Руските провокации, НАТО и България: Проф. Тагарев пред ДВ

Автор: Георги Лозанов

ДВ: Проф. Тагарев, зачести нахлуването на дронове в небето на натовски държави - Полша, Естония, Дания, дронове бяха засечени и във Франция. Едва ли има какви други да бъдат освен руски, но това потвърждава ли се с достатъчно данни?

проф. Тодор Тагарев: За Полша няма съмнение въпреки неубедителните опити от руска страна да отрекат. В Дания, където дронове вече няколко пъти летят около техни големи летища и военна база, министърът на отбраната каза, че те със сигурност са на "професионален играч", а премиерката им се изрази дипломатично, че не изключва да са руски и че Русия е заплаха за европейската сигурност. Има случаи, в които дронове летят над Германия и то над поделения, където са разположени системите "Пейтриът" или над полигони, където се тренират украински военнослужещи. Така че няма съмнение, че и там дроновете са руски, като най-вероятно са пуснати от кораби в Балтийско море.

Много станаха случаите, за да се надяваме, че това са инциденти, а не преднамерени провокации от руска страна, които в същото време се използват за събиране на разузнавателна информация. В Полша и в Естония специално Русия тества готовността на съюзниците - време на реакция, как се взима решение, кога се действа и т.н. Дори можем да предположим, че са регистрирани позиции на зенитно-ракетни комплекси на полска територия, по които от дроновете са изстреляни ракети. И още един ефект търсят тези руски провокации - да бъдат уплашени хората в Европа и да се замислят дали да помагат на Украйна или да инвестират повече в собствената си отбрана.

ДВ: За сплашването - ясно, такъв е маниерът на Кремъл поначало, но защо му трябва да използва дронове за разузнаване, то не се ли прави от Космоса?

проф. Тодор Тагарев: Това, за което говорим - време за реакция, позиции, зенитни комплекси - трудно се разузнава с космически системи, а и дроновете са по-евтин вариант.

ДВ: Реакцията към руските провокации не е ли въпрос по-скоро на общо политическо решение, отколкото на военно?

проф. Тодор Тагарев: И двете, защото от политическа гледна точка трябва да се вземе решение как да се инвестира в системата за противодействие на дронове, след като от военна гледна се разбра, че тази система не съответства на заплахите, които станаха толкова интензивни в последните няколко месеца. Не можеш с топ да стреляш по врабче, т.е. с ракети, които струват стотици хиляди, а някои и милиони, по дрон, който струва няколко хиляди долара. Затова освен засилване на "Източен страж" - инициативата за усилване на класическата противовъздушна и противоракетна отбрана, започна и изграждането на тъй наречената стена срещу дронове.

ДВ: Има ли политическо решение дроновете, с които се извършват руските провокации, да бъдат унищожавани или могат да се оставят и без реакция?

проф. Тодор Тагарев: Разбира се, че трябва да бъдат унищожавани. На тях няма пилот и не мисля, че това може да доведе до каквато и да било ескалация, от която се опасяват някои европейските лидери. Въпросът е имаме ли с какво да ги унищожаваме, което само по себе си е сложна задача и изисква "защитната стена" да бъде изградена по възможно най-добрия съвременен начин.

ДВ: Мислите ли, че нахлуването с дронове в страни от НАТО е трети етап на руската офанзива срещу така наречения от тях колективен Запад - след хибридната война и войната в Украйна?

проф. Тодор Тагарев: Това все още е част от хибридния инструментариум, използван от Русия, който е твърде разнообразен - имаше например няколко кораба с руски екипажи, които късаха оптични кабели на дъното на Балтийско море, случаи с пожари, взривове в предприятия от отбранителната промишленост, убийства, шпионски мрежи, в които, за съжаление, се оказаха замесени и български граждани и пр. Дроновете за мен са още един инструмент от същия порядък.

ДВ: Може ли да се очаква следващ етап, в който руснаците, както в Полша, започнат да поразяват наземни цели?

проф. Тодор Тагарев: Това би било много по-голяма стъпка в посока на ескалация, но не можем да влезем в главата на Путин, а всичко зависи от него. НАТО по никакъв начин не заплашва Русия, Русия обаче заплашва НАТО - не само Украйна, войната вече не е само там. Всички тези диверсионни актове на територията на страни-членки на НАТО, са станали руска политика и Путин ще прецени докъде иска да стигне ескалацията. Важното е европейските лидери - да се надяваме подкрепени от администрацията на Тръмп, да изразят много ясна готовност да унищожават въздушните цели, изпратени за провокационни действия. Трябва ясно да заявят: Ние ще сваляме дронове, ние ще унищожаваме самолети! Дали ще го правим е друг въпрос, но трябва да излъчваме твърдост. Ако започнем да кършим ръце - какво да правим сега, Медведев пак заплашва с ядрено оръжие, я по-добре нищо да не правим - това би било покана към Кремъл да продължава с ескалацията.

ДВ: Докъде с днешна дата са стигнали отношенията между Путин и Тръмп - има ли в тях оптимистичен обрат от гледна точка на Украйна и европейската сигурност?

проф. Тодор Тагарев: Изглежда най-после Тръмп е започнал да се съобразява с разузнавателната информация, че Русия определено не може да постигне целите, които си е поставила в Украйна. Лятната офанзива, с която Путин смяташе, че ще завладее големи части от Украйна и за нея ще е по-добре предварително да отстъпи, се оказва, че е довела до окупирането на по-малко от 0.3% от украинската територия, за което загубите на Русия са около половин милион убити и ранени. От друга страна, Украйна успява всекидневно да поразява енергийната инфраструктура на Русия, съответно капацитетът ѝ да произвежда и доставя енергийни ресурси е намалял с 15% с тенденция още да намалява.

ДВ: България продължава ли интензивно да помага на Украйна за отбраната ѝ от Русия?

проф. Тодор Тагарев: Продължаваме да помагаме с въоръжение, с боеприпаси, с инвестиции в отбранителната ѝ индустрия, но вече не само ние помагаме на Украйна, но и Украйна помага за нашата колективна сигурност. След нахлуването на дроновете в Полша, да кажем, полска военна делегация отпътува за Киев, за да им обяснят украинците как се защитават срещу такива заплахи. Те ще съдействат и за изграждането на "стената", а в натовските военноморски учения играят "враг" и дават възможност за подготовка в съвсем реална ситуация – ноу-хау, което НАТО няма откъде другаде да вземе. Украйна инвестира стотици милиони във военни заводи във Великобритания например. Въобще, тя помага по съвсем конкретни начини, за да може Европа да развие своя отбранителен капацитет в съответствие с новите заплахи.

ДВ: Големият проблем на Украйна обаче не е ли, че ѝ свършва живата сила?

проф. Тодор Тагарев: Мисля, че той е преекспониран, защото според данните 3% от въоръжените сили на Украйна управляват дронове, с които унищожават 30% от руската жива сила и техника. Даже техният командир наскоро каза: ако ми разрешите да ги вдигна до 5%, ще видите какво ще се случи. Да, Русия продължава да разчита на предимството си в жива сила, но става все по-отчаян ход да хвърляш хората си в месомелачката. Вече няма бронирани машини, не се говори за танкове, пращат ги на мотоциклети, а най-често пеш. С леко въоръжение да заобикалят украинските позиции, за да отидат в тила и да се опитат да вземат нови територии. Именно с тази руска тактика Украйна се справя много успешно с дронове, понякога и с артилерия.

Разбира се, по-добре ще е да има по-голяма армия, но не забравяйте, че в Украйна животът си върви - икономиката работи, работят военните предприятия, изследователските звена, поддържането и развитието на киберсигурността, на информационните и комуникационните системи… Украйна не може да си позволи да изпрати колкото се може повече хора на фронта, а пък да закъсва в други области. Впрочем, излизат данни, че украинската икономика съпоставена с предходната година расте с доста приличен темп.

ДВ: Какво ново на фронта - защо мотоциклетите подмениха танковете, сменя ли се профила на войната?

проф. Тодор Тагарев: Танковете не са изчезнали напълно, но ситуацията няма нищо общо с началото на войната, профилът ѝ определено се сменя. И това се дължи на дроновете, включително разузнавателните, които дават една изключително подробна картина на бойното поле и щом се види някаква цел, тя може да бъде унищожена за минути. Така че едва ли вече може да има пробив с някаква танкова групировка, по вероятно би било с авиация, но за моя изненада в първите месеци на войната Русия не може да постигне въздушно превъзходство, каквито бяха очакванията.

ДВ: Има ли тенденция войната полека-лека да се пренесе в Космоса?

проф. Тодор Тагарев: Все още не, има международни норми, които забраняват военни действия в космоса.

ДВ: Е, какво ще спре Русия да не се съобрази и с тези международни норми?

проф. Тодор Тагарев: Тук си мисля, че ще са по-внимателни… Пък и не знаем украинците да имат много спътници и ако имат, няма да са големи като руските, а и в Космоса нещата се промениха - става същото като танковите бригади и бригадите с дронове. Страните започват да изграждат ята от много по-малки спътници, свързани в мрежи, които са далеч по-устойчиви на поражения. Така че не очаквам Космосът да има сериозно влияние върху войната в близко бъдеще.

ДВ: В какво състояние е нашата отбрана и какъв е рискът Русия да навлезе с дронове и в България?

проф. Тодор Тагарев: Не бих го квалифицирал като риск, според мен е сигурно. И тогава пак ще разчитаме на нашите съюзници. Но дай Боже, да развием бързо способности за противодействие на дронове, като част от европейския проект за "защитна стена", за който са отделени шест милиарда евро.

ДВ: Настоящото правителство какво извършва по отношение на отбранителните ни способности, има ли някакво движение?

проф. Тодор Тагарев: Публичната информация е ограничена. Знаем, че това правителство не предложи повишаване на бюджета за отбрана, а в същото време с предизборен популистки жест решиха да вдигнат рязко заплатите на военните. Затова си мисля, че всички нови проекти са замрели. Дано не съм прав и някой ме опровергае. Засега можем да се надяваме само на трите милиарда евро от Европейската комисия, които да вземем като заем, но въпросът е и те как ще се управляват.

Със сигурност трябва да усилваме противовъздушната и противоракетната отбрана, където предполагам ще отидат голяма част от средствата. Необходимо е да се преценява според реалните заплахи, като без съмнение ще трябва да развиваме самостоятелно и заедно с нашите съюзници целия спектър от дронове и системите за противодействие. Ключово е за това да получаваме информация от Украйна на какво да залагаме като по-перспективно решение.

Като цяло, за да минимизираме рисковете за страната отвън, а включително и корупционните отвътре, най-ефективният начин е да се включим в многонационални проекти за придобиване на нови въоръжения, какъвто например е инициативата за "Европейски небесен щит", където участват 15-16 държави с много сериозен опит.

Прочети цялата публикация