Политиците остават водещ източник на външен натиск върху журналистите

Най-разпространеният източник на външен натиск върху журналистите в България остават политиците. Това мнение е споделено от 72.5% от анкетираните журналисти, показват резултатите от ежегодното проучване "Медии под обстрел", направено от Асоциацията на европейските журналисти - България (АЕЖ-България). Притеснително е увеличението на вътрешния натиск и автоцензурата в медиите, като 69.6% от анкетираните посочват, че редакционният вътрешният натиск е най-често срещаната форма на ограничение на свободата на словото у нас. Намесата в журналистическото съдържание остава неизменна част от българската медийна среда. Общо 63.7% заявяват, че са ставали свидетели на натиски над журналист заради работата му. Проучването на АЕЖ-България обхваща медии от цялата страна. То изследва в дълбочина различни пробелми в българските медии — например какви са условията на труд, културата на натиска, външните и вътрешните фактори и автоцензурата. Тази година са включени и две нови панела, свързани с делата срещу журналисти и дезинформацията вследствие на войната на Русия в Украйна. Данните са събрани от 204 журналисти и медийни експерти чрез онлайн анкета и са обработени от "Алфа рисърч". Инициативата отново е подкрепена от посолството на Нидерландия. Проявите на автоцензурата зачестяват от 2017 г. насам със средно с 5% на година. "Това не е никак малко, при положение, че участниците в анкетата остават едни и същи", коментира авторът на проучването Илия Вълков, университетски преподават и член на АЕЖ-България. В проучването има и други негативни тенденции. Има ръст и на натиска от държавните, областни и общински институции. Ако през 2020 г. институциите са посочени като източник на външен натиск от 30.7% от анкетираните, то две години след това резултатите показват вече 47.5%. Всеки десети журналист е бил заплашван със съд, сочи още проучването. Продължава да бъде висок процентът на тези, които към момента на изследването са работили в три и повече медии, което е индикатор за нестабилна и несигурна трудова среда. Проблем е и централизирането на журналистиката в София и изчезването на регионалните медии. Отразяването на пандемията от Covid-19 също оказва влияние върху медийната страна в България. Един от десетима участници в анкетата заявява, че след началото на пандемията свободата на словото е била силно ограничена. Близо 37% отговарят, че има ограничения по темата, но това не се е отразило на работата им. Около 29 на сто от респондентите са посочили, че COVID-19 по никакъв начин не се е отразил на свободата им на изразяване. 68,1% отчитат засилване на дезинформацията вследствие на войната в Украйна. 50% са на мнение, че войната е засилила редакционната отговорност за проверка на източници. Според 73,5% от журналистите най-често случаите на дезинформация са подвеждащи данни, а според 70,1% информацията се вади от контекста. Медийният монопол, сливането на икономически и политически интереси при управлението на медии и недостатъчната подготовка на журналистите са водещите проблеми за българските медии. 61,3% са на мнение, че трябва да се осигури допълнителна квалификация за журналистите, а 60,3% смятат, че трябва да се приложат мерки срещу концентрацията на медийната собственост, за да може медийната среда в България да се подобри. Все пак през 2022 г. се наблюдава ръст на позитивните нагласи в сектора. Почти всеки втори анкетиран дава средна оценка на свободата на словото в България, а добра – 16,2%. Един от петима я определя като "лоша", а почти всеки десети – "много лоша". Мария Черешева, заместник-председател на АЕЖ-България и журналист,заяви, че 10 години по-късно можем да говорим не просто за моменти данни, а за тенденции. Ирина Недева, председател на АЕЖ-България отбеляза, че медиите са под постоянене обстрел и мишена на политическа злоупотреба, като припомни случилото се на пресконференцията на "Възраждане" по рано този месец. Посланикът на Кралство Нидерландия в България Симон ван дер Бург, който също се включи в дискусията, напомни, че свободата на словото и медиите е жизненоважна за демократичното общество.

Прочети цялата публикация