходния ни разговор казахте, че Европа трябва да има по-активна, по-водеща роля в разговорите с Русия. Запази ли Старият континент пасивността си по въпроса и досега?

- Предвид това, че и френският президент Еманюел Макрон, и германският канцлер Олаф Шолц посетиха Владимир Путин в Москва, можем да кажем, че ЕС се опита да се включи по-активно в така създалия се казус между Украйна и Руската федерация. При това, застъпвайки се за един по-внимателен подход спрямо Кремъл. Но сякаш и двамата отидоха на престрелка в Москва, въоръжени с нож.

- Бяха ли напразни всички разговори предвид събитията във вечерта на 21 февруари?

- Така изглежда. Въпреки споменатите визити на европейските лидери, както и разговорите между Джо Байдън и Владимир Путин, в крайна сметка двете сепаратистки републики в Донбас бяха обявени за “независими”, а Руската федерация веднага подписа с тях споразумение за “дружба”, което включва обща отбрана и взаимна охрана на границите на новите “републики”. Москва се ангажира също да подпомогне банковия и финансов сектор на новите две псевдо-държави.

- Наблюдавайки и анализирайки поведението и говоренето на руския президент, търси ли Путин война с Украйна според Вас?

- Аз не съм убеден, че руският държавен глава цели обезателно война. Ако той желаеше това, най-прекият път за постигането на конвенционален въоръжен конфликт, бе той да заповяда атака по Киев от Беларус. Вместо това, Владимир Путин сякаш избра средния вариант. Имам предвид следното: след като от година насам той “дрънчи” с оръжия до границата с Украйна, той или трябваше да нахлуе във въпросната страна, или да се оттегли с празни ръце. Знаете какво е казал Чехов: “Ако в първо действие на сцената виси пушка, то в последното действие тя трябва да гръмне”. И тя гръмна, но по сравнително предпазлив начин, така че да не уцели някого, когото не трябва. Все пак едно е да официализираш така или иначе налични реалности на терен (проруският контрол върху част от Донбас), друго е да тръгнеш към Киев.

- Мислите ли, че има обстоятелство, което може да спре Путин?

- Да, това обстоятелство е силата. Руската федерация, включително в предишните ѝ исторически проявления, е показала, че може да бъде респектирана не с правенето на отстъпки, които тя обикновено разчита като слабост, а чрез сила. Уви, нито Берлин, нито Париж показаха сила в този казус. Напротив, тези две европейски столици сякаш през цялото време буксуваха между собствените им икономически - в случая на Германия, и дипломатически - в случая на Франция, интереси с Русия, от една страна, и декларативната им подкрепа за Украйна, от друга. А това, разбира се, бе използвано от Владимир Путин.

- Каква роля може да има Китай?

- Постоянният представител на Китай в Съвета за сигурност на ООН вече се обяви за въздържане и на двете страни от по-нататъшни действия, които могат допълнително да ескалират конфликта. Както и да се даде път на дипломацията. Но всъщност позицията на Пекин е по-сложна, отколкото ни позволява да разберем подобно изказване.

От една страна, Китай се обяви срещу разширяването на НАТО на изток, при последната среща между Владимир Путин и Си Дзинпин при откриването на Олимпиадата. От друга обаче, Пекин не признава анексията на Крим и се застъпва за териториалната цялост на Украйна. Последното не е случайно, предвид тъканта на региони като Синдзян и Тибет в самия Китай. Да не говорим, че самата Украйна търсеше разширяване на партньорството си с Китай през последните години, а китайските власти гледаха на страната като възможен коридор за Новия път на коприната. Но конфликтът между Русия и Украйна е тема, която, мисля си, властите в Пекин по-скоро биха избегнали, отколкото да се ангажират изрично с нея. Точно поради това, че китайският интерес в случая не може да бъде обяснен едностранно – като обезателно проруски или проукраински.

- Донецк и Луганск ще повторят ли съдбата на Крим - анексиране?

- По-скоро си мисля, че тук моделът ще повтори този, приложен спрямо Абхазия и Южна Осетия. Т.е. Донецка и Луганска народни републики ще запазят статута си на "независими” страни, доколкото те така или иначе ще бъдат доминирани и управлявани от Руската федерация, а тяхната официална апроприация по-скоро би донесла допълнителни неудобства от международно и пропагандно естество за Кремъл.

- Какво смятате за реакциите на световните лидери - подходящи и навременни ли бяха?

- Реакциите им – от тези на американците до тези на ЕС – са очаквани, казионни. Но въпросът тук е какви ще бъдат действията: и на ЕС, и на САЩ, и на НАТО. Тук интересно е, че от европейска страна именно президентът Макрон заговори за налагането на санкции спрямо Руската федерация след действията на последната спрямо Донбас. Вероятно френският президент се чувства излъган и обиден от руския си колега.

В контекста на възможните реакции, предстои да видим какви санкции ще бъдат наложени на Руската федерация. Владимир Путин не разбира от дума, а от действие. Но със сигурност досегашната позиция на ЕС и САЩ, че "всички опции са на масата”, докато в същото време се заявяваше, че възможните санкции няма да засегнат износа на енергоносители на Русия, трябва да бъде променена, доколкото е явно, че тя е неработеща. Стъпка в тази посока е вече заявеното от германския канцлер Олаф Шолц намерение, че страната му ще отложи допълнително сертификацията на “Северен поток 2”.

- Мислите ли, че реакцията на нашия президент закъсня?

- Не трябва да бъдем толкова взискателни спрямо президента и да го натоварваме с очаквания, които не кореспондират с възможностите му. Затова той излезе с една мързелива и оскъдна позиция. Ситуацията на държавния глава не е лесна: разумът на една страна, сърцето на друга. Но мисля, че всичко е в рамките на допустимото неудобство, докато министърът на отбраната не излезе със своя позиция.

Прочети цялата публикация