Законопроект задължава социалните мрежи да откриват тролове по време на предизборни кампании

Законови поправки, които да задължават социалните мрежи да идентифицират и потенциално забраняват тролове по време на предизборната кампания, внесоха в четвъртък депутати от "Демократична България"(ДБ). Наред с това, когато потребител е блокиран от социална медиа, той ще може да реши този си спор по извънсъдебен ред. Поправките се предлагат да надградят действащия в момента Закон за електронната търговия и са по инициатива на бившия министър на електронното управление Божидар Божанов. Как ще се разкриват тролове? "Днес внесохме законопроект, с който да задължим социалните мрежи да полагат допълнителни усилия за идентифициране на фалшиви, анонимни, тролски профили. Правим го на база на приетия наскоро Акт за цифровите услуги на ЕС, като го прилагаме върху предизборния процес, в който фабриките за тролове са особено активни", посочи във фейсбук Божидар Божанов, който бе и първият министър на електронното управление в страната. Той уточнява, че идентифицирането на троловете няма да се случва на база на съдържанието (статуси, коментари), а само на база на косвени признаци. "Т.е. нито държавята, нито социалните мрежи ще могат да определят кое е истина и кое не", казва Божанов. Проверка на Mediapool в проекта показа, че критериите за идентифициране на тролове се залагат в споменатия закон на база чл. 177 от Изборния кодекс, който забранява публикуването и излъчването на анонимни материали, свързани с предизборната кампания. В предложението се казва, че големите онлайн платформи, използващи системи за препоръчване на съдържание, са длъжни да прилагат мерки за идентифициране на анонимни и неистински профили в периода на предизборната кампания, както и две седмици преди началото й. Сред посочените критерии за идентифициране са: присъединяване на голям брой групи от потребители за кратко време след регистрация, проверка дали използвана снимка принадлежи на друг потребител от платформата, установяване на несъответствия по въведените лични данни. И още - използване на средства за автоматизация по публикуваното съдържание, идентифициране на голям брой потребители, които кординирано подават сигнали срещу съдържание в платформата и др. "Последващите действия спрямо идентифицираните анонимни и неистински профили, както и към съдържанието, споделено от тях, се определят от онлайн платформите, съгласно техните публикувани правила", пише в поправките. Важен детайл е, че поправките ще задължат онлайн платформите да изпращат обобщена информация до ЦИК за установените анонимни профили и действията, предприети срещу тях. Създава се координатор за цифрови услуги Проектът предвижда създаването на т.нар. "координатор за цифрови услуги", който по принцип е заложен в новия еврорегламент. Той ще има правото да принуждава платформите да предоставят достъп до данни, "необходими за наблюдение и оценка" на спазването на правилата. В проекта на ДБ се уточнява, че "Координаторът" ще е независим колегиален орган. Негов председател ще е шефът на Комисията за защита на потребителите (КЗП). В него ще влизат омбудсмана, министърите на електронното управление, на вътрешните работи, на културата, председателят на КРС, шефът на СЕМ и председателят на Комисията за защита от дискриминация. Към тази структура ще има и обществен съвет, в който ще влизат бизнес асоциации, НПО-та и акедимичната общност. Споровете с платформите ще могат да се уреждат по извънсъдебен ред "Уреждаме и предвиденото в регламента извънсъдебното уреждане на спорове, свързани с модерацията - ако ни блокират за 30 дни, вече Фейсбук няма да е най-горна инстанция", добавя Божанов. От проекта става ясно, че КЗП ще е националният орган за въпросното извънсъдебно уреждане на спорове. Тя ще събира такса за тази си дейност, утвърдена по тарифа на МС. Наред с КЗП ще има и регистър на сертифицираните органи за извънсъдебно решаване на спорове при онлайн платформите. От Координатора на цифровите услуги ще се изисква най-малко веднъж на 3 месеца да обобщава и публикува данни за извънсъдебното уреждане на спорове от сертифицираните органи. Детайлно е разписано, че тези данни трябва да съдържат информация в чия полза е решен спорът, какво точно е обжалвано, името на онлайн платформата, времето необходимо за произнасяне, кога е било публикувано съдържанието и т.н. "При решение на орган, който е в полза на потребителя, всички дълготрайни негативни ефекти… се заличават", пише още в поправките. Т.е. възстановява се правото на потребителя да използва платформата, възстановява се публикуваното от него съдържание и т.н. Онлайн платформите ще трябва да "знаят" български Поправките предвиждат онлайн платформите да гарантират, че служителите им, които отсяват публикуваните постове, знаят български. Затова се залага изискване тези компании да посочват броя служители, модериращи съдържанието, които знаят български. Брой публикации на български език, които подлежат на модериране на месечна база. Ако отсяването (модерирането на постовете) се изпълнява от поизпълнители, задължително трябва да се посочва ксои са те. "Като става дума за модерация, въвеждаме и прозрачност на подизпълнителите. Трябва да знаем кой, от името на Фейсбук, решава кое да изтрие и кое не. Социалните мрежи ще трябва да посочат и кой е действителен собственик на тези подизпълнители. Задължаваме компаниите, които са решили да извършват модерация, да имат определен капацитет за български език. Не може да разчитаме на автомтична модерация, защото троловете се възползват най-ефективно", заключава Божанов.

Прочети цялата публикация