Може ли Украйна да си върне Крим?

Украйна обяви, че има за цел да прогони руските войски от своята територия. Част от нея е и полуостров Крим, анексиран от Русия през 2014 година. Реалистичен ли е стремежът на Украйна да си го върне?

Мостът към Крим е с дължина от 18 километра, струва стотици милиарди рубли и е изключително важен за руското снабдяване, защото свързва полуострова с руската суша. След анексията през 2014 година Москва планира и построи за много кратко време моста, по който преминава четирилентова магистрала и железопътна линия. От 2018 година насам съоръжението свързва град Керч в най-източната част на Крим и руския полуостров Таман.

Мостът действително е от голямо стратегическо значение: благодарение на него се осигуряват доставките за руските части на полуостров Крим и за цяла Южна Украйна. Не на последно място именно поради това той отдавна е трън в очите на украинската армия. Досега Украйна не разполагаше с оръжия, с които би могла да го разруши, но ако ги получи, разрушаването на моста ще стане „цел номер едно“, заяви украинският генерал Дмитро Марченко.

Опасност от по-нататъшна ескалация

Москва вече заплаши, че в такъв случай ще последва тежко отмъщение и дори спомена подновяване на въздушните нападения срещу Киев. За Русия бомбардирането на цели, намиращи се на полуостров Крим, действително има по-различно значение от войната в Донбас или в останалата част на Украйна. Москва гледа на анексирания полуостров като на своя територия. Ако той стане обект на атаки, от руска гледна точка това би означавало войната да премине и на руска земя, откъдето ще произтече заплахата за нова ескалация.

А Украйна разглежда Крим като своя територия. „Ние ще освободим всички наши земи, наистина всички, включително и Крим“, каза пред CNN украинският министър на отбраната Олексий Резников. Но като начало реалистичният минимум бил „руските сили да се върнат отвъд границите, които бяха валидни преди руското нападение на 24 февруари“, допълни неговият съветник Юрий Сак.

Обект на вечни спорове

Острата реакция на Кремъл има своите основания: за Москва Крим има много по-голяма стойност от останалата част на Украйна. В продължение на над два века полуостровът е бил част от Русия. През 18 и 19 век царете интензивно го заселват с етнически руснаци – политика, продължена по-късно и от Сталин. Именно затова мнозинството от населението и до днес е проруски настроено. Едва през 1954 година Крим по неизяснени докрай и до днес обстоятелства е предаден по разпореждане на тогавашния съветски генерален секретар Никита Хрушчов на Украйна. Киев предоставя автономен статут на полуострова и сключва с Русия договори за аренда – като например за стратегически важното пристанище в Севастопол.

По съветско време там се намира главната квартира на Руския черноморски флот, а освен това Севастопол е единственото използвано от Русия ключово пристанище, което никога и не се заледява. Във военен план то предлага достъп до Черно море, в икономически - именно оттам се внасят много важни стоки. До 2014 година споразумението между Украйна и Русия се изпълнява без проблеми, но след революцията на Майдана Кремъл съзира опасността Украйна да се обърне към Запада и НАТО, а Севастопол и Крим като цяло да бъдат загубени. Това става повод за решението на Кремъл да предприеме нарушаващата международното право анексия.

Крехка връзка

Със започнатата война в Украйна Русия се опитва да укрепи връзката си с Крим – наред със завземането на Донбас Кремъл обяви установяването на сухопътен коридор оттам до Крим като една от най-важните си военни цели. Това би дало възможност да се стига до Крим от руска територия не само по моста.

Завладяването на нови територии в Южна Украйна също е важно за Путин: при това положение връщането към статута отпред анексията би било почти невъзможно. Украйна би загубила изцяло достъпа до Азовско море и тъй като Крим като един огромен клин се забива навътре в Черно море, Русия би могла да контролира и да възпрепятства цялото корабоплаване към последното останало украинско черноморско пристанище Одеса. Фактът, че и то е важна цел за руснаците си личи по ожесточените сражения за малкия Змийски остров край румънските брегове.

Все пак реалистично ли е Украйна да си върне Крим?

В самата Украйна не са наясно по въпроса докъде са готови да стигнат, за да си върнат обратно Крим. Връщането на полуострова било „въпрос, по който трябва да се водят дипломатически преговори“, каза правителственият съветник Сак. По военен път, както очевидно е ясно и на президента Зеленски, връщането на Крим дори и при най-добро стечение на обстоятелствата засега е невъзможно: „Мисля, че това ще означава да се дадат стотици хиляди жертви от наша страна“, каза Зеленски.

Остава напълно неясно как Крим би могъл да бъде върнат на Украйна по дипломатически път. С оглед на стратегическото значение на Крим, сегашното разположение на силите, а и ясно декларираната лоялност на преобладаващото мнозинство от жителите на полуострова към Русия, подобно нещо засега поне изглежда твърде абсурдно.

Прочети цялата публикация