„Не се тревожи, скъпа“ е наръчник за това как да мразим мъжете (ТРЕЙЛЪР)

Ето, че след известно затишие Холивуд ни предложи първия от дългоочакваните си филми през есента, а именно „Не се тревожи, скъпа“. На хартия това трябваше да е един от големите хитове на 2022 г., но резултатът е един от големите провали и то по ред обективни и субективни причини.

Не ни стигат TikTok войната между половете, но сега тя трябва да се пренесе по възможно най-пошлия начин и в киното. И тези думи идват от устата на човек, който винаги е харесвал противопоставянето на половете в изкуството. Все пак има нещо интригуващо в това мъжете и жените да гледаме едно, а да виждаме съвсем друго.

Сюжетът сякаш ни откарва в едно утопично градче в средата на нищото, където млади семейства отдават живота си на проект на име „Виктори“. Мъжете денем работят по свръх секретни операции, докато половинките им стоят вкъщи в един напълно подвластен на патриархалните ценности свят. Мирът и хармонията обаче бързо се пропукват, когато идеалните условия на живот започват да изглеждат някак нереални за част от обитателите на града. Тогава на главната героиня просветва, че нещо не е наред.

Режисьор и продуцент на лентата е обичаната от мен Оливия Уайлд. Влюбих се в тази жена още от ролята ѝ в „Д-р Хаус“ и от тогава насам трудно откривам нейна слаба изява. Оказва се обаче, че тази попада точно в този списък. Да ме извиняват дамите, но има чувството, че Уайлд е била в перманентен цикъл, докато е работела по „Не се тревожи, скъпа“. Или в най-добрия случай си е мислела за всички задници, с които е излизала в гимназията, докато се е борела за своето място под звездите.

Сценарият пък е поверен на друга ултра феминистка в лицето на Кейти Силбърман. У двете се забелязва някакъв сериозен комплекс от това, че са се родили жени в един, по тяхно мнение, мъжки свят. Проектът им обаче носи точно противоположния ефект и вместо да видим как жената застава рамо до рамо до мъжа, както е редно и да бъде в моите очи, виждаме, че те сякаш искат мъжките полови органи да изчезнат от лицето на земята, за да може да си платят за всички злини, сторени през историята срещу нежния пол.

В главната роля влиза Флорънс Пю, която трябва да призная, че сякаш е извлякла максимума от този си персонаж. Тя изглежда убедително в метаморфозата си от наивната домакиня до еманципираната модерна жена. Ако трябва да ѝ намеря все пак някакъв кусур, то бих акцентирал върху по-мускулестата ѝ фигура, която някак не пасва напълно на общата картинка. Все едно не е спирала да тренира от „Семейни кютеци“ насам, където изигра кеч сензацията Сарая Найт.

Хари Стайлс пък е нейният съпруг, но и тук продължавам да не разбирам, защо това момче не се фокусира върху музиката си, ами се напъва да бъде актьор. Напълно разбирам защо е подбран все пак за тази роля, де. Оливия Уайлд е искала някой по-женствен красавец, който бързо да превключва от жребец в леглото до мижитурка в обществото. Най-добрите му моменти обаче бяха, докато бърка под полата на Пю, било то с ръце или с глава. През останалото време сякаш е в готовност да грабне микрофона и китарата, за да освежи обстановката с някой закъснял летен хит.

Там е още едно от красивите лица на Холивуд - Крис Пайн. Той получава ролята на кукловода-злодей, чиято идея е проектът „Виктори“. Но и той е тук, само за да може момичетата във филма да го напердашат без да си развалят грима или не дай си боже да счупят нокът.

Подозирам, че в момента мнозина от вас бързат да ме заклеймят за деградирал мизогинист и затова ще напиша и няколко по-обективни реда преди да завърша критиката си.

В „Не се тревожи, скъпа“ има един главен герой без лице, който единствен си върши работата - музиката. Почти през целия филм текат различни инструментали, които недвусмислено задават тона на всяко едно събитие от екрана. И да не иска човек се потапя в атмосферата на мига и започва да си представя как сам би реагирал на случващото се. Лошото е, че с аудио аранжимента се изчерпват всички позитиви на филма.

Лентата е прекалено дълга, сценарият е лишен от нужната дълбочина на персонажите и на практика липсват моментите, които да подместят зрителя от мястото му в изблик на каквато и да е емоция. Тонът е безкрайно бавен и монотонен на фона на заложения потенциал. Като цяло липсваха екшънът и драмата, поради което съм убеден, че повече от вас ще ги накара да проверяват телефоните си по време на прожекцията. Днес в киносалона дори имаше няколко души от колегите ми журналисти, на които им се наложи да отскочат до тоалетната. Категорично мога да заявя, че за това време не пропуснаха нищо съществено.

Ще ми се да дам малко по-висока оценка на „Не се тревожи, скъпа“ само заради Оливия Уайлд, но просто не мога да мръдна от това 4/10, което пиша на проекта. Да, имаше някаква идея, имаше нужните средства за реализирането ѝ, но резултатът бе нещо, което инфлуенсърите в социалните мрежи постигат в рамките на 60 секунди, а не за два часа. Съжалявам, Оливия, следващият път повече.

Прочети цялата публикация