Франция "пресъхна"

От 23 дни работниците и служителите на най-голямото френско предприятие - TOTAL стачкуват. Огромни опашки от коли изцеждат последните капки бензин. Пререкания, побои, дори се стигна до наръгвания с нож между чакащите. Пред растящото недоволство министър председателката Елизабет Борн нареди да се пристъпи към реквизиция на рафинериите. Тази мярка обаче във Франция е само частична. Тя се отнася до жизненоважни отрасли на икономиката като здравеопазването, отбраната, сигурността и пожарната команда. Останалата част на потребителите на бензин остават на сухо. Синдикатите посрещнаха решението със жалби пред съда, считайки че то е в разрез с правото на стачка, което е вписано във френската конституция. Какво искат стачкуващите? Увеличаване на заплатите с повече от 10% по две причини. Първата е инфлацията и втората са огромните печалби на TOTAL. Оборота на петролния гигант за 2021 година е 205 милиарда долара, с 65 милиарда повече от предишната. Дирекцията на TOTAL вместо да преговаря със стачниците, публикува няколко фиша от заплати на служители, които показват заплати от 5000 евро на месец. Това означава, че заплащанията в предприятието са два пъти по-високи от средната френска заплата, която е около 2500 евра. Тези публикации втвърдиха още повече позициите на стачниците. Правителството е притиснато до стената. Ако най-високите заплати бъдат увеличени с 10% всички останали ще поискат и те. Съответно Франция ще бъде залята от инфлационна лавина. Въпреки очакванията на френското общество, Еманюел Макрон се спотайва. Медиите разпространяват някаква негова изява, в която президента казва, че в този конфликт не е негова работа да се меси. Президентът греши и не за първи път! В TOTAL държавното участие е 24% и той не може да остане дълго безучастен към случващото се. Има обаче нещо друго. Водещият синдикат е просмуканият с марксически догматизъм синдикат CGT. В зародиша си той бе създаден от френската комунистическа партия. Класовата борба между бедни и богати е жива и здрава в съзнанието на стачниците. В момента синдиката е този, който спасява топящата се партийка останала от времето на Жорж Марше. Пипалата му са във всички национално значими индустрии и неговите членове могат да блокират Франция, ако конфликта се задълбочи. От друга страна Макрон на няколко пъти подшушна, че ако реформите относно пенсиите не се приемат е готов да разпусне парламента, където не разполага с абсолютно мнозинство. Колкото и странно да е, тази заплаха засяга по-скоро събора от леви партии, които едва ли ще се върнат победители в един бъдещ парламент. На френското общество му идва в повече управлението на "меки" социалдемократи и крайни леви революционери, на държавна хранилка. Лошите новини не идват никога сами, казва една поговорка. Служителите от Атомните централи се присъединиха към стачката. Стройните редици на "Националния сбор" на Марин льо Пен потриват ръце.

Прочети цялата публикация