Спорен ход: С 5 пъти по-ниски заплати министър очаква по-високи резултати от ББР (Обновена)

Министърът на иновациите Александър Пулев обяви, че намалява 5 пъти заплатите на надзора на Българската банка за развитие от 10 000 на 2000 лева. Изненадващо е, че с тази мярка Пулев твърди, че се надява да даде тласък на цялостната работа на банката и да се постигнат по-добри резултати по отношение на кредитирането. Спорно е дали поставянето на “тоягата пред моркова”, т.е. на санкциите пред стимулите би довело до по-добри резултати за банката. Успоредно с това обаче Александър Пулев обяви, че готви цялостна смяна на Надзорния съвет. “Намаляваме заплатите на експерти в Българската банка за развитие пет пъти – от 10 хиляди на 2 хиляди лв. – пет пъти, защото Българската банка за развитие не работи добре и не се управлява ефективно", каза Пулев пред БНТ. По-късно от ведомството му уточниха, че мярката ще засегне само тримата експерти от Надзорния съвет. Готви се тотална смяна в надзора на банката От думите на Пулев стана ясно, че той не само ще намали заплатите на Надзорния съвет, но се готви и да смени членовете му. “Ще предложим нови хора в Надзорния съвет на ББР, които имат нужната компетентност и визия, за да работи банката по-добре. Основната цел ще бъде да се подпомагат по-целенасочено микро-, малките и средни предприятия, които са гръбнакът на икономиката“, каза министърът.   Проверка на Mediapool в Търговския регистър показа, че възнагражденията ще бъдат намалени на Стамен Янев, Валентин Михов и Васил Щонов, които в момента формират Надзорния съвет на банката. Предстои опит именно те да бъдат сменени. Все още в Агенцията по вписванията не са подадени от Министерство на иновациите и развитието новите предложения за тримата членове за надзора на банката. Наред с това Пулев добавя, че в момента в надзора на банката работят интелигентни хора, с биографии, но с този ход министерството като принципал отправя ясно послание, че иска по-добри. “Пишем двойка” “За цялата календарна 2022 г. заложената цел на банката са кредити в размер на 342 млн. лв. за фирмите, а към края на август ББР е подкрепила бизнеса с едва 60 млн. лв. Към момента изпълнението е много слабо и моята оценка е Слаб 2. Пишем двойка на Надзорния съвет и намаляваме заплатите им”, каза Пулев. Спорно е обаче доколко тези резултати не се дължат на отлива от инвестиции от страна на бизнеса заради пандемията от Covid-19, поскъпването на суровини, материали и машини заради и инфлацията и заради войната на Русия в Украйна. От думите на Александър Пулев стана ясно, че от понеделник, 19 септември, в ББР тече одит от Сметната палата. "Такъв одит се случва за първи път от 15 години – откакто ББР е създадена", твърди министърът и добавя, че препоръките на този одит трябва да се изпълнят от следващия министър на иновациите – принципал на банката. Министърът обяви, че категорично няма да се променя лимитът от 5 млн. лв. за отпускане на кредит, наложен от неговия предшественик Кирил Петков като служебен министър на икономиката. Преди повече от година Кирил Петков в качеството си на служебен министър на икономиката обяви, че 8 фирми са получили близо 1 млрд. лв. от държавната банка под формата на едри кредити, като над 500 млн. лв. са отишли при дружества, свързвани с депутата от ДПС Делян Пеевски. Останалите са били дадени на Румен Гайтански - Вълка, братя Домусчиеви, Георги Самуилов и Ангел Палийски. Бе обявено, че най-едрите единични кредити (над 140 млн. лв.) са три - на "Роудуей кънстракшън" АД (148.5 млн. лв.), на "Слънчев ден" АД и на "Благоевград – БТ" АД. В средата на юли стана ясно, че Банката за развитие се опитва да спаси част от лошия кредит на Румен Гайтански - Вълка за 149 млн. лв. В момента средната сума за отпускане на кредит е 350 000 лв., поясни още Александър Пулев и каза, че трябва да се разшири продуктовият портфейл на банката. Нови инициативи По думите на Александър Пулев, Министерството на иновациите и растежа разработва две мерки, с които да се подобри работата в институцията. Първата е да се насърчи съфинансирането, като ББР участва като съкредитор по големи експозиции, но само и единствено при условие, че те се управляват от друга голяма международна институция, която да бъде водеща и с безспорна репутация. Втората мярка е да се насочат част от кредитите през публичните пазари, в т.ч. Фондовата борса. "На тези пазари цялата информация и документи по кредитите, облигациите, договорите ще бъдат публични. Ние сме за чисти и прозрачни процеси. Не искаме тези договори да бъдат заключени някъде в някое чекмедже или архив, а да са видими и публично достъпни", допълни министърът.

Прочети цялата публикация