Хрониките на Евровизия 2022 - част I

Най-напред искам да ви кажа, че има форуми, които не мога да гледам, ако не съм си капнал едно малко...

Например такъв ми е случаят с политолога Слави Василев - ако не съм треснал набързо 4 до 7 големи водки, ми е трудно да издържа неговите анализи. Но това е друга тема, с която не мисля да ви занимавам, че и без това ви е писнало от политолиози, социолози, социални антрополози и любители гинеколози...

Връщам се на голямото събитие от снощи. "Евровизия 2022" в Торино.

България отпадна в първия полуфинал на Евровизия 2022 в Торино

И понеже знам, че Евровизия е трудна материя, точно в 21:58 седнах пред телевизора, отворих си бутилка уиски, капнах си малко в чашката и зачаках с изтръпнал мозък старта на този фамозен европейски кОнкурс.

22.00 часа.

Начало.

Лазерна арфа изпълнява „Nessun dorma” на Пучини. Следва забързване, после мацка свири метал на китара. Разбира се, че свири мотиви от песента на „Манескин“, които направиха големия шлем – спечелиха и „Сан Ремо“, и „Евровизи 2021" с... хеви метъл.

Да знаете, че Пучини се обръща в гроба, Верди не знам дали го прави, но Росини – Росини умира от кеф някъде горе на небето. Щото Росини е бил пич и е обичал толкова да си хапва, че са изрязвали маса специално за него в любимата му кръчма.

Но да се върнем на началото на Евровизия.

Балетът продължава. Някакъв пичага се върти с обръч, има много дим, светлина и готини балерини (и балетисти, да не кажете, че съм гаден сексист).

Лаура Паузини, Алесандро Каталан и Мика – водещи. Водещите казват някакви много интересни и невероятно духовити неща като „Вие сте океан от сърца“, а аз все очаквам някой да изскочи и да им шибне по един шамар, за да се запази тренда на „Оскарите“.

Но това не се случва.

Вместо това водещите продължават да говорят клишета: "идване на мира", "сближаването на хора" и въобще, подаряваме си една голяма прегръдка.

Участниците са 17. От тях 7 ще си тръгнат към дома. А други 10 ще продължат.

Впрочем те са 19 (Русия отпадна). А две от песните няма да ги гласуваме, защото те са на големите 5 - Франция, Италия, Испания, Англия и Германия, които отиват по право на финал.

С трепереща ръка поемам чашата с уиски, отпивам и машинално замезвам.

Нарочно, с цел да бъда по-спонтанен в реакциите си, не съм слушал нито една песен. И за това тръпна в очакване. А на сцената излиза първият участник.

1. Албания – Ронела с песента “Secret”.

Песента на атрактивната Ронела е микс от кючек, регетон (което си е пак кючек) и поп фолк (което си е пак кючек). Дамата има впечатляваща гръдна обиколка, на сцената има голи мъжлета с поли, изобщо, единственото, което липсва, е отнякъде да изскочи Криско и да израпира – „Бейби, ти си газела, изобщо не си дебела, аха, аха, чегераут“.

2. Латвия – Латвийските „Ню кидс он дъ блок“ се наричат "Citi Zēni" и изскачат с веган послание – песента им се казва "Изяж си салатата".

Песента е деведесетарски диско-фънк, а момчетата от бандата са мокрите сънища на дузина тийнейджърки. Впрочем песента щеше да стане страхотен хит, ако се беше появила преди около 35 години. Сега обаче също има потенциал да е хит в старческите домове в Европа. Представям си как възрастни дами танцуват и подвикват на младежите  - любители на салата - "Ей, котьо". Как ли е това на латвийски, не знам. 

3. Литва – Моника Лиу – "Santimental" – песен е в стил Лайза Минели на йоничка.

Ретро имидж, стилна рокля и скука. В припева има опит за ориенталски мотиви, но като цяло правя опит да не заспя и дори ледената красота на Моника Лиу не може да задържи интереса ми. 

4. Швейцария – Мариус Беар – певецът от Швейцария има интерфейса на Джордж Майкъл от времето на “Wham”, но е една идея по-грозноват. А бе да кажем, че е младият Джордж Майкъл от Али експрес.

Изпълнява нелоша балада само с пиано, постепенно се включва и оркестър. Със задоволство отбелязвам, че „Момчетата плачат“ – неговата песен – е първата, която става от чутите четири дотук.

5. Словения – “LPS” – „Диско“.

Да де, много ясно, че това е песен в стил диско. Отново ретро имидж, опит за Бруно Марс, не особено добър. Много съжалявам, но някак песента минава през лявото ми ухо, излиза през дясното и се забива в кучето, което поглежда тъжно и отива в кухнята да хапне малко гранули.

Слаба песен, време е Словения да заложи на „Лайбах“, които да изпеят Марсилезата в нойз кор вариант...

6. Украйна – "Калуш Оркестра" – хип хоп от Украйна. Трудно ми е да говоря за Украйна в момента. Особено в контекста на това, което се случва с тази страна. Впрочем, песента е съвсем във формата на Евровизия – има етномотиви, по нещо ми напомнят на нашия Стоян Роянов - Яя. Да, не е най-великият хит, но от друга страна си е съвсем в тренда. Нямам представа какво се пее в текста – правя това уточнение.

Правя и уточнението, че относно тази песен имаше здраво говорене, че именно тя ще е победител на конкурса в Торино.

Е, отсега казвам, че едва ли тази песен има потенциал за победител. Поне в чисто музикално отношение. Но на фона на нивото на конкурса като цяло, от друга страна, тя си стоеше съвсем добре. И неслучайно продължи към финала.

7. България – ние заложихме на класически хардрок. За съжаление, малко по-късно щяхме да разберем, че времето на класическия хардрок приключи някъде в момента, в който Ричи Блекмор напусна Пърпъл.

Впрочем, родната супергрупа "Intelligent Music Project", събрана и вдъхновена от доктор Врабевски, включва едни от най-добрите български музиканти, сред които трикратният участник на Евровизия Стунджи. Песента е професионална, изпипана, вокалът на Рони Ромеро е повече от емблематичен. Това обаче се оказа недостатъчно, за да продължим към финал.

8. Холандия – De Diepte – русокоса холандка, която пее песен с припев „тара-рара-рара“. Мисля, че това е всичко, което трябва да знаете за тази песен...

9. Молдова – и тъкмо си мислех, че тая вечер освен да се натряскам, няма какво друго да направя, се появиха етно пънкарите „Здоб ши здуб“. Тези, които, като мен, се интересуват от сцените в бившия соцлагер, познават отлично "Здоб ши здуб".

Изключителна банда. Това е фолк-пънк, такъв, какъвто липсва у нас.

И те не изневеряват на себе си – забиха убийствено парче, което моментално вкара нужното веселие в досега доста скръбната програма. В песента май се пее за това какво се случва във влака между Кишинев и Букурещ.

И, да ви кажа, не разбирам румънски, но подозирам, че много се пие в този влак. За мен „Здоб ши здуб“ представиха най-яката песен на първия полуфинал тази вечер.

Пънко нема да умре!

10. Португалия – Маро – “Saudade, Saudade” – интересна песен.

В нея сякаш има малко фадо, малко фолклор, а основният вокал на певицата не доминира.

Според мен мястото на тази песен изобщо не е на конкурс като „Евровизия“, а по-скоро на някакъв форум за етно и world музика. Но да, на фона на много от полуфиналистите песента даде заявка, че ще отиде на финала. И така стана впоследствие...

11. Хърватска – Мия Димчич – „Виновно удоволствие“ – песента започна не като удоволствие, а като кънтри балада. После мина в нещо друго, а накрая влезе в деликатен регетон. Хърватката е симпатяга, има готини кубинки и с това мисля да приключа ревюто си за нея. Готина мацка, пее хубаво, песента няма да запомня по никакъв начин и това е моето виновно удоволствие...

12. Дания – Реди - “The Show” – банда от четири млади датчанки – хипстърки.

Песента беше микс от неочаквани обрати. Първо очакваш рок, а получаваш баладка. И тъкмо си мислиш, че всичко е свършило, идва вторият куплет и започва веселба. Обаче там се случва бедата – в баладичната част вокалът е бил идеален. А тук, в рок частта, вече е немощен и не е никак в стила на опита за пънкария. Мацките вече са с китари, но китарите не им стоят добре, ако ме разбирате какво се опитвам да кажа...

Има само нещо по-гадно от това да слушаш мазен поп. И това е да слушаш псевдо рокендрол. И да пиеш евтино уиски, разбира се...

13. Австрия – Луникс – „Halo” – заедно с червенокоса дама Луникс, който очевидно е дошъл от луната, представи диско хит, а аз временно спрях звука на телевизора, щото това го слушахме през 90–те, а оттогава мина много време, аз оплешевях, децата пораснаха и единствената постоянна величина е фактът, че Путин остана начело на Русия.

14. Исландия – три сестри от Исландия пеят нещо, чието име не мога да назова.

Което отново започва като кънтри, но се пее на исландски. Една от сестрите прилича на Роси Кирилова, другите две не приличат чак толкова на Роси Кирилова. Оседлавам коня и тръгвам към вулкана Ейяфятлайокутъл.

15. Гърция – Аманда – песента носи ведрото име „Да умрем заедно“.

И не съм разочарован – песента напълно отговаря на името си. Аманда ни гледа втренчено, носи бели одежди, на сцената има обърнати столове, а композицията поема в неясна посока. Добре де, Аманда, ясно е, че все някога ще се мре, що па да не е заедно... Поне от гърците очаквах да са по-ведри на тоя конкурс, ама явно и узото е поскъпнало напоследък...

16. Норвегия – някакви маскирани в жълто хора с уши, обути с маратонки, изпяха песен, която според мен съм чувал поне десет пъти, като една от версиите беше на Поли Генова преди десетина години, пак на Евровизия. Жълтите вълци танцуват, пеят, а аз усещам, че ми свършва уискито.

Или съм се напил, или току що видях жълт космонавт да пее нещо на сцената на Евровизия в Торино.

17. Армения – Розалин – арменската песен не е никак лоша.

Макар че ми напомня на дузина неща – от Пинк до Адел. Но, както казваше Брамс – по–добре да прилича на нещо, отколкото на нищо да не прилича.

Защото, да не се лъжем, този първи полуфинал на Евровизия беше толкова слаб, че започнах да копнея за годишните награди на БГ Радио...

И с това програмата на първия полуфинал свърши. Свърши и уискито в чашата ми.

Последва пауза за гласуване, в която бяха представени още две песни - френската и италианската.

Достатъчно е да ви кажа, че и двете са заложили на добрата стара политкоректност - певци от няколко раси и няколко пола пеят на фалцет. Но това не е от значение вече, защото следва обявяването на резултатите.

Класират се песните на Швейцария, Армения, Исландия, Литва, Португалия, Норвегия, Гърция, Украйна, Молдова, Холандия.

Отпадат останалите седем, сред които, за съжаление, и България.

А аз поглеждам тъжно празната бутилка уиски и се замислям.

Ако трябва да правя изводи за първия полуфинал на Евровизия 2022, мога смело да кажа, че това е най-слабият полуфинал в историята на конкурса. Скука, депресия, слаби и напомнящи на дузина други неща песни, слабо сценично шоу...

Определено днес ще ме боли главата. Дали от уискито, дали от песните, не знам. Но знам, че добрата напитка става по-добра с времето само ако отлежава в дъбови бъчви.

Отлежаването в пластмасови бутилки не води до нищо. А Евровизия все повече започва да прилича на стара напитка, отлежала в пластмасови съдове.

Какво се случи на втория полуфинал, ще научите в петък сутрин, отново тук!

Прочети цялата публикация