Борислав Сандов: Декарбонизацията е свързана с мира в Европа

"Рисковете, свързани с енергийната сигурност, ясно показват нуждата от ускоряване на прехода към нисковъглеродна икономика, нуждата от бързото и по-широко навлизане на възобновяемата енергия, по-висока ресурсна и енергийна ефективност. Безспорно е, че декарбонизацията не е чисто екологичен въпрос, а тема, свързана с мира в Европа". Това е заявил вицепремиерът по климатичните въпроси и министър на околната среда и водите Борислав Сандов при участието си в първото за 2022 г. заседание на Съвета на Европейския съюз по околна среда в Брюксел. Според него войната в Украйна, предизвикана от руската агресия, не само не омаловажава въпросите за опазването на природата и за енергийния преход, а създава повече условия за ускоряване на процеса, особено при възобновяемата енергия, която е път към енергийна сигурност и независимост. България има особен интерес в това отношение, защото сме много зависими от вноса на енергийни ресурси от Русия, а същевременно имаме добри предпоставки за бързо навлизане на нови енергийни източници, поясни той пред журналисти в хода на заседанието. Има много инвестиции, които "чакат на вратата", става дума за 16 000 мегавата, заяви Сандов. По неговите думи е възможно по плана за възстановяване да се изгради завод за съхранение на енергия в района на комплекса "Марица-изток". В изпратения за одобрение в Брюксел план има заложен проект за изграждане на парк от батерии за съхранение на енергия, но според него той ще е разположен из цялата страна на подходящи места за връзка с електропреносната мрежа и с възобновяемите енергийни източници. Една от основните теми на дискусията в четвъртък са законодателните предложения на Европейската комисия в областта на климата, част от пакета "Подготвени за цел 55" и проектът на регламент относно батериите и отпадъчните батерии. Министрите са постигнали съгласие, че с приемането на регламента за батериите ще се постигне подобряване на вътрешния пазар, насърчаване на кръговата икономика и намаляване на екологичните и социалните въздействия през всички етапи от жизнения цикъл на батериите, посочиха от пресцентъра на екоминистерството. В рамките на сутрешната сесия на средата Борислав Сандов е разговарял и с генералния директор на главна дирекция "Околна среда" Флорика Финк–Хойер. Двамата са обсъдили започнатите срещу България наказателни процедури в областта на околната среда и Сандов се е ангажирал още тази година те да намалеят наполовина. Финк-Хойер на свой ред отбелязала, че напредъкът е видим и че предприетите промени ще доведат и до подобряване на средата на живот на гражданите. Сандов и Финк- Хойер също така са дискутирали възможността за развитие на възобновяеми енергийни източници, без да се допуска конфликт с опазването на биологичното разнообразие. Според българския екоминистър вариант е да се инсталират ВЕИ върху терени на стари мини, изоставени индустриални площадки или дори земеделска земя, която е в не добро агроекологично състояние. По този начин, от една страна, ще се развие потенциалът за производство на чиста енергия, а от друга - ще се даде възможност за подобряване на състоянието на тези терени, смята Сандов. Пред български журналисти в Брюксел той коментира и теми, които са от компетенциите по-скоро на енергийния му колега. Той е посочил, че България разполага с ядрено гориво за около година и половина и може да се мисли за следващи доставки от "Уестингхаус", а такива разговори се водят със САЩ. Реално АЕЦ "Козлодуй" има договор за доставка на руско свежо ядрено гориво до края на 2024 г., а за следващите доставки трябва да обяви конкурс. За да участва в него, в момента "Уестинхаус" преминава през процедура по лицензиране на нейното гориво за ползване в българската ядрена централа. Чак като получи такова, ще може да се включи в търг, в който със сигурност ще играе и сегашният доставчик – руската ТВЕЛ. Сандов се е спрял и на газовите доставки, където е видял по-голямо предизвикателство, особено заради "престъпното" забавяне в строежа на връзката с гръцката газопреносна мрежа. Когато тази връзка бъде готова, зависимостта на нашата страна от руския внос ще спадне наполовина и много бързо е възможна смяната на Русия като основен доставчик на петрол у нас. Всъщност, дори и при вноса на цялото договорено количество азерски газ от 1 млрд. куб. м това ще е една трета от годишното потребление на синьо гориво у нас, което е малко над 3 млрд. куб. м. В отговор на въпрос Сандов заявил, че има опасност от украинските ядрени централи за България и това не трябва да се крие. "Все още няма сериозна радиация от нещо, случило се в Украйна. Опасността идва от уязвимостта на тези централи във връзка с нападения и снаряди, които попадат в близост до тях. От друга страна, необходимо е да се поддържат охладени реакторите, които функционират, за да не се стигне до прегряване. Вярвам, че самите руски военни действия няма да отидат до самоубийствения ефект, защото все пак са близо до Русия. Категорично това е риск за цяла Европа, за целия свят. Вярвам, че няма да се стигне дотам. България е подготвена да реагира, но при такава авария никой не може да избегне всички щети. Можем само да ги ограничим", коментира вицепремиерът, цитиран от БТА.

Прочети цялата публикация