Да се предадеш на „Газпром“

България, член на ЕС, е интересен тест за бъдещето на отношенията с „Газпром“, а и с Русия.

Руският газов монополист спря едностранно доставките за България на 27 април, докато правителството на тогавашния премиер Кирил Петков търсеше алтернативни доставки.

Това коментира Георги Готев за Euractiv.

Сега служебното правителство казва, че е „неизбежно“ страната да обсъди възобновяване на доставките на газ от „Газпром“. В по-широк контекст служебното правителство, назначено от президента Румен Радев, обвинява кабинета на Петков, че е развалило отношенията на страната с Русия заради нахлуването ѝ в Украйна.

Рязката промяна в политиката е очевидна. Стотици българи протестираха срещу служебното правителство, откакто то встъпи в длъжност на 2 август, притеснени, че ще работи за възобновяване на доставките на руски газ и ще увеличи още повече влиянието на Кремъл върху икономиката.

България внася над 90% от нужния си от Русия през газопровода „Турски поток“ по силата на 10-годишен договор, който изтича в края на 2022 г. Интересно е да се отбележи, че докато Русия спря всички доставки за България, България продължава да транзитира руски газ по същия тръбопровод към приятелите на Кремъл – Сърбия и Унгария.

Политици и анализатори в България не са единни дали е възможно руският газ да бъде заменен с алтернативни доставки – азерски газ през интерконектор с Гърция, който предстои да бъде сертифициран, и американски втечнен газ през терминали в Гърция и Турция.

Временното правителство отхвърли оферта за шест танкера с американски втечнен газ, позовавайки се на високите цени и липсата на слотове в близките терминали за изтегляне и регазификация.

Посланикът на Русия в България каза, че доставките на газ за България могат да бъдат възобновени, ако има политическа воля от София, като отново подчерта, че плащанията трябва да са в рубли. Комисията твърди, че следи стриктно за нарушенията на санкциите на ЕС и плащанията за газ в рубли се считат за такива.

В България многобройните привърженици на връщането на „обичайния бизнес“ с Русия твърдят, че много страни от ЕС, включително Германия и Италия, продължават да получават руски газ, което означава, че България може да последва примера при същите договорености.

Освен това служебният енергиен министър твърди, че ако България не възобнови доставките на газ от Русия, ще трябва да плати огромни глоби при евентуално арбитражно производство. Договорът съдържа клауза „вземи или плати“, задължаваща България да купува 80% от договорените количества годишно. Ако не, България трябва да плати газа. За текущата година България е внесла 1 милиард кубични метра и така би била принудена да плати за още 1,4 милиарда кубични метра, които не е използвала.

Българското служебно правителство иска споразумение с „Газпром“ за използване на тези 1,4 млрд. кубични метра до края на зимния сезон, което означава след края на 2022 г.

Може да звучи странно, че служебното българско правителство не предвижда да съди „Газпром“, а вместо това властите в София се опасяват от съдебно дело от руския монополист. Но така стоят нещата.

Комисията даде съвети на страните членки на ЕС как да купуват руски газ, без да нарушават санкциите. В тях се казва, че компаниите могат да плащат за руски газ – при условие че го правят във валутата, договорена в техните съществуващи договори (долари или евро) и обявяват транзакцията за завършена, когато тази валута бъде платена.

Каквото и да е направено от плащането – ако е преобразувано в рубли и изпратено на друга сметка – очевидно не е от значение за еврокомисията.

Известно е, че бяха установени контакти между служебното правителство и „Газпром“.

При такива обстоятелства само Русия ще реши дали иска да се върне към „обичайния бизнес“. Унизително е за България, но това е положението.

Аргументите, че на „Газпром“ не може да се вярва, не работят, въпреки че има твърде много примери за това, че руският монополист прави със своите клиенти каквото си иска.

Днес „Газпром“ изгаря газа, който не иска да изнася, само за да попречи на ЕС да напълни газовите си хранилища преди зимата.

Вероятно това е типичен случай на Стокхолмски синдром, при който жертвата развива положителни чувства към своя отвратителен насилник.

Българите ще гласуват на предсрочни избори на 2 октомври. Преди това служебното правителство ще се опита да намери споразумение с Русия.

Всяко споразумение би било капитулация. Но споразумение може и да няма, защото Русия има нужда от лостове да дестабилизира България и след изборите.

Прочети цялата публикация