Ганка Статева от "Сървайвър: Скритият идол" пред ФАКТИ БГ

Ганка Статева беше един от тримата финалисти в най-приключенското риалити - "Сървайвър: Скритият идол".

Тя се отличи с красота, излъчване и интелект, показа завидни умения в игрите и се превърна в един от любимците на зрителите.

Здравей, Гани. Адмирации за страхотната игра. Като за начало искам да те върна във времето преди старта на предаването. Любопитно ни е, веднага ли реши да участваш в „Сървайвър“ или имаше колебания?

Имах сериозни колебания. Реших да участвам в момент на слабост, тъй като цялата ситуация около пандемията и изолацията повлия доста негативно на психиката ми и в един момент си казах: „Аз съм на 25, имам нужда от адреналин.“

Участието в „Сървайвър“ бе начинът да си доставя такъв. Към този момент не бях гледала нито един епизод на предаването. Веднага си го пуснах и ми хареса това, че липсва моментът на гадна интригантска игра.

През колко кастинга минаваш преди да ти съобщят, че си един от 20-те избрани?

Първата част е онлайн апликация – отговаряш на доста въпроси и прикачваш видео визитка към кандидатурата. След това следват няколко интервюта, среща с продуцента Евтим Милошев, среща с придружаващ екип от психолози. После има физически и плувни тестове. Тази година, заради коронавируса, физическите отпаднаха. След плувните следват медицински. Това, което ми направи страхотно впечатление, беше качеството. Доколкото знам, при дори малко отклонение на здравословните показатели, участникът не бива приет.

Как се подготви физически за играта?

Разбирайки, че има плувен тест, се записах на уроци, тъй като плувните ми умения бяха много лоши. Можех да плувам, колкото да не се удавя. След като минах тестовете, тренирах три пъти в деня – два пъти плуване и веднъж Кросфит.

Една от грешките, които допуснах обаче, е, че обърнах повече внимание на физическата подготовка, а „Сървайвър“ със сигурност не е игра, която изисква само това. Дори хората, които са в добра физическа форма са първата мишена на останалите участници.

От какво най-много се страхуваше?

Най-много се страхувах от това дали ще намеря хора, с които да общувам качествено. Зрителят вижда 30% от ежедневието ни. През останалата част ние плажуваме, разхождаме се, разбираме повече един за друг, а това ти помага да се абстрахираш от факта, че сте конкуренти.

Кой от участниците ти беше най-симпатичен в самото начало?

Най-симпатична ми беше Кари. Пътувахме в две групи за Филипините и нямахме право да си говорим, но можехме да се наблюдаваме един друг. Тя беше лъчезарна, възпитана, поздравяваше, освен това тялото ѝ определено не остава незабелязано.

Успя наистина да се довериш на някого или винаги имаше едно наум?

Предоверих се доста емоционално на Анелия като я определих за своя приятелка. В конкретен етап от играта тя се възползва от мен и ме надигра, което беше добър ход от нейна страна.

Неведнъж казахме, че в „Сървайвър“ не можеш да създадеш приятелство. Все пак имаш възможност да поставиш основите за такова.

По-важно е да си силен в игрите или в стратегиите?

Комплекс. Не можеш да бъдеш слаб в игрите и много силен в стратегиите, защото в крайна сметка няма да стигнеш финал. Не можеш да бъдеш много силен в игрите и слаб в стратегиите, защото все някъде късметът ще те излъже. Много силни физически играчи отпаднаха и то на ранен етап.

Храна или имунитет?

Имунитет. Нямах проблем с храната, може би липсата на мускулна маса при мен повлия. Все пак бях главно действащо лице в коалиция, рискът от елиминиране беше голям и имах по-голяма нужда от имунитет.

Всеки един от вас имаше по купичка ориз на ден. Колко време след предаването не можеше да погледнеш ориз?

Все още не мога, а са минали повече от 6-7 месец. И преди не ми беше любимото ястие, но сега вече е изключен изцяло от менюто ми.

Ти бе изпратена на Острова на изкуплението. Как се чувстваше там?

В началото изпитваш страх, но се изправяш срещу него. В племето знаеш, че има хора, на които разчиташ, че могат да реагират. На Острова си напълно сам, но в това има много позитиви – няма негативизъм, нито пък стрес. Условията наподобяват тези в племето. Във финалният етап на играта се чувстваш постоянно застрашен във всеки един момент и се радвам, че успях да видя какво е от другата страна.

Докато гледаше предаването, ядосваше ли се на някои твои решения?

Да. Ако участвам отново, определено няма да бъда чак толкова емоционална. Освен това, искам да бъда по-добър лидер.

Ти работиш в IT сферата. Как работата ти ти помогна в играта?

Прилагах я в игрите, а също и при смятането, калкулацията на гласовете. Мисълта ми работи по-бързо и можех да видя различните варианти на развитие на играта.

Какво ще кажеш на хората, които искат да играят играта, но нямат достатъчно смелост?

Впускайте се без да го мислите, наистина! Това е приключение, което не можеш да изживееш при никакви други условия, дори да опиташ. Без страх, без съмнения и с готовността да сгрешиш, загубиш или спечелиш.. напред!

Опиши „Сървайвър“ с една дума.

Психика. Това е най-силното оръжие.

Автор: Симона Коприщенова

Прочети цялата публикация