Мъжете в България сме подложени на геноцид

Още от най-древно минало, жените на Балканите са имали права равни с тези на мъжете, че дори и по-големи. Тази традиция се е запазила през вековете, през Античността, през Средновековието, през Възраждането и до ден днешен. Опитите в последните години, да се внуши, че жените страдат от насилие, че са подложени на потисничество и че са в ролята на жертви, са не само нелепи, но и опасни, за семейството, доколкото още съществува, за цялото общество и за самата държавност.

След различни истерии, които се появяват периодично, внушени от неправителствени организации и фондации с външно финансиране, след всички приказки колко страдат жените от домашно насилие и колко се е увеличил техният брой, дойде време да си кажем истината. А тя е че не жените, а мъжете в България са истинската жертва на домашно насилие. Мъжете, а не жените, в България, чрез различни закони, като ЗЗДН например, са подложени на истинско унищожение, на геноцид.

Така наречения Закон за защита от домашно насилие (ЗЗДН), който става все по-популярен напоследък, не е всъщност никакъв закон. Според този закон предварително набелязаната жертва е на практика осъдена, без да се чуе нейното мнение, без правото на нейна защита. Т.е. имаме закон, който те осъжда, без да изслуша двете страни, а само едната! Абсурден закон, който с бързи темпове руши българското семейство, който се използва за изнудване. И най-вече води не до намаляване на домашното насилие, а до неговото увеличаване и последващо пристъпване на други закони!

Ако попитате, който и да е адвокат, който се е занимавал със ЗЗДН или е имал някакъв досег в своята практика с този закон, всеки един ще ви каже, че ЗЗДН се използва най-често не за защита на някоя жертва на домашно насилие, а за изнудване на едната страна при предстоящо дело за развод, при предстоящо дело за подялба на семейно имущество и т.н. Разбира се девет от десет обвинени по ЗЗДН са мъже, като все пак едно на десет са и жени.

В момента се обсъждат предстоящи промени в този закон. Моето лично мнение е, че този закон трябва незабавно да бъде премахнат - има си достатъчно закони за защита на жертви и пострадали от насилие. Но тъй като това премахване е твърде невероятно, то поне може да бъде направено следното. Трябва да бъдат премахнати децата, т.е. извадени от конфликта между мъжа и жената, между жената и мъжа, защото практиката показва, че най-голямото и най-често изнудване на едната страна спрямо другата става през и чрез децата. Затова трябва, ако е възможно децата да бъдат отдалечени, с помощта на закона, от всякакви спорове, докато те не бъдат решени, а не да бъдат превръщани в главни жертви на напрежението и в средство на изнудване.

Също така по този въпрос може да се добави следно. След като разни феминистки постоянно реват за равноправие с мъжете, след като всячески на жените е втълпявана ролята на жертви, а не на майки, на съпруги, на приятелки и т.н. След като постоянно в последните години има обвинение към дискриминация, спрямо жените разбира се, защо да не започнем от следното. Законът в България дава на практика пълни права на жените по отношение на децата, при развод и не само. Бащата според българските закони е едно недоразумение в цялата система, някакъв натрапник, който има наглостта да иска права спрямо децата си. Присъждането на децата при развод на майката, в почти всеки случай и отделянето на два дена в месеца на бащата, за да види детето си, са някакви закони от началото на човешката история, от времето на матриархата. Като говорим за равенство между жените и мъжете защо не започнем оттук, с решаването на този въпрос, а защо започваме винаги от някъде другаде?

Да повторим известната максима, че семейството е основна клетка на обществото. От неговото запазване или разваляне зависи всичко, което се случва в самото общество и в самата държава, зависи запазването или разпадът на това, което наричаме държавност. Затова трябва да направим всичко за неговото запазване, всичко за завръщане на нормалността в човешките отношения, а не да тикаме нещата изкуствено към едно истеризиране.

Прочети цялата публикация