На прицел ли е Венецуела след знака с Нобеловата награда?

Нобеловата награда за мир за тази година бе присъдена на лидера на венецуелската опозиция Мария Корина Мачадо и това бе обявено на пресконференция в Осло, Норвегия. Незабавни коментари в Латинска Америка започнаха с „написа писмо до Израел и грабна Нобеловата награда”. Става въпрос за писмо от 2018г от Мачадо до Нетаняху, с което е поискала подкрепа за сваляне на венецуелския президент Николас Мадуро. Но от Нобеловия комитет обявяват, че Мачадо е наградена за „нейната борба за защита на демократичните права на венецуелския народ и усилията ѝ за осигуряване на справедлив и мирен преход от диктатура към демокрация”. От Белия дом реакциите са лаконични и се изчерпват с „комитетът е поставил политиката пред мира”. Тръмп като опитен актьор и водещ на предаване от минали години не даде вид, че разочарованието го е извадило от релси. Защото цял свят месеци наред коментираше настоятелното му искане да спечели тази награда. Мечта да остане в историята не само като президент, но и като миротворец. Като поредния американски президент с Нобел за мир. Особено след Обама, за който казва, че „не е направил нищо, за да спечели тази награда”.

Странно защо, но веднага излязоха данни, че в дните преди обявяването на Мачадо за победител се е наблюдавало значително увеличаване на онлайн залозите за тази награда и се наложило норвежките власти да разследват ситуацията. Дори президентът на Нобеловия институт, Харпвикен, дава интервю пред „Блумберг” и заявява в прав текст „някои са спечелили пари от изтичане на наша информация”. Имало е залози за наградата на Мачадо и вероятността, казват, за печалба бързо се е увеличила от 3.75% на 72.8%. Увеличението е близо 20 пъти. Сигурно затова и от Кремъл, следейки събитието, предварително са изказали мнение за очакваната Нобелова победа за Тръмп с мъглявото „ако я получи”. Едва ли са очаквали нещо друго след като в Карибско море пред Венецуела има американски военни кораби с въоръжени до зъби военни, които обстрелват рибарски лодки и малки корабчета с мотив, че прекарват наркотици към САЩ. Има убити рибари, а Венецуела поиска спешно заседание на СС на ООН заради тази американска активност в Карибите. Според Каракас това е „безпрецедентно военно струпване на САЩ в региона и то без основателна причина”. Из въздуха се носи дъх на война. Мадуро обявява повсеместна мобилизация, а Лавров, външен министър на Русия, дава изявление, че „Москва е разтревожена от ситуацията около Венецуела и струпването на американски военни кораби”. Членове на Думата правят връзка със заплахи на Тръмп, че ще предаде ракети „Томахоук” на Киев и използват случая да призоват да се предостави „Орешник” на Венецуела за „овладяване на ситуацията”. А ситуацията е напрегната, защото обявяването на старт на „операция срещу наркотиците” не само обтяга отношенията на Вашингтон с правителството в Каракас, но безспорно цели и смяна на режима във Венецуела. Нобеловата Мачадо защитава открито американската операция в Карибите и заявява, че „стъпките предприети от САЩ са необходими, за да се разклати мафиотската система във Венецуела”.

За нея е известно, че е родена през 1967г, че е станала депутат през 2010г и че е освободена през 2014г от длъжност. Знае се, че при президентските избори през 2024г, нелегитимни според Вашингтон, в интервюта преди самите избори Мачадо е казвала, че „ако спечелим, ще преместим венецуелското посолство в Ерусалим, за да подкрепим Израел”. В презизборната кампания се е срещала с Антъни Блинкен, държавен секретар при президента Байдън, заедно с Едмундо Гонзалес, който е кандидат на опозицията за президент. Блинкен се е обръщал към него с „новоизбрания президент”. Днес Мачадо ръководи опозиционна партия „Венте Венецуела”, но ѝ се е налагало да мине в нелегалност поради заплахи от страна на управляващите във Венецуела. Те пък разпространяват нейно писмо, публикувано в латиноамериканската преса, в което заявява, че „изпращам писмо до аржентинския президент и израелския премиер Нетаняху с молба да използват властта и влиянието си, за да ускорят демонтажа на венецуелското правителство, което е престъпен режим.Това правителство има тесни връзки с търговията с наркотици и тероризма”. Ние пък си мислехме, че това са само балкански механизми за заемане на властови позиции. Явно Мачадо счита, че международната общност трябва да предостави необходима подкрепа на Венецуела в рамките на т.н. доктрина „отговорност за защита”. Само така ще се смени правителството според опозицията. Въпросът е дали международната общност е единна по отношение случващото се в и около Венецуела. Поне на този етап редица латиноамерикански страни са повече от притеснени от присъствието на военни американски кораби в Карибите и повечето лидери гледат мрачно във връзка с опасенията от война в региона. Ако става въпрос за наркотици, то цяла Латинска Америка би трябвало да пламне.

Въпросът е, че Вашингтон отдавна има намерение да смени управлението във Венецуела, която е една от страните с най-големи запаси от петрол в света. Венецуела е член на ОПЕК, а войната срещу наркотрафика несъмнено се превръща в операция за преструктуриране на световния петролен пазар. Преразпределят се ресурсите, а това се отразява на цените и съответно дивидентите, в случая за САЩ, са високи. Защото Вашингтон ще има възможност, при смяна на режима в Каракас, да получи контрол над най-големите запаси в света и съответно ще поставят условия в ОПЕК. В своя полза естествено. Където има петролни кладенци, трудно може да се приемат на доверие приказки за демокрация и мир. Отделно са санциите от САЩ, в случая, или задържането, без надежда за освобождение, на оставени в Лондон за трупане на лихви венецуелски парични средства за милиарди.

Засега Мачадо е дала интервю пред израелска ТВ-програма, в което се ангажира с политика различна от тази на Мадуро. Той е приемник на политиките на покойния президент на Венецуела Уго Чавес, който през 2008-2009г след войната в Газа прекъсва дипломатическите отношения с Израел и експулсира израелския посланик. Сега също има война в Газа, но до екстремни изяви не се стигна. Освен, че Мадуро заклейми геноцида от страна на Тел Авив в тази палестинска територия. При промяна на управлението няма как да не се стигне и до промяна на международните съюзи на Венецуела. Мачадо стои твърдо до регионалните позиции на САЩ и позициите ѝ са в съответствие с политиките на САЩ. За нея Мадуро е опасност за сигурността не само на Венецуела, но и за целия Карибски басейн. Пред Fox News през септември Мачадо защитава действията на САЩ и казва, че „става въпрос за спасяването на човешки животи”. Говори, че Мадуро е „ръководител на наркотерористична структура” . Допълва, че „източникът на доходи на режима на Мадуро е незаконен. Администрацията на Тръмп ясно го посочи”. Споделя, че е в тесни контакти с Рубио, държавен секретар, който е известен с твърдата си позиция срещу авторитарните режими в Латинска Америка. Още повече, че има имигрантски произход от Куба.

И тук идват за сведение коментари от Москва, които дават основание за извод, че Русия е разтревожена,че „попаднала под външен контрол Венецуела става лост, който ще отслаби Русия, Китай и Иран”. Путин този път не се въздържа от оценка за Нобеловия комитет, заявявайки, че е загубил авторитет. Според него често са присъждани награди на лица, които „не са направили нищо за мира”, което причинява огромни щети върху престижа на наградата. Русия е на мнение, че присъждането на Нобеловата награда на Мачадо унищожава легитимното правителство в Каракас и изпраща послание за легитимация на международна намеса. Казва се, че Нобеловата награда се определя от политически предпочитания. Още повече, че половината от Нобеловите лауреати произхождат от семейства в най-богатите 5% в съответната страна. Един вид става въпрос за класови привилегии. Любопитното е и че жените лауреатки на Нобелова награда са също от елитни среди. Отново става въпрос за неравенство и пропаст между елити и редови граждани? Или това са само опорки на Изтока, за да изрази неудовлетворение от пренебрегването му в оценки за принос към световната наука, култура, изкуство? Нищо чудно да се вземе решение да се учреди подобна награда за личности с принос за страните от Глобалния Юг и геополитически играчи от рода на Русия, Китай, Индия, Южна Африка и т.н. По примера на Интервизия, която замени Евровизия за страните от Изтока и подкрепящите ги.

Същественото е, че светът е толкова разделен и в противоречия, че все по-трудно става да се види светлина в тунела. Ако избухне конфликт във Венецуела, регионът ще се разтресе, включително Куба. Ако се посегне на Иран, ще пламне отново Близкия изток. За Сирия и Либия дори да не се помисля, че там главоблъсканицата заплита все повече възела на разделението и конфронтацията. А и там петролът е примамка за намеси. Светът е на ръба. Русия втвърдява тон, САЩ сменя тактики, а Европа се върти сякаш без посока. Кой ще сложи точката?

Прочети цялата публикация