Fakti.bg | 21.06.2022 19:00:40 | 395

Ние в „Нова Европа” за прокси-войната в Украйна


Украинският сериал „Слуга на народа” с продуцент и в главната роля (на президента Голобородко) на сегашния президент Володимир Зеленски, излъчван нощем по ТВ Нова”, е остра политическа сатира срещу корупцията в управлението на държавата Украйна. Във филма Зеленски извайва образа на честен и безкомпромисен борец против олигархията и политическите ѝ марионетки, намеци срещу “диктатора-комшия” Путин, но и рязък личен отпор срещу колонизаторския подход на МВФ към родината му. Срещу висок заем Фондът пожела, във филма, Украйна да добива шистов газ, да си съкрати с 50% зърнопроизводството, да разшири Чернобил като зона за ядрени и химически отпадъци на САЩ и Запада. Дали, извън и преди руската инвазия, г-н Зеленски стана куражлия с МВФ и усмири полит-корупцията?

По последния нюанс в темата си спомних :

Точно преди година БГНЕС и чешки медии съобщиха, че Рудолф Джулиани, личен адвокат и юридически съветник на Доналд Тръмп, е поискал от Киев да започнат разследване за намесата на Украйна в избирателните процеси на САЩ. По същество - разследване срещу Джо Байдън на основание запис на разговор на съветник на президента Зеленски с Джулиани. Като двукратен успешен кмет на Ню Йорк и кандидат-президент през 2007 г., оттеглил се в полза на Джон МакКейн, за мен Джулиани се котира като достоверен инфо-източник. Според него Демократическата партия на САЩ е получила нелегално от Украйна милиарди долари. За ограбването на страната вина носят Барак Обама и неговата администрация. В тайно споразумение с предшестващия президент Петро Порошенко, комуто помогнали да вземе властта през 2014 г. чрез майдана, от страната са били присвоени 100 млрд. долара. Сума, по-висока от богатствата на Бил Гейтс и Марк Зукърбърг, взети заедно.

Единственият непряк повод да се търси отстраняване на Доналд Тръмп от властта е инициативата му за разследване на връзките между САЩ и Украйна, особено за установяване на цялата истина за ролята на семейство Байдън в машинациите и прането на мръсни пари на украинския газопроизводителен холдинг „Буризма”. Юристът заявява, че по време на управлението на Порошенко парите били безсрамно изтеглени от страната, а онези, които се противопоставили, са били уволнени по пряко указание от Вашингтон. Не всички пари били преведени на сметки на Демократическата партия, която представяше Обама. Най-малко 30% са „поместени” на личните сметки на Порошенко и негови сътрудници. Съединените щати изразходвали 5 млрд. евра за развитие на демокрацията в Украйна.

Фантастична сделка – за 5 млрд. € печелят 100 млрд. $! Главните действащи лица в Украйна са политиците и олигарсите, притежатели на медиите и административните лостове за ограбване и измамване на населението. Никой от тях не е взел оръжие в ръка, а всички те прехвърлили близките и финансовите си средства в чужбина. „Жертваха живота на обикновените украинци и направиха необходимото да останат край софрата, не рискувайки нищо”. От „черния списък” на дълбоката държава липсват любимците на Вашингтон екс-президентите Виктор Ющенко и Леонид Кравчук (един от ликвидаторите на СССР), кралицата на Оранжевата революция и осъдена за корупция милиардерка „Плитката” (=Юлия Тимошенко), бившият криминален престъпник и министър-председател Павло Лазаренко, осъждан на лишаване от свобода в САЩ... От списъка „на свобода” били:

1.Зеленски В.А. Роднините, близките и съпругите му избягали зад граница.

2.Порошенко П.А. С около 1 милиард $ на ръка в САЩ го приемат като емигрант. С повече от 2 млрд. $ в сметки в чужбина. Децата му са в Обединеното кралство (ОК).

3.Кучма Л.Д., 1994-2005 г. президент. Според Forbs зет му Пинчук Виктор М. имал повече от 3 млрд. $ на сметки в чужбина: в Италия, САЩ и др. страни. Всички роднини на Пинчук са избягали в чужбина.

4.Аваков А.Б., политик, бивш министър на вътрешните работи (2014-21 г.). С повече от 2 млрд. $ в САЩ и в други страни. Всички близки роднини зад граница.

5. Ермак Андрий Б., шеф на канцеларията на Зеленски. Около 1 млрд. $ на сметки в чужбина. Семейството му е в ОК.

6.Тимошенко К.А., шеф на канцеларията на екс-президента Порошенко. Повече от 1,5 млрд. $ изнесени в САЩ и сметки в чужбина. Семейството избягало в ОК.

7.Луценко Ю.В. Бивш главен прокурор на Украйна. Имал по сметки в чужбина повече от 800 млн. $. Със семейството си живее в ОК.

8. Яценюк А.П., бивш председател на правителството на Украйна. Повече от 2 млрд. $ по сметки в чужбина. Със семейството си живее в САЩ. Само в Майами купил 15 луксозни вили.

9. Ахметов Ринат Л., олигарх. Около 15 млрд. $ в САЩ. Само през 2021 г. „заработил” 6,5 млрд. $ от повишаване на тарифите цените на електричеството и енергоносители. Фондовете му са в чужбина, както и семейството му.

10. Коломойски Р.В. и Боголюбов Г.М. – олигарси. С повече от 6 млрд. $ в САЩ и в чужбина. Семействата им в чужбина.

11. Корбан Г.А. Олигарх, главен виновник хиляди войници на Въоръжените сили на Украйна да загинат край гр.Иловайск (Донбас). Повече от 1,5 млрд. $ в сметки в чужбина живее в Израел.

12. Братя Кличкови (Виталий и Владимир) са олигарси. С повече от 2 млрд. $ в САЩ. Семействата им живеят в Германия и в САЩ.

13. Ярославский А.В., олигарх. Повече от 1 млрд. $ в САЩ и на други отвъдокеански сметки. Със семейството си е в ОК.

14. Косюк Ю.А., олигарх, собственик на компанията „Мироновски хлебопродукт”. Повече от 1,6 млрд. $ в САЩ. Всички роднини зад граница.

15.Турчинов А.В., бивш и.д. президент на Украйна. Повече от 1 млрд. $ на сметки в чужбина. Семейството му избягало в чужбина.

16. Наливайченко В.А., бивш председател на СБУ (Службата за сигурност на Украйна). Повече от 500 млн. $ в САЩ и на отвъдокеански сметки. Семейството живее в САЩ.

В условията на безпрецедентната многостранна хибридно-дезинформационна война,

Белият дом и Брюксел, които косвено поне подстрекаха Москва за инвазията, често охарактеризираха Русия като агресивна, бюрократична, корумпирана, лошо организирана и изостанала държава със зле комплектувана армия, предимно от неруски региони. С мощни ракети поразила второстепенни цели, не знаела какво да прави със завзетите селища, армията ѝ лъкатушеше напосоки. ...„Умом Россию не понять...»

Според израелския пропаганден активист Яков Кедми, о.р., РФ започна „специалната операция” без дронове и уреди за нощно виждане, не достигаха бронежилетките, даже наколенки за войниците. Особено за въоръжените сили на Донбас и Луганск.

Изглежда е рано за по-конкретни допускания как са се обогатили лично заподозрените в корупция руски генерали-тиловаци от подготовката и нахлуването в Украйна. Съмненията са за остарялата комуникационна и съобщителна техника, военна и тактическа екипировка за по-обикновените войници-пехотинци.

Като страни членки на ЕС и НАТО държавите от „Нова Европа”, т.е. от бившия източен блок, осъдиха руското нахлуване и продължиха да подкрепят териториалната цялост на Украйна, в т.ч. с Крим, без да признават „сепаратистките ДНР и ЛНР”. В позициите на отделните страни се проявиха съответни национални нюанси, в зависимост от историческите и настоящи отношения с Русия и Украйна. Чувстваше се и диктовката на Вашингтон и дъщерните ѝ офиси в Брюксел, както обичат да повтарят неубедените в ценностите на евроатлантизма в сегашния им вид. Най-остра бе позицията и реакциите спрямо руската инвазия на Полша, трите балтийски държавици и Румъния по известни геополитически причини.

България няма никакъв държавен интерес от войната. Русия отстои на 300-километров изстрел с ракета до Варна. Нито от победа на Русия, която би задържала като минимум Донбас, Луганск, Киев естествено; може би и други сегашни украински територии. След „самоопределението” на Косово, непризнато от 5 държави-членки на ЕС, въпреки натиска от Вашингтон, при победа Русия би създала, след САЩ в Косово, нов, пореден прецедент в международните в отношения, неизгоден за България – „самопределяне”, анексиране или окупиране на чужда съставна територия под предлог защита на гражданските и човешки права на диаспора на държавата-агресор. Още са живи спомените за подстрекателската дейност на турските спецслужби към български мюсюлмани да иадигнат претенции за автономия и присъединяване към Турция на по-компактно заселени смесени райони, напр. в Кърджалийско или в Лудогорието. И досега съм убеден, че тогавашното българско правителство на Станишев прояви слугинска слабохарактерност признавайки Косово, за разлика от защитниците на националните си интереси Испания, Словакия, Румъния, Гърция и Кипър.

Нашите журналисти и „коментатори” често си правят изводи от дезинфо-изявленията на говорителката на Белия дом, първата гей дама на поста, афроамериканката Карин Жан-Пиер (след гръко-американката Джен Псаки до 06.05.2022 г.), често отминавайки емоциите на говорителката на РМВнР Мария Захарова (=Машка Цукерман), или усукания нищо-не-казващ дипломатичен изказ на Дмитрий Песков, прессекретаря на Кремъл. В знак на несъгласие срещу инвазията в Украйна от Русия вече се евакуираха и популярни личности като журналистката-опозиционер Ксения Собчак, дъщеря на покойния кмет на Санкт Петербург Анатолий Собчак, ментор на Путин до 1999 г., шоу-певците Алла Пугачова и Максим Галкин, Семьон Слепаков, Андрей Макаревич. Но Филип Киркоров и режисьорът Никита Михалков остават сред твърдите защитници на тезите на Путин.

Идеалната позиция на България би била възможно по-малка намеса в конфликта, възможно по-широк неутралитет, с който да избегнем въвличането ни като сцена на военни действия срещу Русия, чийто държавен глава за сетен път заяви, напр. през декември 2021 г., че НАТО трябва да се върне в границите до 1997 г. След нахлуването в Украйна със „спец-военна операция” думите му добиват смисъл на постоянна военна закана и тревога за цяла Източна Европа. След Хирошима и Нагасаки САЩ също са заплашвали при кризи с ядрено възмездие 8 пъти, но и Москва „наваксва” напоследък. Путин повтори нееднозначно: „За какво ни е свят, ако в него я няма Русия?” А „билюкбашията” на "Роскосмос" Дмитрий Рогозин на 6 юни т.г., по повод отказа на България, Черна гора и РСМ за разрешения за прелитане на самолета на външния министър на Русия Сергей Лавров на път за Белград си позволи да публикува в Twitter поста с гаменско съдържание:"Какво е доброто в "Сармат" (руска ядрена ракета с мощност 2000 пъти над тази унищожила Хирошима) ли? Тя няма да иска разрешение за прелитане от страхливите българи, отмъстителните румънци и черногорците, които предадоха общата ни история. Нито пък от всякаквите там шведи."

Великоруски размери, все едно руският динозавър да сплашва папагал/и (в т.ч. €-$-ви) с гаубичен залп ! Нищо чудно да е бил в повишено настроение под алкохолно опиянение.

Поне Машка Цукерман не обижда на страхливци, а „оценява”, че европейците се опитали с „пещерен метод” да демонстрират единство в редиците си като забраниха полета. За жалост Москва обижда по бабаитски нагло, без да дава насрещна перспектива за нещо позитивно, за поне неин собствен възход или просперитет, освен да извива ръце с цените на изнасяните въглеводороди.

Всъщност кому бе нужно свръхнатегаческото подмазвачество на България и сие да препятства прелитането на Лавров? То сърбите, според вицепремиерката им Зорана Михайлович, се чудели как да отложат визитата на Лавров - от забранителния списък на ЕС -, а и на козяшката Мустафа ѝ изтичал мандата.

Въпреки безпардонното нахалство на двете свръх държави към България по отношение на руско-каубойския въоръжен конфликт на украинско-руска гърбина знаем, че населението ни е все още раздвоено на традиционни русофили и на „€-$-ви подлизур-солидаристи”, въпреки че за разлика от другите „новоевропейци” в ЕС и в НАТО (с натиск и като негласно, но императивно предшестващо условие за членство в желания от нас ЕС от Вашингтон, Лондон, Берлин, Париж, Брюксел) – без всенародно допитване – на практика бяха приети политическите и чиновнически администрации на РБ през 1997-2004-2007 г. Знаем също, че не сме геополитически фактор, най-малкото в териториално-политически спорове и конфликти на голямата тройка империи САЩ-Русия-КНР + Турция (т.е. всяка жаба да си знае гьола и мястото в ...). Че РФ иска да бъде един от световните центрове на сила, в перспектива партньор на КНР. Западът – капсулиран около Вашингтон, Канада, Япония, Австралия.., плюс брюкселските НАТО, ЕС помагат на Киев/Львів да не позволят това. Както и на визията мирно сътрудничество между европейското пространство с руските природни суровини и култура. Украйна, обвинявана в националистични грехове и престъпления, е жертва на агресия по великоруски идеологически тертипи от ВСВ.

Българи, украинци, руси, беларуси са езиково, културно и по манталитет близки. Въпреки, че като империя Москва не обича да признава, но Българиите (Волжските, до Аспарухова) се явяват историко-практически „прабаби/а” на Русиите и У/О/край/и/на за писмеността, проводник на религията от Константинопол, църковна и обща култура, редом с Византия и Златната орда трети образец за „Киево-Московията” за държавно устройство на оседнали номади и пр. В Освобождението на България са взели участие от двете сегашни територии на тогавашната Руска империя, но вероятно повече воини са от украинските земи под ръководството на руски офицери с разнообразен етнически произход. Да не забравяме Българското опълчение! Така, че Освобождението е било освен имперско-политическа стратегия и „морален дълг на войнствените внуци към пра-пра-... баба България”. Поне 6-7 млн. е демографският принос на волжските Българии към РФ чрез преименуваните на татари, башкири, карачаево-, кабардино-балкари и пр., част от които са се отказали от ислама, преминали са на руска служба и преименувани представляват преобладаващ дял от бившето руско дворянство.

Българите Григорий Цамблак – Киевски митрополит и Киприан, патриарх Киевски, Литовски и на цяла Русия са сред първите духовни глави на /Киевска/ Русия.

Котленецът Христиан (Кръстьо) Раковски е втория министър-председател (= на Съвета на народните комисари) на УкрССР през 1919 г. и после 1920 - 1923 г.

Отделна обстойна глава е бесарабският етнически принос на България към населението на днешна Украйна и Молдова. Кога доброволно, търсейки убежище от османлии и башибозук при митологизирания руски Дядо Иван, кога под руски камшик за преселване, кога за руски пари... А днес са общо над 400-500 хилядни диаспори... В отношенията с приятелска Украйна управляващите ни послушковци на Вашингтон и на развеселени Жан-клод-юнкéровци, урсулите и мишелите забравиха за гибелта на двамата бесарабски българи на кладата Българският културно-онформационен център в Одеса на 2 май 2014 г., подпалена от Десния сектор, Азов-ци (извън закона в САЩ), Айдар-ци. За разлика от своите хомолози от Будапеща, Варшава, Букурещ, които при двустранни контакти с Киев или присъствие на международните украински конференции не само приподписват декларации за солидарност, но и отстояват правата на своите диаспори да изучават и поддържат в Украйна с държавна помощ майчин език, култура, вяра и убеждения. Или системно противодействат на опити и действия на местните украински власти да асимилират и посредством административни териториални „реформи” украински граждани с чуждо етническо самоосъзнание. Насочени основно към руснаците, но покрай сухото гори и суровото, т.е. (българи – 0,4% от населението на Украйна официално, румънци – 0,31%, унгарци – 0,32%, поляци – 0,29%). Асимилационните репресии в Украйна датират от съветско време. Тогава част от българите-украинци „инкасираха” фамилни имена, окончаващи на „о”, вместо на „ов” или „ев”. Поне и през 90-те години на м.в. Киев, както други държави на пътя от „соц” до „демократични национални”, контролираха диаспорите чрез внедрени агенти на СБУ. За съжаление дружеска, но едностранчива солидарност с приятното и по-възпитано правнуче Украйна показаха, освен митовци и под., вицепрезидентът Илияна Йотова (2018 г.), екс-вицепремиерът Валери Симеонов, и компетентни външни министри като Вигенин и Светлан Стоев. Те поне са повдигнали проблематиката. Имаме и посолство в Киев и генерално консулство в Одеса, които търтиха да бягат в София след началото на „военната операция”. Но ... проблемите следва не само да се поставят, но и да се решават. Ако трябва настойчиво, както опитаваше министър Кулеба у нас или посланикът, по украински, между приятели...

По повод диаспората си спомням, че за декември 1994 г. бяхме поискали среща на президента Желев по време на официалната му визита в Украйна с българите в „украинската българска столица Болград”. Където има/ше официално българско училище, там е завършил и президентът Порошенко. Болград ни бе отказан дипломатично за сметка на среща с представители на диаспората в Одеса. Вероятно по-добре контролирана...За нееднозначната практика на различните украински управления свидетелства асимилационната политика към русините (Ruthenians на Запад), автохтонното население на Северните Карпати. Техният исторически регион Карпатска Рус е разделен между 5, но те живеят в десетина предимно славянски държави. Проблемът им е, че са имали своя държава само за 1 ден и масово емигрират. Познавам словашките русини. В САЩ напр. е известен худежника-русин Анди Вархол. Макар да представляват геополитическа и етнокултурна реалност, днес бъдещето им като самостоятелен народ е поставено под въпрос. В Украйна, където живеят мнозинството от тях, те не разполагат с пълноценни политически и културни малцинствени права. Т.е., Киев ги счита за украинци.

А военният министър Заков „се пъне”, че българи от диаспората ни в Украйна, като украински граждани, се бият на фронта в редиците на украинската армия срещу агресора. Вместо да беше направил нещо пропорционално по-малко украински българи да се бият. Защото в „българските” села в Украйна съществува подозрението, че от тях се набират повече призивни войници, отколкото от „украинско-украинските”. Т.е. по подобие на руската практика, където наблягат на рекрутирането на чукчи, други сибиряци и чеченци вместо „Иванушки”. Последните вече отдавна не са готови да мрат „За Родину, за Путину!” Както на времето в пропагандата ... за Сталину! А Ванюшко-Серьожките поне частично предпочитат маршрутите на украинските бежанци, предимно от невоюващи райони...

Част от дедите ни отдавна са напуснали азиатските степи. Нямаме обратен път към блатата и ракетите в тайгите и тундрите на днешна Русия, която след/през „перестройката си” вероятно ни предаде в зоните на влияния на САЩ и подчиените ѝ брюкселски империи + по-малки и по-демократични държави от ЕС. А сега в примитивната си пропаганда обвинява нас. Мястото ни бе определено от Русия и от Запада! Там са вече образците ни на живот, изборът на младите (главно да обгрижват стари и болни западняци, да мият улиците и чиниите, вкл. тоалетните, а по-атрактивните да обслужват покрай магистралите О.Г.). София и Киев бяха доминирани от Москва. Но Украйна не е нито представител, нито защитник на Запада (а кандидат-ползвател на благините му, след като бъде доизцедена като други... О.Г.). От 1654 г. с договора между хетман Богдан Хмелницки и цар Алексей Романов до 1991 г. тя е съучастник на Русия в създаването и съществуването на империята. Нейните казаци (= спецназ-главорези О.Г.) формират сериозна част от имперската армия. Както е писал Збигнев Бжежински, без Украйна няма /Руска/ империя. Не винаги, както сега, на украински земи е бил популярен лумпенския националистичен призив: „Москаляку на гиляку” (=Московците на клона, т.е. да ги бесят). Броят на украинските герои на СССР съперничи с броя на руските във ВСВ. Украйна е отказала се от вековния съюз с Русия като бивша съветска република, която се бори за утвърждаване на своя държавност. Битка в рамките на териториите на бившата империя СССР. Да се молим вероятно продължителният конфликт да не ескалира в по-голяма война! И занапред ще помагаме на Украйна, както досега на бегълците, без официални военна помощ и доставки, по решение на Народното събрание и Министерството на икономиката. Въпреки, че освободеният директор на „Кинтекс“ Александър Николов заяви пред БТВ : „Обществена тайна е, че българско оръжие отива в Украйна. Ние, хората от бранша знаем това обстоятелство от 10-15 март, две-три седмици след началото на войната. Съществуват очевадни индикатори, че българското оръжие стига в Украйна през посредници в Полша, Чехия и Словакия. Тези държави са много сериозни производители и са въоръжени с НАТО стандартно оборудване. Те купуват на професионален жаргон т. нар. „стара стока”, т.е. съветски образец стоки от България в обеми, които многократно надхвърлят количествата за ежегодно опресняване на военновременните запаси. Това са боеприпаси, които имат срок на годност още няколко месеца или една година. Очевидно е, че не ги купуват за съхранение, а за незабавно използване. Къде? Във войната в Украйна“, допълни освободеният шеф на „Кинтекс". А историйката с поправка на украински танкове у нас изглежда на пропаганден блъф. Оказваната помощ на Украйна е достатъчна засега. Без танкове и тежко въоръжение, за да се превръщаме във военна цел на руски ракети!

Надигат се гласове в Европа, че на Байдън трябва да бъде обяснено да послуша съвета на Кисинджър от Давос (27.05. т.г.) Украйна да сключи мир с Русия, дори и да трябва да направи териториални отстъпки. А щом САЩ предоставят ракетни системи, достигащи руска територия: 1. Руските ВС ще направят възможното те да останат в украински ръце най-кратко време. 2. Чукотското село Гудим отстои само на 200 км. от щата Аляска. Но Аляска е несравнима по геоположение с големите индустриални центрове на Русия, достижими от Украйна, или на Киев, които са в обсега на крилатите ракети на САЩ, доставени в Турция, държава от НАТО. 3. Дълбоката му държава повтаря шаблона на Карибската криза от 1962 г. 4. Ако последва сега Трета световна война с голяма вероятност синът му ще си загуби даже бизнеса в Украйна...

Смешно е да охраняваш въздушното си пространство със съветски аероплани, ремонтирани от Русия и да се замисляш дали да ги предоставяш на Украйна!

Така не се подхожда спрямо империи, които се кипрят, че държат на думата си (враждебно с Путин понастоящем, васално-слугински със САЩ, прочути с Хирошима..., с бруталността си във Виетнам и къде ли не още, в т.ч. с Англия в бомбардировките на България /1943-44 г./ , на Прага, Дрезден, Токио през ВСВ).

Умен, балансиран подход имат Виктор Орбан и хърватският президент Зоран Миланович, за които животът на избирателите имат приоритет пред „ценностите” (на козируване) и „лова на вещици” срещу православието и фашизма по руски схващания.

Русия и Украйна превъзхождат многократно България по население, икономика, територия и географско положение, и по военен потенциал и няма защо да мерим мегдан с тях, да заемаме страна, или да посредничим. След като сме неприятелска страна за Русия в резултат на действия на българското аматьорско правителство.

В своето творчество „татарският” - според Иван Грозни, Ленин, Сталин и Скопие - акад. Мусагит Хабибулин с етническо самосъзнание на волжски българин:„Хан Кубрат” – (Величието на Фанагория и Войната с хазарите), „Сююмбике-ханбике /принцеса/ и Иван Грозни” най-добре разкрива руската първобитна тактика на чергарско заселване от Средновековието за анексиране на съседни държави към империята. Многократно тествана. Изпращат специалисти, създават диаспора, в подходящ момент тя надига глас, че е дискриминирана за нещо си от местното население или власти. Следва агресия от освободители от Русия. Така възниква СССР.

Аналогична е тактиката на САЩ за усвояване на Западното полукълбо, но там Българиите нямат исторически принос с размирните си пра-пра...внуци-пакостници.

Как реагира „евроатлантическият пролетариат” от държави от „Нова Европа” на внушенията на Вашингтонско-брюкселската си аристокрация от „Новите земи” + „Стара Европа”?

За Бълария споменахме частично. Иначе всички осъдиха инвазията, солидаризираха се с Украйна и териториалната ѝ цялост, одобриха мнгократните санкции на Европейския съюз, САЩ и Украйна срещу Руската федерация. Разсеяха се за единичното послание на папа Франциск, че „лаят на НАТО пред вратите на Русия” може да е причина за войната в Украйна. Заеха страна на Украйна, за победа. С убежденията, че тази война няма да има победител. Че Русия ще загуби престиж и ще бъде изолирана от Западна Европа, а Украйна – територии и незапомнени разрушения. Положиха, редом с ЕС-аристокрацията и вашингтонските главатари и покрай тях, доста политико-дипломатически усилия с контакти в Москва и в Киев със Зеленски. Брюксел, искрено, за Лондон и Вашингтон не съм убеден, желае мирно разрешение на конфликта. Осъзнава опасността за европейския и световния мир, за риска от ослабване на Европа и разбиване на ЕС от щатско-британското подстрекателство и руското дебелоглавие, неординарност и самовлюбеност.

Северозападните съседи на Москва, Румъния и от В 4 (Вишеградската четворка) предоставиха освен хуманитарна и пряка военна помощ с доставки на оръжие. Разбира се с изключение на Унгария, за оръжие. Виктор Орбан остава сред редките самотни птици в едноклетъчната фауна на атлантико-€-ви пудели, кокошки и болонки. Сиреч, В4 се разцепи на Чехия и Словакия + национално разумно-балансираща между страните в прокси-конфликта Унгария + вашингтонския сподвижник и русофобо-путинофоб № 1, редом с Острова (ОК=Обединеното кралство Великобритания и СИ)

Полша. Тя от край време поддържа евроатлантическата интеграция на Украйна и е доставчик № 2 след САЩ на оръжие за Киев. В духа на възродения дух на Пилсудски Варшава – демагогски - открито прави намеци за териториални претенции към западно- украинските земи, които преди десетилетия са били в пределите на Полша. Говори за предоставянето на „особен статут на гражданите на Полша в Украйна“, даже не споменава понятие като украински поляци. Варшава и сега имаше наемници в Азов, а над 50% от анкетирани поляци поддържали участие на полски части във военните действия на страната на Украйна като сформираните понастоящем военни отряди за „териториална отбрана“ от доброволци на временна военна служба. Т.е. заобикаляне на евентуални планове за бъдеща намеса. Русия едва ли би останала равнодушна.

На 5 май 2022 г. полският президент Дуда заяви, че между Полша и Украйна – повече няма да има граници. Или ще се отиде към създаване на нов двудържавен субект както Русия-Беларус, поне на хартия засега? Това ми напомня старата съветско-щатска историческа лъжа: че ВСВ започнала на 1.9.1939 г. с нападение над Полша от Берлин. Нищо подобно! ВСВ започва през октомври 1938 г. с окупацията на Чешки Шчечин, Моравска Силезия!

Цифрите в милиони души за бежанци, бегълци и мигранти от Украйна са динамични, а достоверността за оказваната хуманитарна помощ също е в категориите на теорията на вероятностите. Съотносима с кредото на Ото фон Бисмарк: „Най-много се лъже преди избори, по време на война и след лов”. То касае гигантската хибридна война и борба с фейк-новините чрез свои лъжи, санкциите, експулсирането на нежелани лица, военните загуби. Дори президентът на силно антируската Литва призна че рестрикциите срещу Кремъл всъщност се оказали по-тежък удар за държавите в Европа. Според агенция Блумбърг Русия е увеличила с 50% приходите си от газ и нефт от началото на т.г., като само за месец са били 20 млрд. $, а до края на 2022 г. РФ ще заработи 300-320 млрд. $ от износ на въглеводороди и петролни продукти чрез реекспорт, вкл. троен, в най-мощните 6-7 азиатски държави и отчасти в Европа. Рублата постигна върхове спрямо долара, а не трябваше ли според Белия вожд във Вашингтон да е обратно? На практика чрез санкциите САЩ и ОК косвено рутят икономиката на Германия и Франция, т.е. на ЕС. Съгласен съм напълно с експерта-дипломат Симеон Николов, че бумерангът със санкциите ще отслаби Европа, зависимостта ѝ от Русия ще се трансформира в друга зависимост – от САЩ. Санкциите са вредни за България и със самоизолацията ни от транспортни връзки и почиващи от Русия. Спешната продажба на руски имоти у нас вероятно беше подсказана от Москва, ако не дирижирана.

За противодействие на руската пропаганда Брюкселският коминтерн въведе цензура на руски канали чрез регламент на Съвета на ЕС с привкуса на сталино-гьбелсовата контра-пропаганда посредством заглушаване. Сега просто е приложен демократично – с отстраняване на политнекоректни източници.

Иначе Кирчовците се разходиха до Буча и на поклонение при президента Зеленски и като професионални комсомолци на власт си приписаха несъществуващ принос за освобождаване на блокираните моряци на кораба „Царевна” в порт Мариупол.

Шоуто „Persona non grata” на Коминтерна на глобалния либерализъм започна след „референдума за анексията на Крим” и с кампании за потъпкването на правата на човека в Русия, с опазването на които не блестят и САЩ – расизъм, сериозни съмнения за фалшифициране на президентските избори, убийства дори на свои президенти в миналото (чаровния Джон Ф.Кенеди + брат), щурмът на Капитолия, неправомерно глобализиране на националното им законодателство и т.н. и пр. Инициативата за експулсации на посолски служители започна от „разширения Запад”.

Изглежда, че журналистите масово не правят разлика между нежелано (персона нон грата) и неприемливо лице. Последното може да бъде само член на административно-техническия или обслужващ персонал на представителство, т.е. на недипломатическия персонал (АТОП). И често не ставаше ясен броят на експулсираните дипломати и на членовете на АТОП. Изглежда, че експулсирането на дипломати и посолски служители през последните няколко години, както и налагането на икономически санкции, на територията на Атлантико-Европа се формализира, обюрократизира, е в инфлационна криза. Злоупотребяваше се с обстоятелството, че експулсиращата страна не е длъжна да предоставя доказателства за неприятелска дейност в нарушение на Виенската конвенция за дипломатически отношения, мярката е лесно приложима, има главно пропагандно- демонстративна стойност, няма кариерна цена за експулсираните. Биват изпращани обикновено за копенсация в друга страна, а засегнатата от експулсация държава отговаря обикновено с реципрочни демарши по бройки. Най-често.

Примери много: На 6 април т.г. Русия обяви за рersona non grata 45 служители на полското посолство в Москва като реципрочна реакция срещу обявяването през март с.г.на 45 руски дипломати (!?) в Полша за нежелани лица. От началото на същата седмица над 200 руски дипломати бяха прокудени от няколко европейски държави, включително Германия, Франция, Нидерландия, Испания, Италия, Румъния и др. Москва заяви, че ще отговори реципрочно.

На 18 март т.г. България експулсира 10 руски дипломати, още един през април, 6 през м.г. Премиерският екип или съветничка подведе К.Петков да отзове своя посланик от Москва за консултации, разчитайки непрофесионално, че и Москва ще отзове г-жа Митрофанова. Империята отвърна на удара реципрочно + 2 след месец.Сложното е, че ние имаме в Москва 13 дипломати с посланика, в т.ч. с „1/2-курортистки бройки”. Руснаците имат освен 44 притежатели на диппаспорти в София 4 в ГК-Варна и 3 в Русе. Summa summarum 51 руски : 18 български ДП с 5 от ГК-Санкт Петербург и -Екатеринбург. Точната бройка на експулсираните реално руски и български ЗП – служители, (ЗП = задгранично представителство), вероятно е известна на ДАР, ДАНС, ВИ, ФСБ, ГРУ, ВР. МС млъкна по темата, която и без това не разбира, а МВнР прекрати актуализацията на публично достъпния преди списък на дипломатическия корпус с Русия. Кирчовците не са се похвалили да са поискали реципрочност, паритет в бройките. Или МВнР, нали според г-жа Генчовска имаме 2 външни политики? При експулсациите нашето посолство става нефункционално по състав!

Да не стане като с десетките чешко-руски експулсирания на дипломати и АТСлужители през април-май м.г. (на последния етап поне 110 срещу 63) ! Тогава при неприцизирани експертно политически решения в отсъствие на паритет в бройките на дипломатически, АТС и местни служители най-големият чешки стопанско–дипломатически комплекс в чужбина, т.е. в Москва, се оказа без персонал! Местните служители не са дипломати и държавите с по-висок жизнен стандарт по-често ги предпочитат поради техническа експертност и финансови съображения, за сметка на възможни рискове и компромиси с изискванията за секретност. По традиция Москва и Пекин разчитат повече на свои дългосрочно командировани и добре проверени АТС едва ли случайно.

В експулсирането на руски посолски персонал участваха дори Църна гора и Скопие.

Рушенето и повреждането на съветски и руски военни паметници е друга форма на протест срещу руската „военна операция” в Украйна. В Западна Европа не се случва. Рушене се практикува в Украйна, Полша, вероятно в другите 4 страни- „ястреби против путинизма” (балтийските и Румъния). Повреждането, оскверняване и преместване се практикува в тях същите, Чехия, България, където има привърженици и на разрушаване или преместване на големите няколко паметници на съветската армия. В Чехия е обяснимо от времето на социализма още, когато след „Пражката пролет” през 1968 г. ЧССР бе окупирана от съветски войски. В Словакия, където жертвите на окупацията са значително по-малко, отколкото в чешките земи (Бохемия и Моравия), антируският натиск на обществеността е значително по-балансиран.

Преместването на паметника на маршал Конев, отбелязването на паметта на изменника на Сталин ген. Власов, враждебното за Москва наименоване на част от улици, площадчета, градинки в близост с руското посолство започна през 2019 г. в Прага.

Българските русофили се подиграват с прекопирването на чешкия опит от найо-тициновци и актьори като Веселин Калановски – със съдействието на Софийския общински съвет - с пубертетски преименования на измислени алеи, площадчета (на името на Борис Немцов, убит опозиционер на Путин, както в Прага), храстчета, лехички и тротоари (може и тоалетни чинии, защо не?) пред руското посолство, ползвани предимно за облекчаване на махаленските кучета.

Империите не прощават! Нима СОС и безотговорници актьори, полит-аматьори или т/ц/ицинци, които вероятно не могат да заковат една табелка, ще компенсират на данъкоплатеца повишените цени на газа и нефта от Русия докато нямаме още достатъчно алтернативни енерго-източници ?

„Искам в Черно море да виждам платноходи, яхти, мир и любов”, бе заявил екс- премиерът Бойко Борисов. „България няма да участва в общ флот с Турция, Румъния и Украйна ...” Черно море – зона на мира! Остава моя и на мнозина мечта.

Прочети цялата публикация